Автор на този текст е доц. д-р Мира Майер – преподавател в Нов български университет, доцент по политология („Политика и сигурност в Близкия изток“) и доктор по философия. Автор е на няколко книги, сред които: „Цивилизации и религии“, „Ислямските движения в Близкия изток“ и „Политическа география на Близкия изток“. Един от първите коментари след изборите в Америка беше, че отиващият си президент оставя безпрецедентна криза в Близкия изток. На този фон е изключително важно какво ще направи идващият.
Американската политика в Близкия изток започва да придобива по-ясни очертания. Месец след встъпването в длъжност на новия президент, въпреки характерната му непоследователност, резки изказвания и променяне на решенията, основните възлови проблеми за региона придобиват своите контури.
Много ключови фигури от екипа на президент Тръмп посетиха през изминалия кратък период страни от Близкия и Средния изток. Техните визити обикновено бяха последвани или свързани с военни действия срещу „Ислямска държава“. Безспорно войната срещу халифата е приоритет номер едно за политиката на новия екип в Белия дом. Ето някои факти – Майкъл Помпео, новият шеф на ЦРУ, посети Анкара и последва офанзива на турските войски в Сирия за превземането на възловия град Ал-Баб. Визитата на шефа на Пентагона генерал Джеймс Матис в Багдад се свързва с последната част от нападението на коалиционните войски срещу Мосул за превземането на западната половина на града.
Анализът на четирите основни заявки за политиката на Тръмп в Близкия изток (които „Терминал 3“ публикува на 14 ноември) показва, че те остават основни постулати за американската външна политика в района на Близкия и Средния изток.
I. Отношението към агресивната иранска външна политика остава силно негативно. Изказванията за разваляне на „Сделката за контрол и намаляване на иранската ядрена програма срещу отмяна на санкциите“ обаче изчезнаха.
Президентът Тръмп вече предпочита да не причинява излишни неприятности, като блокира подписано от шест страни споразумение, а избира по-елегантни решения, като например споразумението да бъде продължено във времето. Или още по-ефективното – да се поставят в списъка за икономическа забрана отделни лица и институции, свързани с военните в Иран. 25 имена на частни лица и фирми, свързани с революционната гвардия на ислямската република бяха поставени в списъка за икономически санкции. Иранските власти посрещнаха с много гневна отрицателна риторика това съобщение. Няма съмнение, че тези решения се отразяват негативно на икономиката на страната и, разбира се, на личния бизнес на управляващите. Но ще може да се определи като истински голям удар, ако в списъка на терористичните организации се постави и цялата революционна гвардия на Иран, както се заговори, че се обсъжда от екипа на Тръмп.
II. Ускориха се военните действия срещу „Ислямска държава“ на територията на Ирак.
Трябва да се отбележи, че коалиционните сили полагат изключителни усилия да не пострада цивилното население в западната част на Мосул. Освен тежкия терен – стар град с тесни улички и малки къщи, нападенията от въздуха се затрудняват поради наличието на 650 000 души, цивилни граждани, които живеят там заедно с около 5000 джихадисти.
За двете години на управление на „Ислямска държава“ в града са прокопани многобройни тунели, поставени са мини и в арсенала на радикалните ислямисти влизат колите бомби и самоубийствени атентатори.
III. За войната срещу ИДИЛ в Сирия Тръмп определи срок до края на месеца, за да бъде изготвен план за действие от американските военни за нападение срещу Рака, град, обявен за столица на халифата.
Взимането на решението за офанзива има няколко основни проблема, които очакват своето решение. Голямата дилема е кой ще участва в сухоземните операции за превземането на града поради противоречията между Турция и въоръжените отряди на сирийските кюрди.
Стратегическото мислене изисква и съобразяване какво да бъде управлението на града в деня след падането на Рака. Факторите, които натежават, са свързани с преобладаващото определяне на местното население в религиозно и етническо отношение – сунити и араби. Това води до изказваното вече мнение на екипа на Тръмп „сунитски армии да водят военни действия в територии, населени със сунитско население“. Дали те ще бъдат и арабски е въпрос, който все още търси отговор.
IV. Преместването на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим беше отложено от Тръмп и определено като „въпрос, който ще се решава в бъдеще“.
Демонстрирано беше обаче изключително приятелско отношение при посещението на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху във Вашингтон на 15 февруари, но бе изказано твърде странното мнение, че като решение на израелско-палестинския конфликт президентът Тръмп приема всяка формула, която се харесва и на двете страни – „може една държава, две държави…“.
Това даде повод през изминалата седмица предимно на израелските, но и на арабските медии да обсъждат различни варианти – федерация с участие на Йордания, конфедерация, решение с три държави – Египет и Йордания…
Формулата „два народа – две държави“ продължава категорично да се поддържа от арабските страни. Само преди три дни съвместно изявление на египетския президент Ас-Сиси и йорданския крал Абдула ІІ отново определи позицията на двете страни в подкрепа на формулата и нарече „опасно“ всяко друго решение.
