В държавата Цацарстан, бивша съветска република, но не от Средна Азия, най-висшият орган на власт е главният прокурор. Най-цененият, най-защитаваният, най-обичаният. Прокурорът слънце.
Главният прокурор, разбира се, не се избира – би било твърде голям риск за стабилността на Цацарстан. Него „си го избират“.
Главният прокурор се среща с който когато и където си иска. Не е длъжен да дава обяснения за срещите. Главният прокурор може да мъмри издатели и бизнесмени защо подкрепят една или друга партия и защо в изданията им се пише и говори срещу него. Също така получава информация директно от службите – често грешна или непълна, ама те горките служби толкова си могат – то и как иначе, като има основно библиотекари в тях.
В Цацарстан има президент. Президентът не иска да разваля спокойствието на Главния прокурор. Въпреки желанието на някакви си издатели. Кои са те, кой е Той? Президентът пази гърба на Главния прокурор. Защото така е по конституция.
В Цацарстан има и Народно събрание. То има право да притеснява Главния прокурор, но предпочита да не го прави – да си почива човекът, че има тежки държавни дела да решава. А и кой да ходи да се трепе да проявява инициативност, то Народното събрание е колективен орган. Напоследък повече колективен, отколкото орган.
В Цацарстан има и Висш съдебен съвет, но Главният прокурор там е боготворен от мнозинство от етични и принципни магистрати (и как няма да са такива, като по закон се изисква те да са принципни – ако не бяха, нямаше да са магистрати все пак). Висшият съдебен съвет се грижи за благоденствието на Прокурора слънце.
В Цацарстан скоро ще има и премиер. Той е много загрижен за Главния прокурор – притеснява се да не попадне в капан на зли сили. Така е – трябва да бъде подкрепян Главният прокурор. Иначе ще настане институционален хаос и току-виж някой, дето не трябва да бъде съден, вземе, че се окаже подсъдим.
Медиите в Цацарстан са особено интересни. Немалка част от тях са на душевния брат на Главния прокурор. Те яростно бранят обичания лидер от зловредни опозиционни елементи. Бранят го с журналистически материали, достойни за награда. Е, не „Пулицър“, но и Хюго е добро начало. Друга част от медиите са толкова притеснени какво ще им бъде спуснато, или от Кой съратник на Главния прокурор ще бъдат купени утре, че си мълчат и само плахо го споменават.
А Главният прокурор седи на своя трон, изграден от папки с производства срещу неизвестен извършител, и се любува на политическия и медийния пейзаж.
Навън група неизвестни извършители организират шествие в негова подкрепа. „Ще организират я, ако искат да са министри“, помисля си Главният прокурор.
Главният прокурор има доживотен мандат, но на всеки 7 години си прави пластична операция, за да не омръзва на крепостните в Цацарстан.
Иначе в Цацарстан всичко си е наред. Слава на Главния прокурор.
* Публикацията е художествена измислица. Внимание: може да съдържа следи от горчива реалност и ирония [бел.авт.].
Текстът е препубликуван от блога на автора „БЛОГодаря“ с негово разрешение. Колаж: Иван Червенков
