Черното злато играе основна роля в световната политика. От независимостта на Шотландия, през стабилността на руското правителство до ситуацията в Близкия изток светът и международните отношения зависят от цената на петрола. Тази седмица 13-те държави, най-големи производители на петрол, решиха да се опитат да променят правилата на играта.
За последните две години цената на петрола падна драстично. От над $110 за барел Брент през 2014 г. цената му достигна $26 през януари 2016 г. Този спад промени играта на световната икономика и нанесе сериозни щети за Саудитска Арабия, която взе решение да продаде 5% от дяловете на петролната компания Aramco – до този момент изцяло под контрола на династията Сауд.
Заради западните санкции и обезценяването на петрола и Русия получи сериозен удар, като БВП на страната за 2014 г се равняваше на $2 трилиона, а за 2015 г. спадна до $1,3 трилиона. През януари 2016 г. рублата удари най-ниските си стойности от началото на века и се разменяше за над $80.
Тази седмица от Организацията на страните – износителки на петрол (ОПЕК), в която влизат 13-те най-големи производителя на петрол, решиха да обявят края на ерата на евтиното черно злато. Те се споразумяха да намалят производството с 1,2 милиона барела по-малко на ден и с намаленото предлагане се надяват да увеличат цените на петрола. Към настоящия момент страните от ОПЕК произвеждат по 33,7 милиона барела на ден, а от началото на следващата година добивът ще спадне до 32,5 милиона, като Саудитска Арабия, Ирак, ОАЕ и Кувейт ще направят най-големи съкращения.
Само новината за решението покачи цената на петрола с 9% и от $46 той достигна $51 за барел. Експерти обаче посочват, че няма никакви гаранции, че решението ще доведе до високи цени за петрола, всъщност той може отново да спадне.
“Споразумението зависи от това дали страните извън ОПЕК също ще намалят продукцията си като Русия. Също така някои държави от ОПЕК може да излъжат, че ще правят съкращения, но най-важен е въпросът какво ще направят САЩ. През последната година заради ниските цени много фракинг компании в Северна Дакота и Тексас спряха производство. Ако цените се покачат, тези компании може да възобновят добива, което ще понижи цените отново”, пише Брад Плъмър за Vox.
Всъщност една от основните причини, както напомня Плъмър, за това две години ОПЕК да не взима решение да намали продукцията е точно за да обезкуражи фракинг индустрията. Ако цената на петрола е ниска, то спада и интересът от добива на петрол.
“Преди време [през 2014 г.] решението да се оставят цените да падат имаше логика”, обяснява Джейсън Бордоф от Колумбийския университет. Саудитска Арабия не иска да губи пазарен дял, каквато “историческа грешка” държавата прави в началото на 80-те години на миналия век.
Светът обаче се промени за последните две години, обяснява Бордоф. Производството на САЩ падна от 9,6 милиона до 8,6 милиона барела на ден след срива в цените. Инвестициите в петролната индустрия са намалели с почти $1 трилион. Иран се върна в играта, след като ЕС и САЩ вдигнаха санкциите към страната, а междувременно Саудитска Арабия понася тежки загуби от ниските цени, като бе принудена да направи съкращения в социалната си политика и в държавните заплати.
Ако цената на петрола се покачи, освен фракинг индустрията голям победител ще бъде и каузата на шотландските националисти за независимост. Освен че една независима Шотландия би могла да стане част от ЕС (за разлика от напускащите съюза британци), eдин от основните аргументи на шотландския първи министър Никола Стърджън е, че петролната индустрия в страната ще гарантира успешното им отделяне от Обединеното кралство. За последните две години обаче този аргумент бе силно отслабен от ниските цени на черното злато.
Решението на ОПЕК ще е до средата на 2017 г. От своя страна Русия също е обещала да намали добива с 300 000 барела на ден, но анализаторите не могат да проследят дали Москва ще изпълни обещанието си, предава Economist. Ако цените се покачат до над $60 за барел, това може да доведе до сериозна промяна както в света на корпорациите, така и в този на политиката. Но тази промяна не може да настъпи единствено от решението на ОПЕК, от голямо значение ще са ходовете на Кремъл и на новата администрация на Доналд Тръмп в САЩ, както и решенията на фракинг компаниите.
