SHARE

Проблемът с ориентация „Изток-Запад“ в развитието на българските обществени отношения, политика и управление не е въпрос на симпатии или антипатии към една или друга страна, на вкус към една или друга култура, на съпричастност към едни или други митологеми. Това не е проблем на фили и фоби. Не е проблем на това, дали харесваш Москва, Венeция, Флоренция, Рим, Париж или Сан Франциско.

Проблемът „Изток-Запад“ е проблем на себеосъзнаването на българите като свободни хора. На възприемането на модел на организация на обществото във всички негови аспекти, основан на порива към себеосъществяване и силата на отделната личност, на отключването и поддържането на способността й да създава и да върви напред и нагоре, когато е свободна. С всички свои слабости Западът е Запад и е постигнал върха в развитието на човечеството именно защото е съумял да освободи човешката личност и е създал условия тя да твори, да се развива, да гони поривите си, да достига нови светове. Възприел е модел на организация на обществото, който, колкото и да не е съвършен, колкото и да не е в реалност точно това, което се пише на хартия, все пак позволява най-високата позната степен на свобода на личността, на съвместно свободно съществуване, основано на гарантирани права, ясни правила и механизми на рационално общо решаване.

И точно тук е разломът с Изтока. По-малко или повече, Изтокът е модел, основан на институционализираната несвобода на личността и обществото, налагана с по-перфидни и софистицирани репресии или с откровено насилие. Оттук идва и неговият основен проблем – невъзможността му да бъде пълноценен и успешен модел на обществена организация и развитие на обществото. Защото несвободната личност нито е щастлива, нито се стреми да открива нови светове, нито в обществен порядък може да даде този принос за съзаване, развитие и растеж, който познава западното общество.

За България проблемът „Изток-Запад“ е особено драматичен, защото ние се намираме физически на разломната линия между тези два свята. И защото исторически естественият стремеж на българите да бъдат „равни с другите европейски народи“ е пресечен, когато страната ни е дадена във военна плячка на Съветска Русия и тук с ботуши, убийства и репресии е преформатирана обществената структура. Проблемът е драматичен и защото за 30 години след падането на режима на тоталитарния комунизъм по съветски образец българското общество не проведе своя искрен, истински и пречистващ разговор за това минало. И не затвори честно страницата на това минало.

Нещо повече, елитът и репресивните мрежи на комунистическия режим успяха да запазят и развият влиянието си, като размиват, релативизират и подменят ценности, разума, принципите на демокрацията. Като си назначават опозиция. Като стимулират разрастването на корупцията, източването на предприятия, фалирането на банки, изграждането на мрежи на паралелна власт чрез срастване на престъпност, медии, бизнес, политика, което на прост език се нарича с италианската дума – мафия.

И още. През последните 10 години, в съответствие със стратегията и тактиките на режима в Москва за водене на т.нар. хибридни войни (в руската концепция за хибридни войни има специални раздели как се стимулират, насърчават и използват корупцията и мрежите на влияние в бившите социалистически държави), се наблюдава ясна тенденция на опит за целенасочено разрушаване на устоите на демократичното общество в България чрез отравяне на информационната среда, чрез премахване на свободната медийна среда, чрез налагане на модели на Гьобелсова пропаганда и насъскване на широката периферия срещу основните ценности на демокрацията и свободното общество.

Затова подмятането на Румен Радев, че будителите не били „интелектуалци по европейски образец“, не може да бъде подминато като недоразумение и непремислено изказване на бивш военен летец, за когото е може би обяснимо, че не познава в детайли българската история.

Защото то е опасен симптом. Защото тази закачка се вписва в една по-широка картина.

Картината на опита България да бъде в перспектива откъсната от пътя си на развитие като свободно общество и държава. Да бъде отново пресечен естественият стремеж на българите да бъдат равни с другите европейски народи.

И ако продължавате да се съмнявате, позагледайте се в обкръжението на Радев. Там лесно могат да бъдат открити връзките със схемите на руските хибридни войни и с мрежите на комунистическото минало на България. Ако се съмнявате, че има такава по-широка картина на опит за реставрация на модела на общество на несвободата в България, запитайте се накрая какво означава фактът, че жреците на българската кенефна блиц „журналистика“ вече официално се обучават от хибридните „медии“ на режима в Москва.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора с негово разрешение. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.

SHARE
Христо Христев е преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е право в Софийския университет и право на ЕС в Университета в Нанси, Франция. Доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета в Нанси.