SHARE

Оказа се, че имаме нужда да поговорим какви всъщност са били будителите. Истинските будители.

Оказа се, че имаме нужда да развенчаем поредните нови митологеми, които биват насаждани и изкривяват историята.

След Филип СтаниславовСтроителите на следосвобожденска БългарияДимитър ДимовПетър БеронПанчо Владигеров и Александър ЕкзархРайна Княгиня и Дими Паница.

Две събития през последните седмици помогнаха да изберем будителя на тази седмица – сближаващите се отношения с Македония и рожденният ден на Гоце Делчев – 4 февруари.

Създател на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и национален герой на България и Република Македония, Гоце Делчев през целия си житейски път се бори за българите, останали под чужда власт след Освобождението.

Ражда се в град Кукуш, днес Македония, и учи в Солунската българска мъжка гимназия, където се запознава с Даме Груев и Гьорче Петров. След това заминава да учи във Военното училище в София, от което е изключен заради участие в социалистически кръжок. След това той решава изцяло да се отдаде на каузата на македонските българи.

Така започва организацията на нелегални канали към Македония. През 1896 г. става учител в Банско, което му дава възможност да разшири мрежата от комитети в Разложко и Горноджумайско. Гоце Делчев е избран и за задграничен представител на организацията в София, като това му дава право да участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. С помощта на български офицери активно изпраща четници и войводи в Македония, снабдява организацията с оръжия и пари.

Гоце Делчев неуморно обикаля из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Той се вдъхновява от БРЦК и тяхното разделение преди Априлското въстание. Именно по негова идея областите се разделят на т.нар. революционни окръзи.

Но не става въпрос само за оръжия – Делчев пренася и литература. Освен това от него е въведена и тайна комитетска поща, с която развива агитационно-пропагандна дейност. За тази си дейност той взема идеи от Васил Левски и начина, по който той е ръководел своите организации.

Прескачаме към 1902 г., година преди смъртта на Гоце Делчев, когато той заедно с Гьорче Петров изработва новата програма на ВМОРО, чиято цел е сплотяването на всички елементи от Македония и Одринска Тракия, без значение от народността. Той също така се бори и за пълна политическа автономия. Делчев обаче остава твърдо убеден, че за революция е твърде рано.

Убежденията му се доказват като истина, когато организацията бележи два неуспеха с Винишката афера и Горноджумайското въстание през 1902 г. Сред мотивите на Гоце Делчев срещу подобни действия е, че те провокират турците, които репресират населението в отговор на действията на ВМОРО и ВМОРК.

Техните предупреждения остават нечути. През 1903 г. е взето решение за повсеместно въоръжено въстание в Македония и Одринска Тракия. Гоце Делчев и Даме Груев не успяват да се противопоставят на въстанието, но успяват да го отменят – така датата е преместена през август. Всеобщо въстание е насрочено само в Одрински и Битолски окръг, като останалите окръзи трябва да предприемат само четнически действия.

На 4 май 1903 г. (21 април по стар стил) Гоце Делчев е обграден заедно с четата си край село Баница, Серско. Начело на потерята е майор Хюсеин Техиков, съученик на Гоце Делчев от Военното училище в София, което той така и не завършва. Гоце Делчев е убит.

С убийството на Гоце Делчев турците смятат, че стратегически са убили и организацията. Тленните останки са погребани в общ гроб, а след това през 1915 г. се пренасят в България и се съхрланяват в дома му. Комунистическата партия в конфликтно решение предава мощите на Гоце Делчев на Македония, а днес те се намират в църквата „Свети Спас“ в Скопие.

Гоце Делчев е важна част от историята на българи и македонци, която едновременно напомня общите корени на двете нации и символизира резките трусове в историята, след които всеки трябва да се бори за свободата си в един променен свят. Именно това е била и борбата на Делчев – свобода за хората, свобода от игото и свободата да изградят своя нация. Днес историята е казала своята дума, а Република Македония и България отвориха нова страница на отношенията си като свободни страни, готови да си сътрудничат в един свят на конфликти. Подобна стъпка от гледна точка на дипломацията, както и от страна на справянето с един културен конфликт и предразсъдък е огромен успех.

Успех, с който си заслужава да се гордеем.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.