Малцина очакваха избори за Европейски парламент в брекзитиращото разединено кралство въобще да се случат. Още по-малко ги искаха.
За управляващите консерватори тези избори бяха символ на провала да се намери изход от патовата ситуация. За опозицията в лицето на Лейбър изборите създадоха неудобството лидерът изобщо да говори за Брекзит – тема, която той предпочита да пропуска. С нетърпение очакваше тези избори Найджъл Фараж, доскоро политически труп, преродил се с новата си партия “Брекзит”, която настоява Великобритания да напусне ЕС веднага и без сделка.
Резултатите от изборите не донесоха голяма изненада. Фараж успя да събере почти целия вот за напускане и спечели най-много гласове. Наивният прочит на събитията е, че изборите послужиха като неофициален втори референдум, който Фараж спечели.
Действителността е друга: желаещите да останат в ЕС разделиха вота си между няколко партии и сумарно се оказаха повече. Огромен ръст отбелязаха либералдемократите и зелените, Шотландската национална партия – която е проевропейска – също взе своето, няколко други малки партии прибраха части от вота. Така в крайна сметка двете партии, обявили се за Брекзит без сделка, получиха общо 34% от вота, а твърдите привърженици на отмяна на Брекзит – малко над 40%.
Останалият вот отиде в двете традиционни големи партии.
Лейбъристите и консерваторите получиха съответно 14 и 9 процента, отбелязвайки най-слабите изборни резултати в историята си.
Консерваторите бяха наказани заради неспособността си да завършат Брекзит навреме. Лейбъристите загубиха голямата част от подкрепата си заради своя лидер Джеръми Корбин, евроскептик начело на проевропейска партия, който в продължение на три години се преструва, че Брекзит не съществува. Отказът на лейбъристите да заявят ясна политика по отношение на бъдещите отношения на страната с ЕС накара мнозинството от привържениците им да избягат към либералдемократите и зелените.
При всички условности изборните резултати показаха, че обществото на практика не вярва, че излизане със сделка е възможно (това е вариантът, заявен от двете големи партии), и при избор между твърд Брекзит и оставане в ЕС предпочита оставане. Неминуемо в следващите месеци политическите пластове ще се разместят, но по всичко личи, че в крайна сметка въпросът ще е кой от двата крайни варианта ще се осъществи.
Разбира се, слуховете за смъртта на двете големи партии са силно преувеличени. На мажоритарните избори за парламент статуквото има значително по-големи предимства. Консерваторите ще си върнат част от гласовете на крайните брекзитъри. Лейбъристите ще принудят лидера си или да напусне, или да заеме някаква категорична позиция по въпроса за членството в ЕС – съюзът, който той като млад макрсист определя като “капиталистически заговор”.
Консерваторите могат все още да обединят напускащия вот с лидер като Борис Джонсън – чакащ със затаен дъх лидерската надпревара през юни, на която единственото, което може да го спре, е златното правило на британската политика, че “този, който забие ножа, не носи короната”.
За разлика от тях обаче не е ясно дали Лейбър ще успеят да се възстановят. Либералдемократите получават сериозна подкрепа в големите градове – тя е достатъчно концентрирана, за да спечели конкретни места. Отделно зелената вълна, преминала през Европа, не подмина и Острова.
Лейбър нямат отговор на нито едно от двете предизвикателства и претоплените притчи от “Капиталът” не достигат нито до космополитния римейнър, нито предлагат адекватна политика за борба с промените в климата. Или с други думи, ако Джеръми Корбин остане лидер на партията (без това да е абсолютно сигурно), тя може и да не може да си върне загубените позиции, дори и да подкрепи втори референдум за оставане в ЕС.
При всички положения един бъдещ парламент ще бъде по-шарен, вероятно доста по-зелен, с по-силен проевропейски център и със значително по-радикализирани крайни брекзитъри.
Брекзит вече взе главата на двама премиери, три години от политическия живот на британците, свали страната с няколко места от класацията на водещите икономики и я превърна в посмещите в преговорите с ЕС.
А изглежда това е само началото.
