SHARE

Борис Бонев е един от освнователите на гражданското сдружение „Спаси София“ и първият официално обявен кандидат за кмет на столицата на местните избори тази есен. Пълната програма за управление на София, изработена от него и екипа му, можете да видите тук.

Какво е за теб София?

Това е моят роден град и моя лична страст – аз съм четвърто поколение софиянец. Още от малък обичам София, искам тя да се развива и да бъде място, с което да се гордея. Това е и причината от много време да се занимавам с различни градски активности за решаване на проблемите. София е моя кауза.

Ти си живял и на други места в Европа – къде?



Живях в Париж, където завърших в Сорбоната – учих икономика и иновации, след което се върнах тук на първо място заради нашата организация „Спаси София“ и заради моята лична кауза градът да става по-добро място за живеене.



Какво от Париж искаш да видиш в София? На какво могат да се научат софиянци от жителите на френската столица?



Много бих се радвал, ако успеем да пренесем тук духа на парижани – тяхната обич към родния им град. Това като че ли тук ни липсва. Липсват ни внимание и отношение към общия ни дом. Всъщност именно заради това много хора лесно се примиряват с проблемите, с некачествените ремонти, с хаоса, с грозотата около нас. Ако обичахме малко повече нашия град и осъзнавахме общия си интерес той да се развива по-добре, щяхме да имаме една съвсем различна София около нас.

Париж все пак е столица на Франция и метрополис от векове, докато само преди 130 години в София са живели едва 10 000 души – имат ли исторически основания софиянци да търсят този свой изгубен „градски дух“ някъде назад в историята?



Едно от много любимите ми занимания е да разглеждам стари снимки на София – от периода след Освобождението, защото много добре се вижда как от един малък ориенталски град тя започва да прилича на европейска столица. Говорим за павирани улици, широки булеварди, красиви сгради, модерен градски транспорт, включващ трамвайна система и жители, които във външния си вид по нищо не отстъпват на съвременниците си от Виена или Париж. Хубаво е да си намираме поводи да си припомним красотата като водещ фактор в благоустрояването на София.

Смяташ ли, че в последвалите 45 години комунизъм красотата е оставена на заден план в градоустройството на София?

Със сигурност. Тогавашната идеология не е учила хората на красота и на естестика. Съвсем други са били принципите при строежа на сгради. Разбира се, това не значи да прибягваме до модела „Скопие 2014“, където резултатът беше фалшива естетика и нелепо изглеждащ кич. Трябва да бъде обръщано много по-голямо внимание на архитектурата и по-точно по какъв начин визията на една нова сграда хармонизира със заобикалящата я среда.

Какво ни пречи обаче 30 години след края на комунизма София да се върне към онзи европейски дух?

На първо място последиците, които комунистическият режим остави върху манталитета на нашия народ, със сигурност са съществени. Проблемът се оказа в това, че не успяхме достатъчно бързо да се адаптираме към новата реалност. За разлика от държави като Чехия и Полша – където много бързо се решиха въпросите с реституция, защитата на старите ценни сгради и новото градоустройство – тук твърде много години водещ мотив за развитие беше политическият и финансовият интерес, без да се взимат предвид фактори като качество на живот. Това ми се струва наша най-голяма грешка. Вместо да вземем научените уроци от комунизма и да ги смесим с възможностите, които демократичното развитие ни дава – ние запазихме най-лошото от комунизма и взехме най-лошото от безконтролните и хаотични години след 1989 г. Тази комбинация направи града ни презастроен, мръсен и без визия за развитие – без посока като краен резултат.

Тези трупани с десетилетия проблеми могат ли да бъдат решени в един мандат?

Не, но може да се тръгне в правилната посока на развитие. Част от проблемите дори изобщо не могат да бъдат решени – като всички съборени стари сгради например, те няма как да бъдат възстановени. Презастрояването и унищожаването на зелени площи са също безвъзвратни – няма как да се върне градинка на мястото на вече построен жилищен блок. Тази негативна тенденция обаче само може да ни мотивира най-накрая да сложим край на лошите практики, от които градът страда, и да започнем да мислим и работим за София по нов начин – както по отношение на градоустройството, така и по отношения на цялостната визия за това в какъв град искаме да живеем.

Този нов начин на мислене в посока по-добър град ли те накара да създадеш „Спаси София“? Разкажи ни малко повече за историята на организацията.

