Новата икономическа програма на „Демократична България“ се е постарала да отговори на стандартната дефиниция за програма на „дясна партия“. Вероятно, за да предотврати критики от клуба на държателите на „дясната“ истина. Традиционно акцент е поставен върху намалението на косвените, а и донякъде и на преките данъци. Чудесна е възкръсналата идея от 2013 г. да се въведе необлагаемият минимум към ДОД, така че да намали несправедливата кумулативна данъчна тежест върху най- бедните. Разбира се, тя има смисъл, ако се отнася до всички, а не само до най- бедните, което би единствено причинило масови измами и закононарушения. Но не за това ми е думата.
Данъчните намаления обаче ще бъдат оценени основно от малката средна класа и дребни собственици, които така или иначе традиционно гласуват „дясно“ за старата десница и ГЕРБ.
Ако ДБ иска да излезе от схизмата за „бариерата“, тя се нуждае от програма с потенциал за Game Changer. За тази цел тя трябва задължително да отрази нуждите и страховете на около 2 млн. души, които работят за по- малко от 1000 лв. на месец, като излезе от изтърканите „десни“ щампи на прехода. Добро начало е идеята за необлагаемия минимум, макар тя само да е крайно недостатъчна.
Най-важните инвестиции на XXI в. ще са тези в човешки капитал. Тази област винаги е подценявана от десните заради „социалния“ акцент, който се смята за прерогатив на левите политики.
С думи прости, една качествена програма трябва да помисли за новата социална политика на държавата в условията на динамична бизнес среда и реформиран трудов пазар; за реформите в образованието, което да служи на хората, а след това и на икономиката, а не на кадрите в системата; за реформата в здравния сектор, от който най-много зависи качеството на човешкия капитал; за решаването на демографския проблем и др.
Няма да стане само с мантрата: „да оставим повече пари у хората, те знаят какво да правят с тях“.
И нека всички политики имат икономическо измерение, а не какво винаги да се оставят на тесни специалисти в съответния ресор: образованието на академиците; здравеопазването на лекарите; регионалното развитие на общинарите и т.н.
Но най- важното: Програмата следва да бъде Приложение към Приказка, Мечта, Визия за България, която да пленява и вълнува. Без нея и в „Харвард“ да готвят програмата – все тая.
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.
