SHARE

Най-късата предизборна кампания за президент се превърна в най-дългата за парламент. Да, избори, изглежда, ще има. Напролет. През последната година видяхме много знаци за това, че Борисов не е готов да управлява в толкова широка коалиция. Електоралната тежест на ГЕРБ може да доведе някого до размисли, че да остане в историята като два пъти недовършил мандата си не е чак толкова лошо и със сигурност се компенсира от това, че ще бъде три пъти поред премиер. А и близки на ГЕРБ нееднократно са заявявали, че партията се готви за избори, но „нека само да минат президентските“.

Защо напролет? Причините са няколко.

Борисов дълго се колеба дали да не бъде кандидат за президент. Самият той на няколко пъти в интервюта призна това. Много вероятно той още съжалява, че не е. Катастрофичният ход на кампанията за избраното от партията прокси, Цачева, дава основание да го кара да съжалява още повече, че не е. Видяхме го даже да се изживява така, сякаш кандидатът е той.

За партията ГЕРБ не беше добре да имат избори за президент и парламент в едно, ако Борисов е кандидатът за президент.

На второ място, трето служебно правителство, формирано от крайно недолюбвания от Борисов и Цветанов президент в лицето на Росен Плевнелиев, е голям риск за тях. Да си припомним първото на Марин Райков – това, срещу което бяха всички, защото никой не участва в неговото формиране. И ГЕРБ в това число. По времето на абсолютно независимите от никого освен от президента, който ги е назначил, членове на този кабинет се разсекретиха над 200 договора в областта на енергетиката и бяха публикувани. Възложи се анализ на експерти от Европейската комисия и Световната банка за реформа в енергетиката, която безвъзвратно се удави в последвалото политическо безхаберие. Прие се Наредба за парите на държавните дружества в търговските банки, което извади парите от КТБ и бе обявено, че 54% от парите на тези дружества са именно в тази банка. Заговори се за закриване на Комисията по досиетата и дигитализирането на целия архив, който да бъде широко обществено достъпен и да отпадне завинаги нуждата от посредници в лицето на въпросната комисия. Направи се стратегия и се намери финансиране за електронно управление. Заговори се за прозрачност и правила.

Второто служебно правителство, макар и доста по-компромисно, също показа характер в лицето на вицепремиера и министър на правосъдието Христо Иванов, който застъпи със заявката за съдебна реформа. Именно поради важността на този приоритет той бе и вицепремиер. Военният министър Велизар Шаламанов пък предложи стратегически документ „Визия: Бъгария в НАТО и в европейската отбрана 2020“, в който за първи път на такова ниво се заговори за “новата хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибер- и информационна война, както и с действия, противоречащи на международното право”. Тази стратегия предизвика истинска буря и претърпя ревизия и сериозно смекчаване не под натиска на президента и не със съгласието на военния министър.

Така че ясно е защо ГЕРБ не иска Плевнелиев да има трето служебно правителство.

Ако Цецка Цачева бъде избрана за президент, тя ще сформира служебен кабинет и нещата ще протекат гладко и по повелята на партията майка при пълно единоначалие. ГЕРБ направиха няколко опита да вдигнат прага за влизане в НС, което да остави извън него всички малки партии и да трябва да се договарят за управлението само с ДПС и БСП. Така Борисов ще може да направи лелеяната от него “голяма коалиция” с БСП. Това е идеалният сценарий. Проблемът идва тогава, когато сметките излизат криви. Като с противоконституционността на заложената методика за избор на президент. Само дребен пример как държавата щеше да се окаже в най-големия политически хаос поради вероятността за касиране на изборите за държавен глава, встъпил в длъжност.

Съществува и реалната ситуация, че шансовете за успех на кандидата на ГЕРБ за президент все повече се свиват. Големият номер с късата кампания ще им изиграе лоша шега, защото тя би била достатъчна за безспорна кандидатура като тази на Бойко Борисов лично, но е крайно недостатъчна за очевидно слабата кандидатура на Цецка Цачева.

Тук отново напомняме за сценария, в който ГЕРБ искат да загубят тези избори. Така Борисов ще може да играе любимата си роля “ние ги хващаме, те ги пускат”, където той е винаги добрият и полагащ неимоверни усилия за клетата територия държавник, но винаги някой му пречи. Тази поза той зае удобно в компромисната коалиция, в която вечно някой му е виновен за нещо – я псевдопатриотите, я псевдореформаторите, които от своя страна не изпитват никакъв дискомфорт да играят тази роля. Тогава Борисов ще се свали от власт сам, защото още миналата пролет на грандиозния форум, в който той затегна партийните редици, каза, че само ГЕРБ може да свали ГЕРБ от власт. После ще спечели изборите отново, като по време на служебното правителство на БСП и Радев ще може да се прави героично на опозиционер и да се върне на бял кон, както през 2014 г. Конфигурацията в Народното събрание няма да е по-различна. Промените в Изборния кодекс, които ще останат такива, каквито са, гарантират трудно влизане на малки формации. А и лесно да беше, тоталният фалит на псевдореформаторите ги изхвърля автоматично.

В крайна сметка изводите са, че на Борисов му е тъпо, защото никак не можа да се ориентира добре в ситуацията и във вътрешнополитически и във външнополитически план в този си мандат, но така или иначе той разчита на своята безалтернативност и при това по-удобно му е да предпочете ужасен край, отколкото ужас без край. Все по-трудно ще му бъде да намира експерти, които да се идентифицират с него и партията и да заемат институционални позиции, но ДПС и БСП са винаги готови да помогнат. На псевдопатриотите може да се разчита също както и на огризките от псевдореформаторите. Дебатът между генерала и майката на нацията разми тотално границите между тях като опоненти. Те се прегърнаха по основни цивилизационни въпроси като потъпкването на правата на индивида в името на националната сигурност, както и сваляне на санкциите срещу Русия… Очаква ни светло бъдеще. Като при социализма.