„Спаси София“ води началото си под настоящото име от 2014 г., но тя е продължение на друга наша инициатива – „Спаси Метрото“, която започнахме през 2009 г. С моите съмишленици и колеги се запознахме чрез един от най-големите интернет форуми за строителство и архитектура. Решихме първата ни инициатива да бъде с цел пълно преразглеждане на тогавашните планове на Столичната община за третата метролиния. Припомням, че първоначално идеята беше тази линия да представлява надземен трамвай с ниска скорост и без директна връзка с другите два лъча на метрото. След години на упорита работа, множество становища и участие в обществени обсъждания ние успяхме да променим този план, така че столичани скоро ще се радват на изцяло подземна и бърза трета метролиния. Осъзнавайки, че градът има нужда от промяна в много други насоки освен подземния транспорт, през 2014 г. отидохме една стъпка по-напред и създадохме „Спаси София“. Основната ни мотивация винаги е била любовта ни към града и желанието ни целият му огромен потенциал да бъде реализиран, а не прахосван – както се случва в момента. Този потенциал виждаме навсякъде – от туризъм, през умно икономическо развитие, уреден и бърз градски транспорт, приятни и благоустроени квартали, екология… Приоритетите, които „Спаси София“ формулира още тогава, са пет – качествена градска среда, качеството на ремонтите, подобряване на градския транспорт, опазване на културното наследство и безкомпромисна борба срещу замърсяването на въздуха. Затова и голямата част от нашите идеи, предложения и сигнали са фокусирани върху тези пет приоритета.

Нека се спрем на втория от тези приоритети – качествени ремонти. „Спаси София“ подаде два сигнала до прокуратурата, свързани с печално известния ремонт на улица „Граф Игнатиев“. Докъде са стигнали тези обвинения към момента?

Ние винаги следим наболелите проблеми в града и освен че предлагаме конкретни решения – при наличие на доказателства и сериозни съмнения се обръщаме към прокуратурата. Първият сигнал за „Граф Игнатиев“ касаеше обществената поръчка, тоест промяна на съществен елемент от поръчката, заради който прокуратурата повдигна обвинение на бившия зам.-кмет Крусев. Делото в момента е в съдебна фаза. Съвсем наскоро подадохме нов сигнал заради основателни съмнения, че удължаването на сроковете за ремонт на улица „Граф Игнатиев“ заради лошо време е било неправомерно, тъй като времето изобщо не е било толкова лошо. Дни, в който са капнали няколко капки дъжд, са писани като неработни или пък се е работело в дни, в които има издаден документ за спиране на строителните дейности. Това по смисъла на закона е незаконно строителство. По този втори сигнал в момента се провежда разследване и очакваме развитие. Ако нашите опасения се докажат, това би означавало, че общината е спестила на фирмата изпълнител близо 4,8 милиона лева глоби за забавяне на ремонта.

Защо една гражданска организация като „Спаси София“ трябва да се нагърбва с такива сигнали – не е ли това работа на опозиционните партии в общинския съвет или на самата прокуратура, която може да се самосезира?

Работа на всеки гражданин е да се бори с корупцията и непрофесионалното отношение на Столичната община. Когато институциите не действат, се налага намеса на граждани, които имат морал и защитават обществения интерес. Факт е, че с малки изключения опозицията в общината е слаба и ленива. През последните години ние от „Спаси София“ основно повдигахме важни за града въпроси, показвахме лошите практики, принуждавахме кмета Йорданка Фандъкова да преразглежда решения и реагира при проблеми. Имахме смелостта ясно да назовем проблемите и да търсим сметка от управляващите. Обикновено търсехме отговорност лично от кмета, защото тя е мажоритарно избрана и по закон носи отговорност за начина, по който функционира общината и за хората, които назначава. Докато т.нар. опозиционни партии се страхуваха да не им падне рейтингът, ако атакуват директно г-жа Фандъкова, за нас това никога не било важно. Принципите на демокрацията и честността са по-важни от политическия рейтинг. Задължение на опозицията е да критикува и да бъде коректив на властта – вместо това в общинския съвет управляващата партия и опозицията често гласуват по еднакъв начин. Тъжно е, че живеем в град, в който реална опозиция на лошото управление се оказва доброволна гражданска организация, не партиите, получаващи субсидии именно с тази цел.

Говорейки за настоящото управление, кои са най-големите провали на г-жа Фандъкова? Тя е начело на града вече цели 10 години. Предостатъчно време да се намерят устойчиви решения за града, но вместо това проблемите сякаш се задълбочават?



Най-видмите провали са некачествените ремонти, унищожаването на градския транспорт и допускането на презастрояване в града. Г-жа Фандъкова и нейният екип нямат визия за бъдещето на града – как трябва да изглежда София след 5, 10 или 30 години. Проблемите се задълбочават, тъй като не виждаме никаква воля те да бъдат решени. Вместо постепенно София да се изчисти от корупционни практики и партийни назначения, вместо управлението да става по-прозрачно, се случва точно обратното. Това е естествен резултат на едно не особено демократично управление, което отива към своя край. Винаги е най-тъмно преди изгрева. Точно в тази ситуация е София в момента. Йорданка Фандъкова за 10 години беше параван и лице на една смъртоносна комбинация между корупция и некомпетентност, които съсипаха общината като институция. Още дълги години ще берем горчивите плодове на това трагично управление и в бъдеще време нейното име ще се нареди до това на Стефан Софиянски като едни от най-вредните кметове в историята на града. Зад фасадата на усмивката и любезността всъщност настоящият кмет направи така, че София в момента да е затрупана от трудно решими проблеми, а столицата ни заприлича на Слънчев бряг.

