SHARE

Все по-често на множество руснаци се налага спешно да избират – да попаднат зад решетките по скалъпени обвинения или да напуснат незабавно страната, за да се спасят от преследване от страна на руските власти. Не става дума само за политически бегълци. Бегълци са и други лица, примерно бизнесмени, попаднали под ударите на закона, използван като бухалка от други бизнес кръгове, близки до властта.

Руското онлайн издание The Insider  прави мащабно проучване за начините, по които тези хора бягат от страната, публикувайки историите на трима от тях – мениджърът Александър Митрофанов, бивш директор на предприятието „Полярен кварц“, анархистът Степан, участник в протестите от 2012 г.,  и лидерът на опозиционното движение „Време е!“ („Пора!“) Андрей Сиделников.

Александър Митрофанов първо коментира кои начини, използвани от руски граждани да се спасят от руското „правосъдие“, не намира за особено удачни – например бягството с абхазки паспорт в Северен Кипър, където Интерпол не действа. „Северен Кипър е малка страна – споделя той, – за няколко години ще се побъркаш от скука.“ Той се противопоставя и на практиката да се използват „клонинги“ – тоест с личните данни на човек от вътрешността на страната (примерно някой алкохолик) и със снимката на беглеца да бъдат изготвяни нови лични документи, с които да бъде пресечена границата и с които да се поиска убежище в новата държава.  

Друг вариант за спасение, който според Митрофанов е не особено удачен, са държавите, предоставящи гражданство срещу заплащане. Той разказва историята на бившия банкер Александър Гителсон, който по този начин се сдобива с гражданство от малката карибска държава Сейнт Китс и Невис, но бива заловен в Австрия по транзакциите на банковата карта на съпругата му. Цената на гражданството в различните случаи е различна – от Австрия, изискваща поне 6 милиона евро инвестиции, до Аржентина, изискваща инвестиция от 25 хиляди долара и три години престой в страната.

Митрофанов не разкрива пълните подробности по бягството си, но става ясно, че се е измъкнал на косъм – той бяга с кола, която го взима от подземния етаж на хотела, в който е отседнал, след което се озовава в Украйна. След Украйна следват още няколко транзитни държави, докато накрая попада в Израел, където кандидатства и получава местно гражданство, което не е никак лесна задача.

Митрофанов споделя, че израелското гражданство е достъпно само за хора с еврейски произход и не е достъпно за „клонинги“. За целта е необходим и голям комплект документи, които ще бъдат щателно проучени от имиграционните власти.

За да спечели време, Митрофанов действа решително и инсценира собствената си смърт в Дагестан. От самото начало е ясно че „смъртта“ му е съмнителна – тялото му не е постъпило в моргата, не е било погребано и не е било кремирано. Той дръзко експлоатира тесните места в системата – на следователите в Москва не им се занимава с фалшиви смъртни случаи на жители на Екатеринбург в Дагестан, тъй като и бездруго си имат достатъчно собствена работа. Така беглецът успява да вземе преднина от половин година пред преследвачите си, на които отнема доста време и усилия да анулират смъртния му акт.

В Израел Митрофанов успява да убеди имиграционните власти, че е чистокръвен евреин. Получава гражданство и се вписва идеално в новото общество – получава помощи за „абсорбция“, наема апартамент и започва малък строителен бизнес. Но семейството му липсва и затова предприема много рискована стъпка към легализирането си – признава пред властите в новата си родина, че си е послужил с измама, за да получи новия паспорт. Скандалът е голям, но той успява да си издейства сделка – ще напусне тихомълком Израел, без да компрометира местните служби и без срещу него да бъдат повдигнати обвинения.

 

В крайна сметка от транзитния полет Тел-Авив – Лондон – Бахамските острови, заменен в последния момент с полета Тел-Авив – Лондон – Москва, слиза в Лондон и там иска политическо убежище, което след няколко месеца получава и се установява в страната. Британският съд уважава аргументите му, че не може да разчита на справедливо правосъдие в родината си.

Вторият разказ е на анархиста Степан, участник в протестите от 2012 г., който  разбира, че нещата за него в Русия ще се развият зле, след като вижда себе си заснет на видео как се бие с полицай на улицата по време на улично шествие. За разлика от богатия Митрофанов Степан не разполага със средства, затова и неговата стратегия е коренно различна. Той първо прекосява руско-беларуската граница, която има статут по-скоро на вътрешна административна граница (тъй като поне на хартия съществува федерална руско-беларуска държава) и на която реално никой не проявява интерес към пресичащите я пътници. Следва беларуско-украинската граница, която вече е реална държавна граница, но там пък въобще не се интересуват от това кой от преминаващите е издирван в Русия, а кой не е.

В Украйна Степан се качва на транзитен полет към Тайланд, летящ през Испания. В Испания слиза от самолета и търси политическо убежище. Предоставя на испанските власти снимки и видео, свидетелстващи за опозиционната му дейност. Получава и официална подкрепа от други руски дисиденти, които вече са се установили на Запад.

