SHARE

Днес в Украйна и по света се отдава почит към жертвите на Гладомора – най-големият геноцид в европейската история, при който съветската власт убива хора чрез изкуствено предизвикан глад.

През 2017 и 2018 г. се отбелязват 85 години от Гладомора през 1932-1933 г. Той отнема живота на милиони хора, включително от българската общност в Украйна. Голяма част от загиналите са деца.

Убивайки хората с глад, Йосиф Сталин се опитва да заличи свободолюбието на украинците, които въстават срещу варварските методи на колективизация, прилагани от Кремъл.

През 1930 г. в Украйна избухват 15 въстания срещу болшевишката власт.

„Ако сега не се заемем да оправим положението в Украйна, можем да изгубим Украйна“ – пише Сталин през август 1932 г.

През есента на 1932 г. от Украйна е иззето цялото зърно за посев, а през ноември и декември от домовете на хората е конфискувано всичко – зърно, картофи, сушени плодове и всички други хранителни продукти. Иззетото е било продавано в чужбина, а средствата са използвани за индустриализацията на другите съветски републики.

Лишени от каквато и да е храна, хората са умирали бавно в страшни мъки, а след това телата им са били слагани в братски могили. Там често са попадали и живи хора, доведени до толкова безпомощно състояние, че не са показвали видими признаци на живот.

Точният брой на жертвите никога няма да се узнае, защото съветският режим старателно заличава документите за онова време. В много от случаите поначало е било забранено да се документира ставащото.

Според различни източници загиналите през 1932-1933 г. са между 3.9 и 15 милиона души. Смята се, че загиналите българи са около 100 хиляди.
Историята помни още два гладомора – през 1921-1922 и 1946-1947 г.

Текстът е препубликуван от сайта „Маргиналия“ . Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“ . 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.