Съгласни ли са обаче гражданите на София с това виждане за провалени 10 години под управлението на Фандъкова?


Очевидно темите с некачествените ремонти, презастрояването и замърсяването на въздуха изключително силно вълнуват обществото. Предизвикаха многократни протести във всички райони на града. Не можем да говорим за концентриране на лошото управление само на едно място или конкретен проект, а напротив – проблемите са в целия град. Ремонтът на знакова и централна улица като „Граф Игнатиев“ всъщност се явява витрина на лошото управление – общината имаше всички възможности да го направи бързо, качествено и красиво, а вместо това имаме тотален провал. Какво остава за малките улици по кварталите, чиито ремонти все се отлагат? Това показва, че сегашните управляващи не милеят за София, не ги интересува как се развива градът и най-важното – не изпитват срам от това как прахосват парите на данъкоплатците. Те дори имат наглостта да излизат и коментират, че дори ремонтът (на „Граф Игнатиев“) да се е получил грозно и с недостатъци, той ще остане така, защото бил безопасен.

Защо мислиш, че градът има нужда именно от кмет, който не е обвързан с политически партии? 



Смятам, че е време софиянци да се обединим около граждански и непартиен кандидат. Аз имам ясно минало и конкретна визия за бъдещето развитие на столицата, както и доказал се екип от експерти. Отговорен и лоялен съм само пред гражданите, а не пред някое партийно ръководство. За да променим столицата към по-добро е необходим кмет, който вече е доказал, че познава конкретните проблеми на града от гледната точка на обикновените хора.

Спомена, че обикновено е най-тъмно е точно преди изгрева. На 23 юли ти представи своята кандидатура за кмет и подробна програма за управление и развитие на столицата – „План за София“ – това ли е изгревът, който градът очаква? 



Да, на 23-ти представихме най-подробната програма за управление на София – на 300 страници, разделени в 15 теми, събрахме над 500 конкретни мерки за решаване на проблемите в града. Отне ни немалко време да създадем „План за София“, консултирахме се с над 20 експерти по различните теми. В крайна сметка финалният продукт е една доста амбициозна програма, която има своите основания. Гражданите на столицата заслужават да получат качествена програма за развитие на града, за да бъдат максимално информирани. Това, което ни различава от досегашните кандидати, е, че нашата програма е отворена към коментари и обратна връзка от граждани. Тя е динамична, защото искаме да чуем и внедрим мнението на нашите съграждани. Хората трябва да знаят също, че догодина ще започне работа по новия Общ устройствен план на София. Тоест точно сега е моментът да се заложат големите визионерски проекти за бъдещето на града. Сега е моментът да мечтаем за по-доброто бъдеще на общия ни дом. Да, част от идеите в „План за София“ касаят дългосрочното развитие на София и те няма да се изпълняват веднага, но сега е моментът да започне тяхното обсъждане. Това е един визионерски труд, който комбинира идеите на „Спаси София“ с вече работещи решения от европейски градове, с които София трябва да се сравнява.

Кои са тези градове и как са решени проблемите там?


Взели сме решения от градове като Прага, Варшава, Виена и Будапеща. Столицата на Чехия е добър пример за голям град с много туристи, който обаче притежава перфектна система за градски транспорт и по този начин придвижването в града е удобно, бързо и без затруднения. Такива резултати са възможни тогава, когато местната община активно, обмислено и с желание развива градската мобилност. За съжаление в София отдавна е изпуснат моментът, в който трябваше да бъдат положени основите на модерна система за придвижване и сега градският транспорт се нуждае от големи инвестиции, които да неутрализират вредите от дългогодишно унищожаване на инфраструктурата. Добър пример е трамвайният транспорт – в Прага с трамваи се придвижват огромно количество хора по бърз и удобен начин. Във време, в което трамвайният транспорт преживява ренесанс – над 130 града разшириха линиите си или създадоха изцяло нови – в София се закриха над 10 километра трамвайни трасета.



Имате ли директен контакт с други организации в споменатите европейски градове? 


Да. В Прага, Будапеща и Варшава имаме контакт както с граждански организации, така и с представители на местната власт. През годините активно сме търсели контакт с тях, защото говорим на един език, имаме еднакво разбиране за градските проблеми, а те изразяват готовност да ни помогнат с опит и експертиза, за да решим по-лесно проблемите на София.

