Автор на този текст е доц. д-р Мира Майер – преподавател в Нов български университет, доцент по политология („Политика и сигурност в Близкия изток“) и доктор по философия. Автор е на няколко книги, сред които: „Цивилизации и религии“, „Ислямските движения в Близкия изток“ и „Политическа география на Близкия изток“. Един от първите коментари след изборите в Америка беше, че отиващият си президент остава безпрецедентна криза в Близкия изток. На този фон е изключително важно какво ще направи идващият.
Миналата седмица имаше необичайно струпване на политически лидери в Южна Турция. По едно и също време в Аналия бяха Сергей Лавров и Мевлют Чавушоглу, външните министри на Русия и Турция, както и голям брой от лидерите на сирийската опозиция, които пребивават в Истанбул. Изненадващо се оказва, че по същото време в същия район на лов за диви кози е бил и Доналд Тръмп-младши. Дали се е срещал с тях? Дали на срещите са взети по-дългосрочни решения, или те са само опознавателни? Какво ще стане с офанзивата за Рака? Много малко официална информация има, но съществуват различни хипотези.
Официална информация беше предоставена само за срещата между външните министри на Москва и Анкара. Без по-дълбоки анализи или коментари. Ще припомня, че конфликтът между двете държави ескалира, когато на 24 ноември на територията на Сирия бяха убити 4-ма турски войници и ранени още 10. Датата е първата годишнина от смъртта на руския пилот в самолета, свален от турските ракети. По-късно Ердоган се извини за инцидента и макар и трудно, отношенията между двете страни се възстановиха. Тази година за смъртта на турските войници официалното съобщение гласи, че причината е въздушен удар от сирийски самолет. Имаше само още един коментар на турския министър-председател, че Анкара ще отмъсти за инцидента.
За всички е известно, че сирийското въздушно пространство се контролира от руснаците и подобно нападение може да е грешка, но не може да стане без тяхно знание. Може да се допусне също, че целта на посещението на Лавров е да се загладят нещата. Трудно обаче може да се допусне, че Турция ще изпусне момента да постави на масата своята отколешна цел – да направи буферна зона от 60 мили на сирийска територия южно от своята граница, в която да не влизат сирийски кюрди. Анкара отдавна мечтае да върне там част от своите бежанци – около 2,7 милиона сирийски граждани. Освен това като първостепенен проблем за сигурността на страната турските лидери определят да не се създаде цялостна кюрдска териториална ивица по южната им граница, защото за тях сирийските кюрди са просто разклонение на ПКК, терористичната организация на техните кюрди. Каквато и реторика да използва Ердоган срещу Башар Асад, отдолу прозира основната идея, от която никога не се е отклонявал – след ИДИЛ втората терористична организация е КПП, а сирийските кюрди са нейно поделение.
Сирийските кюрди са съюзниците на Съединените щати и те започнаха офанзивата срещу Рака на 8 ноември. Намират се вече на около 30 км от града, но едва ли биха могли да се справят сами срещу джихадистите, за които градът ще остане последната крепост, след като падне Мосул. Същевременно опозиционни сирийски войски, подкрепяни от Турция, също се намират на територията на Сирия, напредвайки към град Ал-Баб от края на август.
На 3 декември лондонският вестник „Таймс“ твърди, че на преговори с участието на сирийските политически опозиционери (не кюрди) е била решена съдбата на Северна Сирия. По-точно според вестника споразумението прави деление на териториите – като остава Алепо в ръцете на Башар Асад и удовлетворява искането на Турция за коридор от 60 мили по южната и граница, място, в което да не влизат сирийските кюрди.
Съдбата на Алепо, един от най-старите градове на планетата, с основателни претенции за първото селище на Земята, е трагична. Там има огромен брой цивилни жертви в резултат на масовите бомбардировки над къщи, здания и болници. В помещенията и по улиците обаче остават терористи не само от официалната сирийска опозиция, подкрепяна от Турция, но и около 200 джихадисти на Джабат Фатах ал-Шем (бившата организация „Фронт Ан-Нусра“), която е разклонение на „Ал-Кайда“ и е призната за терористична организация от САЩ и Русия.
Миналата седмица сирийската армия на Башар Асад и самолетите на Русия отново приеха временно затишие и дадоха ултиматум да се предадат бойците на „Ан-Нусра“, като обещаха четири хуманитарни коридора за помощ за гражданите на Алепо и евакуиране на ранените. Това стана след срещата на Лавров и Чавушоглу. Международната общност силно протестира за жертвите в Алепо. Когато обаче затишието приключва, продължават масираните бомбардировки, които съсипват цялата градска инфраструктура и убиват местното население.
За сравнение трябва да се каже, че такива бомбардировки в Мосул не се извършват. Но това е и една от причините за бавното превземане на града. Военните съобщения разказват за случаи, когато пилотите се връщат с бомбите на борда си, защото в целите, които е трябвало да поразят, има струпано цивилно население. В повечето случаи то е използвано от ИДИЛ за щит срещу въздушните удари. Рисковете в този случай са дали местното население ще успее да живее под обсада. Проблемите за гражданите на Мосул основно вече са липса на вода и храна поради продължителното обкръжение на града и засегнатите подземни водопроводи от въздушните удари.
Може би на преговорите в Южна Турция през миналата седмица не са взети решения за офанзивата в Рака. Нито за управлението на сирийските кюрди, които искат автономия в рамките на Сирия. Но сядането на масата за преговори е безспорно по-доброто решение от дрънкането на оръжие.
