На 1 юли пред иракския парламент се очаква да се представи новият министър-председател на страната с неговото правителство, както и президентът. Според закона правото да получи мандат за следващите четири години управление принадлежи на коалицията, която е създадена от победителя на проведените избори. Условието, разбира се, е тя да събере необходимото мнозинство за подкрепа в парламента.
Неочаквано на предположенията на анализаторите първенците в последния вот, проведен на 12 май, се наричат „Сайридун“, което в превод означава най-общо „На поход“ и представляват съюз от ислямисти и комунисти. Техният шеф е 45-годишният Муктада ас-Садр, един от най-странните политици на страната, чиято фамилия е много популярна, но лично той, меко казано, не се харесва нито на САЩ, нито на Иран.
Американците още помнят жертвите, които са дали на „Армията на Махди“, чийто създател е сегашният политик. Бойците на тази паравоенна организация воюват с оръжие срещу американските войски в периода от 2004 до 2011 г. В началото Муктада ги призовава на въоръжена борба срещу чуждестранните нашественици в страната. По-късно той разпуска армията си и неговите последователи вече не са радикални, но политическата линия „срещу“ всичко чуждо и „за“ всичко местно е в основата на програмата на вече създадената политическа партия на Муктада ас-Садр.
Днес той говори високо против корупцията на политическия елит, обещава училища и болници на населението в разрушената страна и преминава различни сектантски и етнически различия и граници, подчертавайки ясно основното и най-важното за него, а именно, че е „иракчанин“. Популизмът и патриотизмът са общите характеристики между основните участници в неговата коалиция – от една страна, това са шиитските ислямисти на Муктада, които искат да се управлява по нормите на исляма, и, от друга, колкото и странно да изглежда, са техният основен партньор – иракските комунисти, които не изтъкват религиозни убеждения. Поради тези причини чуждите медии определят Муктада ас-Садр като „Близкоизточният Тръмп“, с което всъщност подчертават единствената досега победа на избори в Близкия изток от несистемен играч, т.е. от човек, който не произхожда от политическия елит.
Защо обаче тогава не го харесват и иранците, другият голям играч на иракската политическа сцена? Защото както за иракчаните, така и за тях неговата фамилията е символ на несъгласни с режима на аятоласите. При това известни и почитани шиитски духовници. Баща му е велик аятолах, чиято трагична смърт го обвива с ореола на мъченик. Самият Муктада е шиитски духовник, но трябва още да учи, за да стигне до нивото на баща си. Той се слави с напълно нетрадиционно поведение, като с лекота пресича сектански, религиозни и етнически различия. Например той беше единственият шиитски лидер, който каза ясно, че Башар ал-Асад „трябва да си ходи“ след употребата на химическо оръжие от режима в Сирия пред 2017 г.
Прочутата фамилия Ас-Садр всъщност има двама големи аятоласи на Ирак, които съвсем не са в добри отношения с Иран. Муктада е третият син на убития при стрелба от засада аятолах Мохамед ас-Садр. Инцидентът се случва през 1999 г. и при него загиват и двамата по-големи братя на Муктада. На връщане след петъчна политва нападатели откриват стрелба от засада по колата и убиват висшия религиозен лидер заедно с двамата му по-големи синове, които са го придружавали на службата в джамията. Аятолах ас-Садр има много врагове не само в Ирак, но и в Иран, защото не признава концепцията ваялат-е-ваких, по която персийските духовници и до днес управляват Ислямската република Иран.
Народното събрание в Ирак разполага с 329 места. Обикновено победителите правят сложни съюзи в интервала между изборите и представянето на кабинета с цел да получат необходимото мнозинство и съответно управлението на страната. Причината е, че партиите, между които гласоподавателите правят избора си, са много и в парламента влизат големи групи участници с неголям брой депутати. Първото място на „Сайридун“ им донесе 54 депутати в парламента. Съюзите с други партии са неизбежни и преговорите се водят с пълна сила, но малко информация се появява в публичното пространство. В парламента влизат още 4 шиитски фракции и с изключение на проиранската, която печели второто място на изборите, останалите вероятно ще са партньори в новия кабинет. Муктада ас-Садр води разговори също с представителите на сунитите и кюрдите, така че вероятно е те да влязат в новото иракско правителство. Той може да бъде обаче само неговият ръководител в сянка, защото не се кандидатира и не влезе в парламента.
Ще припомня, че иракското население се дели по религиозен и етнически признак и партиите обикновено отразяват това разделение. Т.е. населението се състои от араби сунити, араби шиити (мнозинство от около 65%) и кюрди, които преобладаващо са сунити.
Името на най-вероятния лидер е досегашният министър-председател Хайдер ал-Абади, политик с шиитски произход и диплома за висше образование, получена във Великобритания, известен със стремежа си да поддържа равновесие. Ал-Абади има в актива си победата над „Ислямска държава“, както и победата над кюрдите в Киркук след референдума за независимост на Кюрдската автономия.
Но той ще трябва да се съобразява с „иракския Тръмп“, който е всъщност победителят в последните избори на страната.
