Кено Ферзек, Der Spiegel
Европейската комисия удостоверява, че България се е превърнала в държава с върховенство на закона. В същото време страната от години е на дъното на европейските класации за корупция и свобода на печата. Не и без причина.
Всяка година през есента на България и Румъния си получават оценките в бележниците. Тогава Комисията на ЕС публикува своя така наречен доклад за напредъка на реформите и върховенството на закона в двете страни – резултатите от процедурите за мониторинг, които България и Румъния трябваше да преминат след присъединяването си към ЕС през 2007 г. „Механизъм за сътрудничество и проверка“ (CVM) се нарича това на езика на ЕС.
България получи много добри оценки тази година. Докладът, публикуван в края на октомври, посочва, че била работела „последователно“ за борба с корупцията и организираната престъпност, твърдейки, че „консолидира своята правна и институционална структура“. За първи път Комисията на ЕС също обеща на България евентуално прекратяване на непопулярния мониторинг. Това ще премахне едно от последните средства за оказване на натиск от страна на ЕС и за повлияване върху реформите в страната.
Как Европейската комисия стигна до положителната си оценка е озадачаващо. Във всеки случай реалността в България е много различна. Премиерът Бойко Борисов е силният човек в страната от повече от десетилетие. Номинално той се води умерено консервативен и приятел на Европа във външната политика. Българинът избягва курс на конфронтация с Брюксел и словесни атаки срещу ЕС, като Виктор Орбан в Унгария. Но вътре в стрната си „Бат Бойко“, бивш полицай, каратист и бодигард, управлява в по-строг стил.
„Апартаментгейт“ и банков фалит
Законът е това, което Борисов казва и заповядва, достатъчно често по телефон или със SMS. Той се представя като добрият шеф, наподобяващ твой близък приятел, често с шеговите, популярни изрази на уста. За него е важно да не се проявява като автократ. Но неговата система няма много общо с истинското върховенство на закона.
България от години е на последно място в ЕС по класации за корупция и свобода на печата. Случаите на корупция от страна на политици и бизнесмени, които са близки до правителството, се преследват изключително рядко. В страната почти няма независими медии, журналистите рискуват съществуването си, ако изобличават злоупотреби.
Тази година например няколко скандала с недвижими имоти разтърсиха политическия елит на България. От март постепенно стана ясно, че редица български правителствени и опозиционни политици в София са закупили луксозни апартаменти далеч под реалната пазарна стойност. Други пък се оказаха замесени в злоупотреби със средства на ЕС за селски туризъм: къщи за гости в селските райони, финансирани с милиони от Брюксел, всъщност се използват като частни ваканционни вили.
Заради афера с апартаментите трима министри и лидерът на парламентарната фракция на партията на Борисов „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) трябваше да подадат оставка. Пламен Георгиев, ръководител на „Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“ (КПКОНПИ). След като аферата стана известна, Георгиев първо взе отпуск, след това бе отстранен от позицията си и преместен на дипломатически пост в чужбина. Неговата комисия приключи разследването на „апартаментгейт“ за няколко седмици. Резултатът: в нито един от случаите не е имало конфликт на интереси или друга незаконна дейност.
В началото на декември Сотир Цацаров, който преди това бе главен прокурор на България в продължение на седем години, стана нов ръководител на антикорупционната комисия. Неговият мандат бе засенчен от многобройни афери и нито едно от големите дела за корупция в България не беше приключено от неговия орган по законово задоволителен начин. Сред тях, например, фалитът на търговската банка KTБ, една от най-големите български банки, на фона на вътрешнобългарска война между олигарси.
Сривът на КТБ предизвика най-тежката финансова криза в България след голямата банкова катастрофа в средата на 90-те години на 2014 г. и струва на данъкоплатците равностойността на малко под два милиарда евро. Цацаров излежда поддържа тесни отношения с един от основните участници във фалита на КТБ: Делян Пеевски, не само един от най-влиятелните медийни предприемачи в България, но и силно противоречив политик.
Медийният пазар – напълно поделен между олигарсите
На корумпираните български политици, предприемачи и държавни служители рядко се налага да се страхува от критичната общественост, защото медийният пазар вече е почти напълно разделен между олигарси, които също тала контролират политически партии или са близо до тях. Най-новата медийна сделка се състоя тази пролет: през март братя Домусчиеви, двама от най-богатите българи, близки до Борисов и управляващата му партия ГЕРБ, купиха Нова Броудкастинг Груп от предишните шведски собственици. Нова е най-голямата българска медийна група със седем телевизионни канала и множество популярни уеб портали. Сделката беше спорна, тъй като българската Комисия за защита на конкурецията преди това забрани на чешкия милиардер Петр Келнер да купи групата компании на Нова.
Примерът на известната радиоводеща Силвия Великова показва какво се случва, когато независими български журналисти се занимават със злоупотреби и корупцията. Тя беше уволнена от обществения оператор БНР през септември заради критиката срещу назначаването на новия главен адвокат: Иван Гешев, който наскоро се издигна от заместник до главен прокурор – пост на върха на съдебната система. Освен всичко друго, той е пряко отговорен за забавеното разследване на фалита на КТБ. Поради това независимите правни експерти остро разкритикуваха тази персона, а гражданските активисти протестираха срещу назначаването му месеци наред.
Обстоятелствата около уволнението на Великова бяха скандални: тъй като не се намери алтернативен водещ на сутрешното й предаване по програма „Хоризонт“, шефът на радиото просто изключи радио излъчването за няколко часа – уникално събитие в историята на БНР. Случаят предизвика толкова вълнение в страната, че премиерът Борисов се включи лично, повика водещата и очевидно уреди тя да бъде възстановена на работа. Оттогава на Великова е позволено отново да води. Но само заедно с колегите.
