Насред кабаретната война на Валери Симеонов с медиите лидерът на БСП, г-жа Корнелия Нинова, реши да застане категорично на страната на свободното слово.
Подобна позиция е похвална, доколкото поведението на управляващите е симптом на тревожен опит за досплашване на бездруго овладените медии. Тя е и очаквана от една европейска лява партия. За жалост обаче БСП няма моралната тежест да говори за свободно слово и позицията на г-жа Нинова лъщи от лицемерие и опортюнизъм.
Разбира се, БСП би могла един ден да бъде модерна лява партия, която поставя свободното слово като фундаментална ценност. Но това не може да се случи преди партията, пряк и горд наследник на БКП, не се покае и потърси прошка за всички престъпления срещу словото, които е осъществила.
Корнелия Нинова и съпартийците ѝ нямат право да говорят за свободно слово, преди категорично да осъдят жестокия произвол на шести състав на т.нар. „Народен съд“ и да потърсят прошка от наследниците на стотиците невинни жертви. Нямаме информация от БСП някога да са правили подобни постъпки, а един близък тям радиоводещ наскоро даже призова за нов „Народен съд“ – призив, който не предизвика бурно възмущение сред социалистите.
Бившата комунистическа партия не е показала и никакво съжаление за систематичната репресия на всякакви опозиционни мнения в продължение на половин век. За хилядите арести, уволнения и изселвания, често породени от най-дребни знаци за дисидентство (вкл. политически вицове). Доколкото ни е известно, БСП не е изказала мнение за масово забраняваните книги, популярна музика, за заглушаваните радиостанции. Г-жа Нинова вероятно е наясно с това, че партията, която тя днес води, е задължавала училищата принудително да подстригват ученички с дълги коси и да слагат печати по краката на дръзналите да носят къса пола. Демокрацията наистина ни отне много.
След промените социалистическата партия не може да се похвали с големи постижения в подкрепа на свободното слово. Именно тясно свързаната с БСП клика от бившата Държавна сигурност успя чрез един млад и успял олигарх да овлавее голяма част от медиите и да ги превърне в мегафон за руската пропаганда. Именно последното правителство на БСП предложи същия този млад успял човек за шеф на контраразузнаването.
Репресията срещу словото е фундаментът на комунистическия терор от 40-те и 50-те, масовата цензура е един от най-важните инструменти за потискането на всякаква опозиция. Комунистическата партия ни налагаше какво да говорим и мислим, каква музика да слушаме, какви книги да четем, какви филми да гледаме, как да се обличаме, как да се шегуваме, а в случая с позорния акт на т.нар. „възродителен процес“ – и как да се казваме.
Голяма част от постпреходните проблеми в България се дължат на адаптирани опити да се заглуши словото и да се манупилира общественото мнение. Докато г-жа Нинова ясно и категорично не се извини от името на партията си за всичко това, тя няма моралното право да говори за свобода.
