За пръв път в историята на ООН осемте кандидати за генерален секретар взимат участие в публични изслушвания. Те ще се проведат между 12 и 14 април в централата на ООН в Ню Йорк. В тях представители на различни държави и неправителствени организации ще отправят въпроси към кандидатите.
„Плуваме в неизследвани води“ отбеляза председателят на Общото събрание на ООН Моген Люкетофт, според който публичността на изборния процес е „потенциална промяна на играта“, която може да доведе до това да има „ясен фаворит и да е трудно за Съвета за сигурност да вземе различно решение“.
Макар процесът да допринася за повече прозрачност и публичност, то системата запазва настоящите правила на избор. Петнадесет членният Съвет за сигурност ще предложи една кандидатура на Общото събрание на ООН. За да вземе Съветът решение кандидатурата трябва да е подкрепена с 9 от 15 гласа, но право да наложат вето имат петте постоянни членки – САЩ, Обединеното кралство, Франция, Русия и Китай. Другите 10 държави не са постоянни членки и в настоящия състав на Съвета за сигурност са Украйна, Испания, Ангола, Египет, Япония, Малайзия, Нова Зеландия, Сенегал, Уругвай и Венецуела. Едно от неписаните правила е, че кандидатът трябва да е представител на държава различна от петте големи, за да бъде безпристрастен посредник.
Изборният процес, в който решаваща роля имат петте постоянни членки, е и причината в изслушванията да не се заявяват категорични позиции и място да намират въпроси от типа „Какво ще направите, за да бъде светът по-добро място?“ (реален въпрос, зададен на Ирина Бокова от неправителствена организация). Кандидатите не могат по никакъв начин да засегнат интересите на САЩ или Русия. Това бе и причината в своето изслушване Ирина Бокова да избегне отправения от украинския посланик въпрос за териториалната цялост на Украйна.
„Но да бъдеш твърде любезен може да бъде рисковано“ коментира британският в-к Guardian представянето на директора на ЮНЕСКО. „Бокова подкопа своите възможности с това, че изглеждаше твърде суха и безцветна“ заявява старши дипломат на ООН пред вестника. „Мислех, че тя може да бъде водеща кандидатура, но това е по-малко вярно след тези два часа“, добавя неназованият източник.
През първия ден на изслушванията се представиха Игор Луксич, Ирина Бокова и Антонио Гутерес, а въпросите бяха основно насочени към климатичните промени, превенцията на конфликти, реформите в Съвета за сигурност и професионалните назначения в администрацията на ООН.
Игор Луксич, Черна гора, 39 г.
Най-младият сред кандидатите, г-н Луксич е настоящият външен министър на Черна гора и бивш министър-председател (2010-2012). Според в-к Guardian твърдите му прозападни позиции го обричат на вето от Кремъл.
На изслушването си Луксич предложи създаването на нова позиция на силен заместник-генерален секретар, който да се заеме с разрешаването и превенцията на конфликти и обеща, че позицията ще бъде заета от жена. Също така той се застъпи за създаването на трибунали за нарушенията на човешки права от силите за опазване на мира на ООН.
Ирина Бокова, България, 63 г.
Ирина Бокова определено е най-тиражираното име от световните медии, като една от нейните слабости е, че като директор на ЮНЕСКО допуска Палестина за член на културната организация. Този ход провокира тогавашния държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън да спре финансирането на ЮНЕСКО и САЩ да напусне изпълнителния борд на организацията. В последствие, през 2015 г. настоящият първи дипломат Джон Кери върна Щатите в изпълнителния борд, но това не прекрати слуховете, че САЩ и Великобритания смятат да наложат вето на Бокова заради обвързаността ѝ с Русия.
По време на своето изслушване тя акцентира върху терористичните заплахи и желанието си да предотврати световните конфликти, но не пожела да засегне темата за териториалната цялост на Украйна. Коментари предизвика и твърдението ѝ, че тя е „от поколението, което имаше възможност да работи за въвеждането на демокрацията в България“.
Антонио Гутерес, Португалия, 66 г.
Бивш министър-председател на Португалия (1995-2002) и Върховен комисар на ООН за бежанците (2005-2015) Гутерес е член на Испанската социалистическа партия и сред мъжете се смята за най-силния кандидат за позицията.
През следващите два дни ще се представят и останалите пет кандидати.
Хелън Кларк, Нова Зеландия, 66 г.
Другият кандидат, за когото се говори, че притежава значителни шансове да заеме поста на генерален секретар е бившият новозеландски министър-председател (1999-2008) Хелън Кларк, понастоящем директор на програмата за развитие на ООН – UNDP. Също като Бокова, г-жа Кларк отговаря на настояването на много държави следващия човек начело на Обединените нации да е жена.
Наталия Герман, Молдова, 47 г.
Най-младата жена, кандидат за генерален секретар, Наталия Герман е бивш вицепремиер и външен министър на Република Молдова (2013-2016) от проевропейската либералдемократическа партия. Също като Ирина Бокова, Герман произхожда от комунистически род. Тя е дъщеря на първия президент на страната, Мирча Снегур (1990-1997), бивш секретар на ЦК на Молдовската комунистическа партия (1985-1989) и председател на Президиума на върховния съвет на Молдовската ССР (1989-1990).
Весна Пусич, Хърватия, 62 г.
Лидер на хърватската либерална Народна партия и бивш вицепремиер (2012-2016) и външен министър на Хърватия (2011-2016), Весна Пусич е извествна с отстояването на либерални ценности и равноправието между половете. През 2013г. по време на нейния мандат, страната ѝ става член на Европейския съюз.
Сърджан Керим, Република Македония, 67 г.
Бивш македонски външен министър (2000-2001) и председател на Общото събрание на ООН (2007-2008). Г-н Керим е мюсюлманин от турски произход и е член на управляващата ВМРО-ДПМНЕ, преподавал е икономика в Белград, Хамбург и Ню Йорк и е бил член на управителния съвет на ФК „Цървена звезда“, Белград.
Данило Тюрк, Словения, 64 г.
Смятан за един от основателите на днешна Словения, Данило Тюрк е бивш президент на страната (2007-2012) и е служил в политическия кабинет на генералния секретар на ООН Кофи Анан.
„Има много повече прозрачност този път, но това не променя основните правила на играта и, че в крайна сметка зависи от САЩ и Руснаците“, заяви за в-к Financial Times, Ричард Гоуан от Европейския съвет по Външна политика и добави: „Ако някой от кандидатите каже нещо дори леко противоречиво за мирния процес в Близкия изток, Израел, Сирия или Украйна, ще трябва да вземе следващия полет от летището.“
сн. Sunday Times
