Публикуваме хронологията на събитията от вчерашния ден по часове, описани във фейсбук от Лидия Стайкова. Тя е блогър и един от най-всеотдайните доброволци, помагащи на бежанците в България през последните години. За тази си дейност тя е номинирана за наградата „Човек на годината“ през 2014 г., но впоследствие оттегля номинацията си заради несъгласието си с дейността на Българския хелзинкски комитет – организацията, която връчва приза (БХК е подкрепяна от Върховния комисариат на ООН за бежанците с цел да осигурява правна помощ на бежанците – б.р.).
24 ноември, 12,13 ч. Бежанският лагер в Харманли. Ние, живеещите извън бежанския лагер, научихме от медиите в понеделник, че започва карантина. Бежанците обаче не разбраха за това толкова скоро, колкото нас. Те научиха за това на следващия ден – вторник. Едва вчера – сряда, започнаха активни мерки по обезпаразитяване и са били дадени обяснения, че причината е карантина. Бежанците са били информирани също вчера, че лекари ще дойдат в понеделник (седмица след стартирането на карантината), но те не вярват, че това ще се случи, и май започват протестни действия. Не съм учудена. След като някои хора повече от месец не успяваха да се доберат до лекар, каква е причината да вярват, че лекарят ще дойде само след седмица? Какви мерки се вземат днес: сирийците се преместват от монолитните сгради в контейнерите, за да се обезпаразитяват сградите. Надявам се след това да бъдат преместени оттам и иракчаните, така че сградите да се изпразнят съвсем и да се предприемат и други мерки.
24 ноември, 14,58 ч. Бежанският лагер в Харманли. Бунтът започна преди 3 часа. Хората се движат хаотично ту към административната сграда, ту към изхода. Някои са хвърляли камъни. Някои са се мъчели да ги спрат. Възможно е да има пострадали. Хвърлянето на камъни не е поведение, което одобрявам, но е нещо, което разбирам. Няма начин да не се случи с някои от хората, които хем биват допускани в страната срещу заплащане, хем биват държани в мизерни условия, хем накрая биват наказвани с лишаване от свобода. Някои биха казали, че са неблагодарни. Чудя се за какво следва да бъдат благодарни? За униженията, за липсата на правила, за изнудването, за мизерията, в която можем да си позволим да не ги държим? Няма как да третираш голяма група хора като животни и никой от тях да не започне да се държи като звяр.
24 ноември, 20,13 ч. Бежанският лагер в Харманли. Размириците продължават. На „преговорите“ с ръководството на ДАБ, след като бежанците са повдигнали доста проблеми, включително за откровени злоупотреби и нарушения спрямо тях, им е било отговорено – че това е положението и ако не са съгласни с него, ще си имат неприятности. Без обяснения. Дали ДАБ са казали наистина това, или пък преводът е бил некоректен? Втората възможност въобще не е за подценяване.
24 ноември, 21,04 ч. Бежанският лагер в Харманли. Повечето хора в него не участват в размириците, не хвърлят камъни и не палят. Всъщност някои от тях се опитаха да възпрат бунтовниците. Но сега всички ще бъдат поставени под един знаменател.
24 ноември, 21,18 ч. Бежанският лагер в Харманли. Вече знам със сигурност, че полицията бие наред хората по стаите – и в ергенската, и в семейната част. Всички момчета и мъже наред. Хората не отговарят вече на телефоните. Дали са иззети?
24 ноември, 23,02 ч. Бежанският лагер в Харманли. Полицаите вече спряха да бият бежанците по стаите и в тоалетните. Още нямам връзка по телефона с мои познати мъже, за които съм сигурна, че не са участвали в бунта. Уплашени хора продължават да се крият, за да не ги набият.
25 ноември, 0,17 ч. Бежанският лагер в Харманли. Има хора в критично състояние, след като полицията нахлу в стаите и започна да пребива наред. Кой трябва да извика линейка?
25 ноември, 2,47 ч. Според вас има ли смисъл утре да говоря с всичките медии, които се интересуват от темата? Нещо ще се промени ли за по-добро. Ама искам да помислите и честно, и прагматично. Мерси.
