Обикновено гледаме на разделението между Източна и Западна Европа като на схизма между изостаналите посткомунистически държави и напредналите демократични общества.
Дигиталната революция е една от областите, в които съотношението е различно.
Е-революции
Европейските лидери са на неформална среща в Талин, Естония, която се концентрира върху бъдещето на дигиталния пазар в ЕС.
Този път обаче прогресивното мнение идва от Изток. Балтийските страни са едни от лидерите в е-правителството и е-услугите, като се застъпват услуги като Uber и Airbnb, които променят начина, по-който пътуваме, и на практика елиминират неща като опашки, бумащина и нужда от посредници.
Коренно различно е мнението в някои западни страни, където притесненията са, че новите услуги застрашават приходите от данъци, личните данни, работни места и дори могат да бъдат използвани от терористи и престъпни организации. Разбира се, немалък е и приносът на синдикати и лобисти за това алтернативни услуги като Uber да бъдат забранени.
В Берлин например Uber е задължен да работи като обикновена таксиметрова компания. Лондон го забрани, в Барселона се предприемат стъпки да се ограничи ползването на Airbnb заради “притеснения, че наемодателите предават места с историческа стойност на туристи”, съобщава Politico.
Така, ако за балтийските страни разговорът е за иновации, то за Западна Европа той по-скоро клони към данъци и регулации.
Еврозоната и Шенген
На срещата също така стана ясно, че Борисов е разговарял отново за приемането на България в еврозоната и Шенген, като за това е говорил с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и нидерландския премиер Марк Рюте.
“България не е риск за еврозоната и заслужава да бъде в „чакалнята“, защото отговаря на всички критерии за това. Нещо повече, 2016 г. е първата фискална година с отчетен излишък след 2008 г. Това подчертах на среща с [Доналд Туск] в Естония. От своя страна той даде пълната си подкрепа за страната ни и приоритетите ни”, написа Борисов във facebook.
“С холандския премиер Mark Rutte проведохме изключително приятелска и продуктивна среща. Разгледахме всички стъпки, които сме предприели досега, за да изпълним критериите за влизане в Шенген. За всички е ясно, че България е най-надеждната външна граница на ЕС.”
Прави впечатление, че и в двата си коментара премиерът не казва, че Туск и Рюте са се застъпили за приемането на България в еврозоната и Шенген, а вместо това Туск “даде пълната си подкрепа за страната ни и приоритетите ни” , а с нидерландския премиер “разгледахме всички стъпки, които сме предприели досега, за да изпълним критериите за влизане в Шенген”.
Премиерът също така обяви, че основна тема по време на българското председателство ще бъдат „Западните Балкани“ и ще се организира среща на върха на лидерите от ЕС по тази тема в София.
Бъдещето на ЕС
Не на последно място е и речта на френския президент отпреди два дни за бъдещето на ЕС, в която той поиска отделен бюджет за еврозоната и призова с канцлера Меркел да бъдат двигатели на промяната на Стария континент.
На Меркел тепърва й предстоят коалиционни преговори, поради което тя е и предпазлива в това да заема публиблични позиции. На събранието тя заяви, че има “високо ниво на консенсус между двете най-големи европейски страни”, което не значи непременно, че тя е съгласна с позицията на Макрон за отделен бюджет на ЕС.
Френският президент изрично подчерта, че „не става въпрос да опрощаваме стари дългове“ по повод идеята му за европейски фонд, който да намали риска от изпадане в несъстоятелност на отделните държави членки, което е и основното притеснение на Берлин, че немците ще трябва да изплащат харчовете на средиземноморските страни.
Не на последно място лидерите се разбраха да не обсъждат с Тереза Мей преговорите по напускането на Британия от ЕС, докато не е постигнат значителен напредък за правата на гражданите, ирландската граница и дълговете на Британия.
Британските медии коментираха, че по време на официалната вечеря Тереза Мей е стояла далеч от Меркел и до полския премиер Беата Шитдло. От снимка на Туск по време на събитието стана ясно, че Борисов е седял межу италианския и датския премиер, като непосредствено след това са Виктор Орбан и Ангела Меркел. 