Степан разчита на това, че за да бъде екстрадиран от Европейския съюз в Русия, е необходимо обвиненията срещу него и и доказателствата към тях да са много сериозни. Примерно да става дума за участието му във въоръжен терор. По този начин Русия се е опитала да получи опозиционера Пьотр Силаев, обвинявайки го в тероризъм и в притежание на взривни вещества. Полицейската проверка в Испания не потвърждава тези факт, известни интелектуалци се застъпват за Силаев и той в крайна сметка е освободен.

Други бегълци пресичат пеша Карпатите, но приключението им е повече от опасно – повече от три дни те бродят без вода и храна през планината, докато успеят да се спасят.

Андрей Сиделников, лидер на опозиционното движение „Пора!“ („Време е“), съветва потенциалните бегълци да притежават международен паспорт с достатъчно останала валидност, а също и американска, британска или шенгенска виза, а най-добре всичко заедно. Също така, ако не съществува законова забрана да се напусне Русия, най-лесното е просто да се качиш в самолета и да заминеш, въпреки че, чисто теоретично политическо убежище може да се поиска още на територията на Русия, дори и от ООН.  

Сиделников използва същата пътека като Степан, за да напусне страната. Първо пресича руско-беларуската граница, а след това беларуско-украинската (след началото на войната в Украйна този вариант става все по-ненадежден). От Украйна лети директно към Великобритания. Получава сведения, че в родината му ще му бъде скалъпено криминално дело, по което да бъде екстрадиран от Украйна. Не чака това да се случи и директно заминава за Западна Европа.

И за него измъкването от преследвачите в Русия е било като на филм. Първо се качил в кола, следвана на близко разстояние от друга кола. В място, където двете коли не могат да бъдат директно наблюдавани, той се прехвърля в другото превозно средство и така преследвачите губят дирите му. След пристигането си получава бързо политическо убежище във Великобритания като предоставя на имиграционните власти множество медийни публикации, които съдържат информация за политическите гонения срещу него – обиски, арести, глоби, разпити и др.

Сиделников съветва – ако човек се занимава с обществено-политическа дейност, е добре да документира всичко, което прави, и особено да събира данни за репресиите на държавния апарат над него, като събира всякакви протоколи, решения и други документи, свързани с тези събития, защото всичко би могло да потрябва при разглеждане на искането му за политическо убежище.

Но дори и успешното напускане на Русия не гарантира край на преследванията. В България нашумя историята на Николай Кобляков – роденият в Русия френски гражданин, който през 2014 г., по времето на правителството на Пламен Орешарски, беше арестуван в България по т.нар „червена бюлетина“ на Интерпол и беше заплашен от екстрадиране в Русия. Тогава само категоричната намеса на българското гражданско общество предотврати най-лошия вариант.

 

Активното преследване на противниците на режима от руските власти чрез системата на „червената бюлетина“ на Интерпол за международно издирване кара западните правоохранителни служби да бъдат все по-скептични към всяко искане за арест, идващо от Москва. Вече са изготвени няколко доклада, описващи злоупотребите, като този на Fair Trials International – международна правозащитна група, посветена на осигуряването на справедливи процеси на съдебно преследвани лица.

Най-видният от тези случаи на злоупотреба е този с Бил Браудър, бивш привърженик на Владимир Путин, ограбен чрез финансови схеми от близки до руската власт фирми. Адвокатът на Браудър – Сергей Магнитски, изнася информация за мащабните измами, съпътстващи кражбата. Поставен при нечовешки условия, Магнитски загива в предварителния арест, което кара Бил Браудър да стане един от видните политически противници на руския президент и да се посвети на защитата на правата на съдебно преследваните от кремълския режим. Браудър е арестуван от испанската полиция по руска заповед за арест, докато дава показания в испанския съд по корупционни дела, в които е замесено и руското правителство.  По думите на самия Браудър, само в неговия случай това е шестия път, в който руските власти злоупотребяват със системата на Интерпол.

„Руснаците непрекъснато опитват“, споделя той, „В 99 от 100 случая получават отказ, но понякога се случва тяхно искане да бъде уважено, а те намират такава ефективност за приемлива“.

В Британския парламент е създадена комисия, включваща както членове на Консервативната, така и на Лейбъристката партия, която се занимава с въпроса за злоупотребите. Ричард Бениън, депутат консерватор, е категоричен: „Интерпол трябва да преустанови достъпа на Русия до своите бази данни, докато Русия продължава да злоупотребява с червената бюлетина и със системата на задържане в Интерпол.“

Непрекъснатото ограничаване на свободата на придвижване в Русия, увеличаването на държавния произвол и деградацията на обществените институции там прави все по-трудна и рискована задачата на напускащите.

 

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.