SHARE

Доналд Тръмп отне допуска до класифицирана информация на бившия директор на ЦРУ Джон Бренън (2013-2017) в знак на отмъщение за коментарите на бившия директор, че пресконференцията на американския президент с Путин е била „държавна измяна“. В отговор Джон Бренън публикува материал в New York Times, в който категорично потвърждава, че сътрудничество между кампанията на Тръмп и Кремъл е имало. Публикуваме коментара на бившият директор на ЦРУ.

През август 2016 г. Александър Бортников, ръководителят на руската Федерална служба за сигурност, ми заяви в телефонен разговор, че Русия не се намесва в президентските ни избори – знаех, че лъже. През изминалите години ставах все по-разгневен от отрицанията на Русия за злодеяния – тормозът над американски дипломати и граждани в Москва, постоянният им отказ да спазват съглашенията за прекратяване на огъня в Сирия и паравоенната им намеса в Източна Украйна, ако трябва да изброя няколко.

Когато предупредих г-н Бортников, че намесата на Русия в изборите ни е недопустима и ще поквари отношенията между Съединените щати и Русия за много години, той отрече намесата на Кремъл в които и да било избори – в Америка и отвъд – с фалшивата искреност, която съм чувал много предишни пъти. Президентът Владимир Путин преповтори тези отричания множество пъти през последните две години, често с видното одобрение на Доналд Тръмп.

Отрицанията на Русия са – с една дума – глупости. 

Преди, по време и след ноторната намеса в последните ни президентски избори Русия се впуска в изкуството на прекрояване на политически събития чрез нейните добре обработени активни мероприятия, които включват технически средства, информационни операции и старомодния човешки шпионаж.

Изборният процес в западните демокрации представлява особено примамна плячка, тъй като множество политици, политически партии, медии, тинк-танкове и влиятелни души са лесно манипулируеми – знайно или не – или дори направо купувани от руските разузнавателни агенти.

Самите права и свободи, които либералните западни демокрации ценят, а автокрациите се страхуват, са експлоатирани от руските разузнавателни служби. Не само за да събират ценна информация, но също и да разпространяват пропаганда и дезинформация, особено при нарастващия брой социални мрежи. 

През многото години, в които съм работел отблизо с ФБР в контраразузнавателни разследвания, бях наясно за способностите на Русия за подмолна дейност в Съединените щати – култивирайки връзки с лица, които имат или имат потенциала да имат власт.

Също като г-н Бортников – тези руски агенти са добре обучени в изкуството на измамата. Те размътват политическите, бизнес и културните води в търсене на уязвими или безпринципни индивиди, които се превръщат в марионетки в ръцете на руските им кукловоди. Твърде често тези марионетки са разкривани. 

В разговорите си с Джеймс Коми, директора на ФБР, през лятото на 2016 г. говорихме за възможността американски граждани, участващи в политиката или не, да са се превърнали в руски пешки.

Знаехме, че руските разузнавателни служби ще направят всичко възможно да постигнат целта си, която ние – разузнавателната общност на САЩ – публично оценихме няколко месеца по-късно, че е: да подкопае общественото доверие в американския политически процес, навреди на изборния потенциал на кандидата на демократите Хилъри Клинтън и да покаже предпочитание за г-н Тръмп. 

Ние също така направихме публична оценката си, че руските разузнавателни агенции следват пряко заповедите на г-н Путин в тази си дейност.

Директор Коми и аз заедно с директора на Агенцията по национална сигурност (NSA) адм. Майкъл Роджърс решихме, че агенциите ни ще си споделят при нужда информация, особено що се отнася до доказаната способност на руските разузнавателни служби да вербуват граждани на САЩ. 

Така или иначе предизвикателната работа на американското разузнаване и правоприлагащи органи стана още по-сложна в края на юли 2016 г., когато г-н Тръмп, кандидат за президент, публично призова Русия да открие липсващите имейли на г-жа Клинтън. Чрез изявлението си г-н Тръмп не просто окуражи чужда страна да събере разузнавателна информация срещу гражданин на САЩ, но също така открито насочи последователите си към разработките на основния ни световен съперник срещу политическия му опонент.

Подобен публичен зов определено те кара да се чудиш какво ли г-н Тръмп тайно е окуражил съветниците си да направят – и какво те всъщност са направили, – за да спечелят изборите.

Макар да имах дълбоки познания за руската намеса по време на изборите през 2016 г. – сега знам за далеч повече изключително подозрителни флиртове благодарение на репортажите на нашите свободни медии – на някой американски граждани с лица, свързани с руското разузнаване.

Твърденията на г-н Тръмп, че няма сътрудничество с Русия са, с една дума – глупости. 

Единственият въпрос, който остава, е дали това сътрудничество е представлявало престъпна конспирация, дали е възпрепятствано правосъдието, за да се прикрие това сътруничество или конспирация и колко от членовете на „Тръмп АД“ са се опитвали да измамят правителството чрез пране на пари и укриване на пари в джобовете им.

Съдебни заседатели сега ще разизскват обвиненията в данъчни и банкови измами срещу един от тези хора – Пол Манафорт, мениджъра на кампанията на г-н Тръмп. А зам.-мениджърът на кампанията – Рик Гейтс, вече се призна за виновен за финансови измами и лъжесвидетелстване.

Очевидно е, че г-н Тръмп все по-отчайващо се опитва да защити себе си и тези около него, поради което направи политически мотивираното решение да отнеме допуска ми до засекретена информация. Опит да наплаши други да мълчат, които иначе могат да го предизвикат.

Сега – повече от всякога – е критично важно специалният прокурор Робърт Мълър и неговият екип да могат да завършат работата си без намеса от г-н Тръмп или когото и да било другиго. Така американците ще могат да получат отговорите, които имат правото да знаят.

Джон Бренън, директор на ЦРУ (2013-2017), работил 25 години за ЦРУ и за първи път назначен на ръководна длъжност – директор на Националния контратерористичен център – от Джордж Буш-мл.

Снимка: AP/Alex Brandon

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.