Когато британският премиер Тереза Мей предизвика извънредни избори по-рано тази година, всички бяха изненадани. Още по-изненадани бяха и от това, че тя не съумя да ги спечели и си изгуби мнозинството в парламента.
Сега се появи интересен детайл за нощта на изборите, когато Мей изгуби мнозинството си. Тогава съпругът ѝ Филип и един от най-доверените ѝ съветници Ник Тимъти са ѝ препоръчали да си подаде оставката за нейното собствено „добро“ и за да се спаси от последиците.
Тереза Мей вместо това прозвънила членовете на кабинета си, в който е и жадуващият да стане премиер Борис Джонсън, и ги питала дали може да разчита на тяхната подкрепа. И Джонсън, за когото това би представлявало златна възможност отново да се пробва да стане премиер, ѝ заявил, че ще ѝ бъде верен.
Тези разктирия идват от новата книга Betting The House: The Inside Story Of The 2017 Election, написана по показания на най-високопоставените членове на кампанията от журналистите Тим Рос от Bloomberg и Том МакТаг от Politico. От книгата също така научаваме, че Тереза Мей не е била склонна да предизвика изборите преди това, но министърът по напускане на ЕС – Дейвид Дейвис, е бил основният настояващ.
В началото на годината стана ясно, че правителството на Тереза Мей няма да може да води преговорите за Брекзит без санкцията на парламента, след като така реши Върховният съд на Обединеното кралство. За Мей това представлява особена трудност – от една страна, тя трябва да се бори с проевропейската Камара на лордовете, а, от друга, да разчита на малкото си мнозинство в долната камара.
Но има и нещо друго. За Мей проблемът, изглежда, не са били проевропейски депутати, а Брекзит хардлайнерите, които са готови да напуснат ЕС без никаква сделка и не се интересуват от последиците – били те икономически, политически, или дали изобщо кралството ще остане цяло.
Макар премиерът по реторика да ги подкрепя, тя е искала да може да не разчита на тях, като увеличи мнозинството си – дали за да остане поне за известен период в единния пазар на ЕС, или да минимизира щетите по друг начин можем само да гадаем.
Факт е, че Мей подкрепи оставането на Британия в ЕС по според Дейвид Камерън тя е по-проевропейски настроена от самия него (това пише Тим Шипман от Times в една от най-интересните и пълна с исторически детайли книга за Брекзит кампанията All Out War).
Ако Британия остане дори временно в единния пазар, това значително ще минимизира щетите, не само икономическите, но и шансовете на Шотландия и Северна Ирландия да се отделят. Дори позицията на Лейбър в последните седмици се промени за оставане в единния пазар на ЕС, където Британия ще трябва да спазва совободата на движение на хора, но ще се ползва и от свободата на стоки, услуги и капитал, които са важни за бизнеса.
Уви, нещата не се развиха така. Днес партията на Тереза Мей няма мнозинство в парламента и премиерът не просто трябва да разчита на всеки вот, но и се говори непрестанно за това кой ще я замени.
Това означава, че ако тя и на йота се отдели от твърдия Брекзит – пълен контрол над миграцията, никаква юрисдикция на Европейския съд, свобода за сключване на търговски сделки с други страни – то около 100 от нейните депутати ще се разбунтуват и няма да им е особено трудно да я свалят.
Членовете на консерваторите си имат нов любимец – Джейкъб Рийс Мог, който поведе партийното проучване за това кой трябва да е следващ премиер. Той, освен че е против абортите и гей браковете, е и за твърд Брекзит.
Неслучайно близките на Мей са я посъветвали да си подаде оставката. Днес тя е заложник с издадена смъртна присъда. И единственото, което може да направи, е да опере пешкира на последиците от Брекзит.
Вече е ясно, че напускането на ЕС няма да донесе по 350 милиона на седмица за здравната каса, както обещават радетелите на Брекзит. Напротив – Британия даже навярно ще трябва да даде на ЕС около 50 милиарда евро.
Приказките за връщане на контрол бяха посрещнати с предложението на правителството европейското законодателство, което след Brexit ще стане британско, да бъде променяно с т.нар. „клаузи на Хенри VIII“ – които предвиждат един закон за бъде изменян директно от правителството без гласуване в парламента.
Има известна ирония да критикуваш ЕС за липса на демократичност, след което да искаш да отнемеш правото на собствения си парламент да прави закони, и то с клаузи, носещи името на един от най-авторитарните британски монарси.
Наскоро и лидерът на северноирландската „Шин Фен“ заяви, че иска да се проведе референдум за обединението на двете Ирландии до 5 години. Това е първият такъв призив, идващ в момент, в който националистите в Северна Ирлания са най-близко до мнозинство в местния парламент. Но дори без мнозинство северноирландската политическа система е такава, че ако партията си постави за цел референдум, то навярно такъв ще има и Лондон не може да откаже да го проведе.
Депутатите обещават да се бунтуват срещу клаузите на Хенри VIII, а правителството обещава да се вслушва в Шотландия и Северна Ирландия – и двете гласували за оставане в ЕС. Обаче не изглежда се вслушва в нито една от тях, а това как ще изглежда границата между Северна Ирландия и Ейре остава мистерия.
Повечето проблеми биха се разрешили, ако Британия остане в единния пазар, поне докато ЕС не започне своята реформа, която Меркел и Макрон обещават. След реформата може и да се намерят изгодни условия за Обединеното кралство.
Този вариант обаче не съществува за премиера, над който висне дамоклевият меч на радикалните евроскептици.
