Той отваря очи, нахлузва пантофите си; чупи сурово яйце и го изпива, прави лицеви опори, облича чисто белия си костюм, а накрая взема жезъла си (всъщност обикновен корниз) и излиза навън, триумфирайки с поглед над Белград.
Така се буди Бели, алтер-егото на Лука Максимович, 25-годишен студент, който за момента е втори в изборите за президентското място в Сърбия.
Обещанията
“Каквото и да ви обещаят другите политици, аз ви обещавам три пъти повече!” е един от слоганите на кандидатиралия се едва преди няколко седмици студент. Бели разклати из основи нормите на сръбската политика, вземайки бързо преднина пред узрели, познати лица.
“Ще преместим морето тук, защото имаме нужда от плаж”, продължава той. Максимович основава сатиричната партия Samo Jako (Удряй яко) миналата година и печели 12 места в градската управа на местните избори в родното му място, Младеновац.
“Край на корупцията, освен, разбира се, на тази, която аз ще водя. Изпращайте парите директно в джобовете ми.”
Максимович настоява, че не всичко е сатира. Десет от дванайсетте места, получени на изборите в Младеновац миналата година, са заети от “сериозни хора” – млади специалисти в различни области. Те са лице на опозицията в сивото градче и водят активна борба за прозрачност и честност в политиката.
От друга страна…
Поголовната скорост, с която Бели се движи в статистиките за вота, е повърхностен симптом на тежко заболяване в сръбската политика.
На първо място с огромна преднина и очакван победител в изборите е настоящият министър-председател и член на сръбската Прогресивна партия – Александър Вучич.
Кандидатурата му е чист политически ход – настоящият президент и член на прогресивните, Томислав Николич, се радваше на ниска популярност, без шансове да бъде избран за втори мандат. Това даде надежда на нови политици за разбиване на монопола на прогресивните над основни постове във властта. Но Вучич, бивш поддръжник на репресивния режим на Слободан Милошевич, не може да работи добре в опозиция.
Вучич се движи по цялата гама на политическите ценности – някога крайнодесен и верен поддръжник на Милошевич, днес той се обявява “за” европейските ценности, като същевременно започва нови и нови проекти с Русия.
Списъкът му със заслуги е дълъг: от безпощадната цензура, която налага като министър на комуникациите по време на конфликта в Косово през 1999 г., до подкрепата му в кървавите конфликти в Хърватия и Босна, които взеха над 100 000 жертви. На въпросите относно авторитарните му методи Вучич отговаря:
“Това е моят начин да правя демокрация. Живеем в много отворено общество, така че нямам проблеми да слушам подобни коментари”.
Вучич държи в желязната си хватка по-голямата част от медиите в страната: този четвъртък, дни преди вота, седем популярни вестника публикуваха името и кампанията му на първа страница.
Политически анализатори сравняват политиките му с тези на унгарския премиер Виктор Орбан. Автократичните му наклонности не убягват на сръбското общество, което е разяждано от бедност, докато безработицата в страната расте – 19% по последни данни.
Спечелвайки вота, Вучич ще циментира и без това стабилната си позиция на най-силен политик в Сърбия. В страната властта е по-скоро обвързана с партийна доминантност, отколкото с административни позиции, били те и висши държавни постове.
Вучич влиза в ролята на духовен пилигрим: политическите му залитания са сравнени с духовна трансформация, която той асоциира с развитието на Сърбия през последните 20 години от съветска към европейска държава.
Въпреки това подкрепата за кандидат като Бели показва дълбокото неудовлетворение на сръбското общество, особено сред по-младите, както и нуждата от промяна.
“Сърбия гори”
Така започва предизборната песен на Бели. В нея сатирата кулминира – музика и символи от осемдесетте, скандиращи тълпи и самият “бял” революционер в тежко кожено палто – целуван и прегръщан от баби, дядовци, девойки. Лука Максимович връща усмивката на хората – в техните очи младото лице е надежда. Обикновено интелигентните сърби бягат от мръсотията на политиката.
Черният хумор е част от балканския синдром, единствен лек срещу болките на една заболяла демокрация. Победата на Вучич е придружена от тежки прогнози за сръбското общество.
Образът на белия магьосник е по-нужен от всякога. Изумителното явление Бели означава преднина за сръбската опозиция и моментум за сръбското младо поколение.
Дори и на шега. А един ден нещата ще станат сериозни. И Сърбия ще се събуди.
