От партията на Христо Иванов заявиха, че ръководството ѝ ще работи за „изграждане на демократична алтернатива на настоящия олигархичен модел на управление на завладяната държава на национално и местно ниво и да предизвика предсрочни парламентарни избори, на които да потърси подкрепа за управление, гарантиращо развитие и бъдеще на България“.
От партията също приканват „всички потенциални партньори да заявят ясно опозиционно позициониране и оценка за провала на РБ да изпълни своя мандат за решителни реформи на модела на управление„.
Като от „Да, България“ ще изработят пакт “За чиста политика”, който да съдържа „конкретни гаранции за интегритет при участието в политическия процес“.
Ето пълния текст на резолюцията:
1. Националният съвет (НС) отчита напредъка в изпълнение на декларацията от 8 юни и приветства инициирането от „Да, България!“ на засилено сътрудничество с партии от демократичната общност по ключовите области от декларацията.
2. НС възлага на Изпълнителния съвет (ИС) да продължи да работи за изпълнение на поставените в декларацията от 8 юни цели чрез общи действия по конкретни каузи и изграждане на демократична алтернатива на настоящия олигархичен модел на управление на завладяната държава на национално и местно ниво и да предизвика предсрочни парламентарни избори, на които да потърси подкрепа за управление, гарантиращо развитие и бъдеще на България. При работата по тази задача на ИС се възлага да проведе диалог със заинтересованите страни от демократичната общност. ИС да поддържа засилено сътрудничество с организации с последователно отстоявани демократични и европейски позиции, доказали готовността си да се борят за установяване на правова държава и да се конфронтират с корупционния модел на управление и завладяване на държавната власт на национално и местно ниво. Приканват се всички потенциални партньори да заявят ясно опозиционно позициониране и оценка за провала на РБ да изпълни своя мандат за решителни реформи на модела на управление.
3. Възлага на ИС да изработи и внесе в НС стратегия за подготовка и явяване на европейски и местни избори, включително предложения за конкретен коалиционен формат.
4. Възлага на ИС да изработи и предложи на НС модел за провеждане на вътрешни избори, чрез които да се определят кандидатите на „Да, България!“ за избори.
5. Възлага на ИС да изработи пакт “За чиста политика”, който да съдържа конкретни гаранции за интегритет при участието в политическия процес и по този начин да укрепи ролята на „Да, България!“ като инструмент на една нова генерация за налагане на политика от ново поколение.
6. Възлага на ИС да развие и съгласува с бизнеса и други заинтересовани страни програмата на „Да, България!“ за иновативен растеж, гарантиране свободата на предприемачеството и споделен просперитет.
7. Възлага на ИС да продължи организационните усилия по създаването на местни организации в страната, организации зад граница и учредяване на Младежката организация на „Да, България“ (“МлаДа България”).
От партията също така осъдиха новия законопроект на Делян Пеевски и Йордан Цонев, с който двамата твърдят, че ще разкрият истината за КТБ.
„Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, внесен за разглеждане в 44-ото Народно събрание от Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, противоречи на конституционните принципи на правовата държава. Той ще доведе до правен хаос, тъй като нарушава правната сигурност, предвидимостта и стабилността на правния ред.
„Да, България!” внесе в Народното събрание становище, с което настоява да се предприемат ефективни действия за търсене на отговорност на конкретни лица и стриктно прилагане на закона, вместо да се приема законодателство в нарушение на фундаменталните принципи на правовата държава.
Проектозаконът предлага решения, които са обратни на съвременните стандарти за производството по несъстоятелност. Предвижда се удължаване на сроковете за реализиране на производството по банковата несъстоятелност, без да има реални гаранции за повишаване на неговата ефективност. В България процентът на събираемост на вземанията и удовлетворяване на кредиторите в рамките на производството по несъстоятелността е значително под средните, а продължителността на производството е по-дълга от средната (по данни на Световната банка и Европейската комисия). Последицата от това е ниска ефективност на производството като цяло. Решенията, предлагани в законопроекта, ще доведат до още по-голямо задълбочаване на проблема.
Налице е явно противоречие между декларирани намерения и фактическите действия. Заявява се, че действията на синдиците по попълване на масата на несъстоятелността на КТБ (н.) били неефективни, тъй като “не са налице съществени резултати в дейността им относно връщането в масата на несъстоятелността на активите…”.
Същевременно въпреки призивите на „Да, България!” не е предприето нито едно действие за търсене на отговорност от некомпетентните и неефективни синдици на КТБ (н.) и съответно от квесторите преди тях. Точно обратното.
През 2015 г. парламентарната група на ДПС (т.е. на вносителите) е гласувала „ЗА“ преизбирането на ключови фигури от управлението на централната банка, които носят отговорност за избора и дейността на квесторите на КТБ (н.), назначени с Решение на УС на БНБ. През 2017 г., повече от 6 месеца от мандата на 44-ото Народно събрание, въпреки публичното настояване на „Да, България!“ от ФГВГБ не са предприети конкретни действия за смяна на синдици на КТБ (н.). Това е поредната имитация и отказ от търсене на отговорност от причинилите „Катастрофата КТБ”. Регулаторите в завладяната ни държава все по-често имитират, а не изпълняват, възложените им функции на гаранти за защита на обществения интерес. Пореден пример за това е и разрешението на БНБ Стоян Мавродиев да бъде избран за изпълнителен директор на Българската банка за развитие въпреки съмненията в неговата компетентност и надеждност.
Аргументите на вносителите всъщност сочат, че се цели да се прикрият зловредните последици от субективната некомпетентност и бездействие на конкретни физически лица, a не повишаване на ефективността на производството по банковата несъстоятелност.
Твърди се, че законопроектът е естествено продължение на действията на вносителите за осветяване на всички факти и обстоятелства, свързани с фалита на КТБ (н.). Но в законопроекта няма нито една мярка за повече публичност или оповестяване на повече информация на широката общественост.
В случая става въпрос за опит за въздействие върху конкретни (интересни) активи, в полезрението на хората, които влияят върху този процес. Всъщност вносителите искат да продължат домогването до апетитни парчета от масата на несъстоятелността на КТБ, като вкарат „Емко“, „Петрол“ и други обратно в обсега на лично преданите им синдици.“
