Непоносима арогантност и високомерие има в липсата на президентска кампания. Най-голямата партия ще каже последна кой е нейният кандидат, а междувременно ще ни убеждава, че няма как да не вземе победата и не само – иска я на първи тур. Затова са всички тези тактически ходове. А кампанията вече трябваше да е нажежена. Трябва да има страст в отстояването на ценности и визии, какво завещаваме на бъдещите поколения. Не може да е дребнава и жалка. За възгледите си кандидатите трябва да се сблъскат – чисто и яростно. Ако уважават избирателите. Защото е много важно дали обичат дълбоко страната си и дали се вълнуват от бъдещето й. Дали искат България, обърната към мечтите и съдбата на всеки от своите граждани. Към стремежа им към щастие и достойнство. За това не може и не трябва да се говори спокойно. Какви ангажименти поемаме един към друг и към децата си е най-важният разговор, когато кандидатите искат подкрепата ни. Дълг и патриотизъм не са кънтяща патетика – ценности са, и се търси онзи, който може да ги въплъщава, без да изглежда като на сцена – фалшив и назначен. И това става само през дебат и привличане на вниманието на хората върху същината на този избор, не през циничното внушение, че изборите са разкалян терен, където се бие само егото на претендентите. Иначе всичко е ясно и предварително разчертано.
Да, в България средата е такава, че ако някой иска и води такава кампания, едва ли може да се надява, че ще излезе цял от месомелачката на компроматите и заливането с помия. Но да си мислиш, че можеш да тичаш ниско по тревата и така да вземеш купата, е много плитка игра. Освен това не носи никакви гаранции за успех.
* Текстът е публикуван във фейсбук, а „Терминал 3“ препубликува с изричното разрешение на автора
