Дейзи Сантана е избягала от кризата във Венецуела с риск да се изправи срещу ксенофобията. Хиляди мигранти като нея преминават през Колумбия към Еквадор и Перу, знаейки, че са изложени на риск от реакции на отхвърляне, дори на агресия.
Само един шал пази Дейзи от студа в Тулкан, в Еквадорските Анди на границата с Колумбия – транзитният пункт, през който минават венецуелците, за да започнат отново живота си в друга южноамериканска държава. „Всички сме уплашени. Но щяхме да сме още по-уплашени, ако трябваше да се върнем“, обяснява примирено 48-годишната жена пред France Presse.
ООН заяви днес, че търси 738 милиона долара през 2019 г., за да помогне на съседите на Венецуела да се справят с притока на милиони венецуелски бежанци и мигранти и политически бежанци.
От 2014 г. насам над 200 души са загинали във венецуелските протести срещу социалистическия режим на Мадуро, а ранените и задържаните са стотици хиляди. В страната демократичният избор бе преустановен чрез създаването на нова законодателна власт в ръцете на венецуелския диктатор, който доведе страната си до икономически колапс.
„Ако се върна във Венецуела, ще ми треснат най-малко 10 години затвор“, разказва дезертиралият от Боливарската гвардия войник Джаксел Мухика пред DW. Младият мъж действително е имал защо да обърне гръб на родината си, но като дезертьор е наясно, че завърне ли се, го грози дълъг престой зад решетките. „Не можех повече да търпя нарежданията“, разказва 28-годишният мъж и посочва, че една от заповедите, които трябвало да следва, била да потушава протестите в страната с груба сила и сълзотворен газ: „Сред хората по улиците бяха моите близки, приятелите ми … всички протестират, защото гладуват.“
Джаксел Мухика се опитва да помага на семейството и приятелите си от чужбина. Почти всеки ден той изпраща по десет хиляди песо от Колумбия – сума, която в момента се равнява на 3 щатски долара. В Колумбия с толкова пари самият той не може да се нахрани, но знае, че тези 3 долара са достатъчни, за да покрият хранителните нужди на цялото му семейство във Венецуела.
Повечето избягали от родината си венецуелци са отишли в 16 страни в Латинска Америка и Карибския регион. Най-много са отишли в Бразилия, Колумбия, Еквадор и Перу.
„През 2019 г. от помощ и защита ще се нуждаят близо 3,6 милиона души, които няма изгледи да се завърнат в краткосрочен до средносрочен план“, заяви ООН.
Колумбия, която е приела един милион венецуелци, „носи най-голямото бреме от всички“, каза Лоукок.
Венецуела притежава най-богатите залежи на нефт в света, но иронично парите не стигат. С рекордна инфлация от 833% само за последната година достъпът до основни нужди като лекарства и хартия е ограничен (пакет презервативи струва една десета от средната заплата в страната), а населението има едно от най-високите нива на ХИВ и детска бременност.
„Терминал 3“ заедно с Български фонд за жените/Bulgarian Fund for Women стартира съвместна кампания за информиране на общността относно имиграцията.
