Препубликуваме позицията на редакцията на вестник „Капитал“, защото сме солидарни с изразеното мнение и защото това е диагнозата на времето, в което живеем. Време е да го осъзнаят повече българи. Това не е държава, и територия не е. Местопрестъпление е.
„Понеже много хора ни питат: „Какво става?“, „Защо е обвинен съиздателят на „Капитал“ Иво Прокопиев?“, ето го нашето – на журналистите от „Капитал“, обяснение:
Кратката версия е, че сега дългогодишните усилия „Капитал“ да бъде смачкан станаха истерични и видими за всички. Причината е, че „Капитал“ остана един от малкото независими гласове в България.
Това е медиата на свободните хора.
През последните години над България се спуска мрак. Мрежата от интереси зад ГЕРБ, ДПС и другите партии във властта впримчва все повече от политиката, съдебната система, публичните финанси, еврофондовете и чрез тях контролира все повече от бизнеса. Същите сили постепенно, но упорито заглушават една след друга свободните медии, а натискът върху оцелелите се засилва все повече – когато само няколко стоят изправени, се вижда още по-добре колко са наведени всички. Медиите са ключови за превземането на държавата, а схемата работи най-добре, ако всички са подчинени.
Дори за неюристите е ясно, че обвинението срещу Иво Прокопиев (а заедно с него и Симеон Дянков, Трайчо Трайков и още няколко души), по което съдът ще се произнесе тази неделя, е пълен фарс. (Подробности за него четете в текста Делото EVN: освен политика трябва да има и логика, и граматика).
Отдавна сме наясно, че обвинението на специализираната прокуратура е мотивирано от желанието Иво да бъде наказан за това, че през годините е отстоявал основните ценности, на които стъпва „Капитал“ – да бъде свободен, принципен и смел. Стигнахме до момента, когато това може да доведе до затвор. Днес подсъдим е Иво, но в съдебната зала до него заставаме и всички ние от „Капитал“.
Заедно сме преживели много.
Още в средата на 90-те години, когато по улиците властваха бухалките, кортежи с мутри на вездесъщата тогава „Мултигруп“ блокираха ул. „Иван Вазов“, където се намира редакцията, след разследване на вестника, извадило наяве „системата на паяка“. През 1998 г. Миньо Стайков нахлу в редакцията, за да иска спиране на разследване срещу „Сис индъстрис“ за контрабанда на алкохол, като заплаши разследващите журналисти с физическа саморазправа. Стайков влезе в ареста и е разследван от прокуратурата 21 години по-късно.
През 1999 г. зверски, с бухалки и метални пръти, беше пребит журналистът Алексей Лазаров – заради редакционен коментар, уличаващ властта във връзки с мафията.
През 2000 г. в първия си печатен брой „Дневник“, другото издание на „Икономедиа“, публикува разследване, което показваше, че братът на главния прокурор Никола Филчев Борисов – Ангел Борисов, е участвал в контрабанда на антични ценности, но е бил освободен от ареста с протекциите на брат си. Последва неописуема реакция от страна на прокуратурата, спрямо издателите на вестника и журналисти. Фирмата, която издаваше „Капитал“ към онзи момент, беше подложена на ежемесечни данъчни проверки, стигащи до комичност. Колата на съдебния репортер Момчил Милев беше подпалена от неизвестни. След време прокурорът Николай Колев призна пред репортери на вестника, че този акт е бил извършен с протекцията на военни прокурори. Колев беше убит две години по-късно.
През 2009 г. „Капитал“ разкри, че Корпоративна търговска банка е вид пирамида, която освен всичко друго ползва държавен ресурс за купуването на медии, които в крайна сметка се оказаха собственост на Делян Пеевски. В продължение на пет години вестникът задаваше въпроси на управляващите и предупреждаваше за рисковете пред банката. Това доведе до заплахи за живота на Галя и Иво Прокопиеви, които бяха принудени да заминат в чужбина. През 2014 г. КТБ гръмна.