Столичната община под ръководството на сегашния кмет няма ли контакт с представители на европейски градове?

Разбира се, че има, но не се възползват от този шанс. Ще ви дам само един пример – наскоро тук беше делегация от Виена – градът, който в последно време безапелационно печели класациите по качество на живот. Хората бяха готови да ни дадат целия си опит за това как развиват градския транспорт в австрийската столица. Вместо представителите на Столичната община смирено да слушат и да записват какво имат да им кажат виенчани, те се хвалеха с напредъка на софийското метро. И това се обясняваше на представители на град с пет линии на метрото, открито през 1976 г. Изобщо говорейки за управниците в Столичната община в момента, говорим за манталитет и начин на работа, широко разпространен сред високите етажи на властта – те са неспособни да приемат помощ отвън дори когато тя идва, така да се каже, наготово.

„Спаси София“ търси контакт не само с европейските столици, а и директно с гражданите на София. В дните след обявяването на кандидатурата ти за кмет организирахте улични щандове, на които всеки желаещ можеше да дойде, да се запознае с теб и да обсъди „План за София“. Какви бяха първите реакции на хората?



Изключително сме щастливи от невероятно позитивната реакция на хората. Много граждани на София вече са се запознали с нашата детайлна програма и говорейки за нея, си проличава, че на тях вече им е писнало от настоящата партийна клика, която доказа, че защитава единствено партийни и съмнителни частни интереси. Хората искат да бъдат активни и да участват във дискусията за София. Надявам се, че по този начин ще променим и начина, по който се възприемат местните избори. София се нуждае от граждани, които са критични, изискващи, активни, четящи програмите и най-важното, търсещи отговорност от политиците за неизпълнени обещания.

Вероятно твои конкуренти за кметското място да са настоящият кмет Фандъкова и омбудсманът Мая Манолова. Очакваш ли те да се престрашат и публично да дебатирате проблемите на София?

Откакто „Спаси София“ съществува, призоваваме г-жа Фандъкова към дебат за проблемите на града. Сега вече в предизборна кампания нито тя, нито който и да е друг кандидат биха имали основание да откажат такъв публичен дебат. Аз съм напълно готов да говоря и зад мен стоят подробна програма, насочена към решаване на проблемите на София, както и 10 години неуморна работа в полза на гражданите. Ние призоваваме не просто да се проведе един дебат, а да има серия от такива разговори, защото софиянци заслужават да направят информиран избор между кандидати и програми. Призоваваме медиите да организират и тематични дебати, така че да има достатъчно време по-подробно да говорим за различните софийски проблеми.

Звучиш сякаш си далеч по-подготвен за подобен дебат от професионалните политици. Плюс ли е според теб липсата на предишен политически опит?

Моята цел като кандидат за кмет е една-единствена – да превърна София в по-добро място за живот чрез смели и смислени идеи и любов към града. Системните играчи са продукт на една отминала епоха, продукт на отминали принципи за водене на политика. Българите отдавна се уморихме от тях и е време да дойдат не просто нови лица от същите групи, а представители на изцяло ново мислене за това как трябва да се решават проблемите на местно ниво. За мен е много радостен фактът, че по улиците говоря с много хора, които са съгласни с нашата визия за равитие на София.

За финал нека погледнем към бъдещето – как си представяш София през 2030 г.? Можеш ли да ни начертаеш една оптимистична теория за града през следващото десетилетие?

Бих бил много щастлив през 2030 г. нашият „План за София“ да е реализиран и активно ще работя за това. Това би било сбъдната мечта за мен, защото ще означава, че градът има редовен и бърз градски транспорт, равни тротоари, подредени квартали, чист въздух, автетичен дух и естетична градска среда. Надявам се дотогава важни градски проекти като пробивите на булевардите „Тодор Каблешков“ и „Копенхаген“ отдавна да са завършени. Наземният градски транспорт да функционира като система и да се конкурира по качество с този в Западна Европа. Междублоковите пространства да бъдат с уредено паркиране, с игрища и подредени зелени площи. Разбира се, трябва да направим всичко възможно да запазим и да възстановим архитектурното наследство на стара София, за да се гордеем с него. Да привличаме туристи не защото сме евтина дестинация, а заради Витоша, минералните води и културното ни наследство. Накратко това би означавало софиянци да изпитват гордост със своя град и с любов да живеят тук, да учат, да се реализират, да създават семейство и да остаряват. София трябва да се превърне в място, което много хора чувстват като свой дом и в което са щастливи да живеят, а това е колективно усилие. От всички нас зависи в какъв град ще живеем утре и в следващите десетилетия.

SHARE
Магистър по "Европеистика с фокус върху източна Европа" от Амстердамския университет, независим анализатор и преводач.