Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. За Washington Post тя разказва за последните развития около Brexit.
Във всеки човешки занаят – за футболиста, актьора, водопроводчика – провалът си има цена. Ако не можеш да вкараш топката във вратата си, заминаваш от отбора. Ако хората не се смеят на шегите, кариерата ти на комик ще бъде ужасно кратка. Ако покривът на къщата, която си построил, протича – никой няма да я купи.
Но сега научихме, че има едно изключение от това правило. Ако си член на британския парламент и „брекзитър“ – искаш Британия да напусне Европейския съюз, изглежда не плащаш никаква цена: няма последици за провала, за безчестивите думи, за неизпълнените обещания.
Само преди година – септември 2017 г. – писах, че на британския народ ще му бъде предложена изключително необикновена възможност. Брекзитърите ги заляза с поредица от лъжи, затова колко лесно и доходоносно ще е за Британия да напусне Европейския съюз. Някои от тези лъжи бяха изречени със зла умисъл и ясно съзнание, че са такива, за други причината бе незнание.
Така или иначе още преди една година бе ясно, че те ще бъдат оборени. Политиците ще трябва да поемат отговорност. Гласоподавателите да ги накарат да си платят.
Сега залогът се вдигна: Британският премиер Тереза Мей се завърна от дългите ѝ преговори с Брюксел, които изобщо не бяха лесни и произведоха сделка с Европа, която изобщо не е печеливша.
Това не е изненада. Каквато и да е сделката тя ще включва лоши избори. Или Британия ще плати икономическата цена от загубата на достъп до пазарите, или Британия ще остане в митническите споразумения на ЕС, без да може да определя правилата – и в двата случая ще бъде платена цена във влиянието.
С мисъл за портфейлите на избирателите си Мей избира втората опция. И сега – сега! – след месеци дебати, хиляди часове новинарски емисии и милиони думи – повечето брекзитъри все още не приемат собствената си отговорност за този изход – най-малко лошият от всички възможни лоши изходи.
Те отказват да признаят, че подведоха британския народ. Преструват се, че се намират в някаква по-добра, алтернативна реалност и продължават да се борят за власт.
Наместо да поемат отговорност, те обвиняват Мей – твърдейки, отново грешно, че друг премиер е щял да постигне друга сделка.
Това е историята на вота на недоверие този вторник вечер. В часовете преди гласуването се рееха всякакви слухове за възможен наследник. Макар събитията да показаха, че за почти всичко грешат, някои от най-отявлените брекзитъри все още се виждат като министър-председатели.
Макар Мей да оцеля, е трудно победата ѝ да се опише като убедителна: 200 гласа на 117 едва ли е страхотен резултат за един премиер. След вота партията не се консолидира зад нея. Наместо това водещите брекзитъри веднага настояха за нейната оставка.
Нищо чудно, че бяха толкова гневни. Техният честолюбив карнавал не постигна нищо. Изгубиха време, лошите чувства станаха по-силни, а британският парламент е все толкова разделен, колкото и миналата седмица.
Все още няма обозримо мнозинство за сделката на Мей, за оставане в ЕС или за напускане без сделка, при който вариант Британия разваля отношенията си с най-важния ѝ търговски партньор.
Консервативната партия е разделена. Страната е разделена. И никой от хората, създали тази ситуация, не е тръгнал да се разкайва – и изглежда никога няма да го направи.