Отново пред 2009 г. „Капитал“ направи разследване за едно от най-бруталните нарушения по черноморския бряг – унищожаването на Тюленовия залив край Созопол. Авторът на това нарушение първо предложи пари на журналистите, за да не пишат нищо. После ги удвои и като видя, че това не работи, изкупи целия тираж на вестника в опит да скрие истината. Последва атака срещу един от авторите на разследването, Йово Николов, през прокуратурата и данъчните. Всички измислени обвинения „паднаха“ в съда, но тормозът продължи две години и половина.
Росен Босев беше осъден за това, че е посочил документирана свързаност на бившия председател на КФН Стоян Мавродиев с делото за пране на пари от наркотрафик, по което подсъдим е „кокаиновия крал“ с присъди в три държави Евелин Банев-Брендо.
И това са само по-едрите случаи. Паралелно с тях „Икономедиа“ като издател и Иво и Галя Прокопиеви в лично качество бяха подлагани многократно на щателни данъчни проверки. В последните години институционалните атаки срещу издателя на „Капитал“ и „Дневник“ не са спирали. Заедно с помията, която се излива от обслужващите властта издания. В „Капитал“ винаги сме отстоявали принципа, че не трябва да занимаваме читателите с нашите проблеми, затова изнесените факти са малко известни, но това, което се случва, е безобразно.
И когато законът не стигна – злоупотреби и престъпления не бяха доказани при целия впрегнат държавен ресурс, дойде делото, в което Иво Прокопиев е обвинен за изказано мнение през 2010 г. в съвета за тристранно сътрудничество в качеството си на председател на КРИБ. Въпреки цялата си абсурдност обаче то послужи за поредицата запори на семейни и бизнес активи от КПКОНПИ.
Вярваме, че това дело, което ще приключи в неделя, е замислено не само като атака срещу обвинените, а като предупреждение към всички, за които правилата, достойнството и свободата имат значение.
Отговорът на въпроса „Какво става?“ е, че България днес се клати опасно на ръба и всеки момент може да се срути към нещо, което е много далече от свободна и демократична държава. Усилията на няколко поколения тази страна да стане европейска са на път да бъдат пропилени. Днес България започва да прилича все повече на Турция на Ердоган и Русия на Путин, където свободните хора са заплашени от затвор.
Може би основната причина „Капитал“ да е това, което е бил през годините и остава до днес, е, че той е създаден от свободни хора и в него работят свободни хора. Иво Прокопиев е основател, издател и главен редактор на вестника в първите му седем години, в които са заложени стандартите, по които „Капитал“ работи и днес. Спазването им изисква професионална и обществена хигиена – понеже често търсим (и намираме) недостатъците в действията на други хора, внимаваме за своите собствени. Избрали сме да сме журналисти не защото от това ще спечелим пари, а защото смятаме, че е важно да се борим за принципи, които са важни за доброто функциониране на цялото общество. Единственият капитал, който сме натрупали, е доброто ни име. Не ни е безразлично с кого работим и затова следим внимателно всичко, което се случва с делата, проверките и запорите срещу единия издател на „Капитал“.
И отговорът на въпроса „Защо беше обвинен Иво Прокопиев“ е:
За да бъде запушена устата на „Капитал“, така че да не знаем какво се случва и да се краде по-лесно – от парите и бъдещето ни.“
П.П. Обикновено редакционните коментари на „Капитал“ не са подписани. Този път заставаме с имената си, защото всеки един от нас разбира колко е важно: Алексей Лазаров, Ани Коджаиванова, Анина Сантова, Ася Стоянова, Бойка Панова, Боряна Генчева, Ваня Кацарова, Велина Господинова, Вера Денизова, Весислава Антонова, Георги Филипов, Десислава Николова, Деян Димитров, Зорница Стоилова, Ива Рудникова, Ивайло Станчев, Иглика Филипова, Йоан Запрянов, Йоана Маркова, Йово Николов, Калина Горанова, Калина Колибарска, Кирил Кирчев, Константин Николов, Мара Георгиева, Мадлен Начева, Марина Станева, Мария Иванова, Мила Чернева, Мирела Веселинова, Момчил Милев, Надежда Чипева, Николай Стоянов, Огнян Георгиев, Пламена Кацарова, Росен Босев, Румяна Червенкова, Светломира Гюрова, Светослав Тодоров, Сирма Пенкова, Тамара Вълчева, Тодор Тодоров, Цветелина Белутова.
