След пилигримския поход на президента ни към Светите места – Кремъл и Сочи – разбрахме, че ще възобновяваме АЕЦ „Белене“ с руско участие и премиерът набързо бе привикан също на преклонение в северноазиатската степ.
Очевидно няколко факта около „Белене“ трябва да бъдат потретвани, затова нека ги припомним:
1. АЕЦ „Белене“ не е икономически изгоден.
Доказва го анализът на БАН – първата редакция, направена без намеса на правителството, в която няма нито един сценарий, в който проектът е изгоден, и втората редакция – която, въпреки че е направена под правителствен натиск, отново е силно скептична към възможностите ядрената централа да е печеливша.
Доказва го фактът, че не се намери нито един западен инвеститор, доказа се от факта, че правителството на Борисов не успя да намери нито една страна, на която да продаде реакторите, които България вече плати.
2. Бъдещето на енергетиката не е там, но не слушайте нас – ето какво казва Бил Гейтс:
„За ограниченията на вятърната енергия и соларните фотоволтаични клетки:
Вятърната енергия нараства супер бързо със стабилно субсидиране. Слънчевата енергия на по-малка основа расте дори по-бързо – отново с добро субсидиране. Но е абсолютно справедливо да се каже, че дори най-скромното проучване и развитие, което е осъществено, и различните стимули за разгръщане, които съществуват, работят добре. За съжаление, слънчевите фотоволтаични клетки все още не са икономични, но най-големият проблем е непостоянството. Имаме нужда от енергия 24 часа на ден. Така че, оставяйки настрана хидроенергията – която за съжаление няма особен потенциал за растеж, основните нови източници на енергия са спорадични.
Ядрената енергия не е източник на парникови газове, но има своите проблеми по отношение на разходи, големи проблеми с безопасността, осигуряване на преработка на отпадъците, уверяване, че плутоният не се използва, за да се правят оръжия. Така че от моя гледна точка най-големият проблем за двата водещи кандидата е, че съхраняването изглежда трудно. Иронично е: с инсталирането на огромен брой соларни панели на покривите Германия има на разположение и въглища, и соларна енергия през лятото и цената на електричеството всъщност отива на минус – тоест те плащат на хората, за да ги снабдяват. Но през нощта единственият източник са въглищата и тъй като компаниите трябва да възстановят печалбата, те или качват цените, защото нямат възвръщаемост през деня, или бавно банкрутират.“
И само като пример от последните седмици: Гърция смята да реализира ВЕИ проекти 2,6 гигавата за 2,5 до 3 милиарда евро. Българското правителство смята да реализира АЕЦ „Белене“ с мощност 2 гигавата за 10,5 милиарда евро.
Може да допълним към всичко това, че (чрез соларни панели и други източници на енергия) все повече потребители ще стават изцяло или частично независими в енергийно отношение – това е бъдещето на енергетиката, а не комунистически колоси, които нямат икономическа перспектива.
3. Няма такова нещо като „атомна държава“
Казано с някаква гордост от президента ни. АЕЦ „Козлодуй“ не е източникът на външнополитическо влияние на България. Борисов не танцува със саби със саудитския крал, защото последният се е възхитил от електроцентралата ни, нито европейските и балканските лидери дойдоха в София да издействат по-евтин ток, за да си заредят новите Teslа коли.
Не – източникът на външнополитическо влияние на България е членството ѝ в Европейския съюз и НАТО и сами видяхме те до какви външнополитически инициативи могат да доведат и как от това рядко се възползват нашите политици.
4. ЕС не ни е „унищожил“ ядрената енергетика
След експлодирането на АЕЦ “Чернобил” през 1986 г. Европейският съюз решава да изведе от експлоатация всички ядрени реактори ВВЕР-440. Тези реактори – подобно на поставените в Чернобил РБМК – нямат предпазни куполи, които могат да ограничат щетите при евентуална експлозия.
Освен България с това решение трябва да се съобразят и Литва и Словакия при приемането им в ЕС, които съответно затварят по два реактора в АЕЦ “Бохунице” в Словакия и АЕЦ “Игналина” в Литва.
Но ЕС отчита, че затварянето им ще се отрази на икономиките на трите държави и за това от 1999 до 2020 г. от европейския бюджет се отделят пари като компенсация за затварянето на трите реактора, както и покриване на част от цената за тяхното извеждане от експлоатация.
Така до 2020 г. България ще получи 731 милиона евро за затварянето на четирите реактора на АЕЦ “Козлодуй”. Отделно през 2013 година съюзът отпусна други 890 милиона евро за трите държави, които да бъдат изразходвани за проекти, които да компенсират загубите на собствено производство на енергия в засегнатите страни. Още по темата можете да прочетете тук.
5. „Белене“ е корупционен проект.
Не слушайте нас – ето изтеклата грама на посланик Нанси Макълдауни от 17 февруари 2009 г. – озаглавена: Българската атомна централа „Белене“ – съжаление за сделката от всички страни освен от Русия.
„2. (C) Когато българите говорят за ядрената централа „Белене“, те все по-често го правят шепнейки. За проблеми със забавянето, финансови беди, непрозрачно вземане-даване и странични сделки, руско влияние, изнудване от посредници и интересите на политици с добри връзки и енергийни олигарси винаги става въпрос.
Строежът на „Белене“ предостави на България прекрасен шанс да намали зависимостта си руски енергийни източници. Но правителството на Станишев, задлъжнявало на обвързани с Русия енергийни олигарси, изгуби тази възможност. През 2006 г. България избра руската компания „АтомСтройЕкспорт“ пред водения от „Шкода“ консорциум за основен изпълнител на АЕЦ „Белене“.
Сделката бе менажирана от бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, проруски енергиен маестро, който напусна кабинета (но не и политиката) през юни 2007 г. след обвързани с енергетиката корупционни скандали. Сделката с „Белене“ не е прозрачна и обвързана от странични сделки, включително възможния „Южен поток“ и дългосрочния газов транзит, който Овчаров договаряше с“Газпром“ по същото време.“
Сега отново Румен Овчаров е диригент на ядрения концерт, както разбрахме от Борисов.
Но замислете се: след като един проект е икономически неизгоден, технологично остарял, опасен, не носи никакъв външно- или вътрешнополитически капитал на България, защо към него проявяват толкова голям интерес тези „олигарси, свързани с Русия“?
Едната част от отговора е, че през 2016 г. България изплати на руската “Росатом“ 601,6 млн. евро – почти толкова, колкото ЕС е дала на България за всички тези години за затварянето на българските реактори. В края на годината се оказа, че и тези 600 млн. евро са били най-големият източник на приходи за “Росатом” за 2016 г.
Другата част от отговора е, че родната олигархия също чака „мегапроект“, който да налее кръв в зависимите от държавни и евросубсидии вени.
Това е историята на Белене. След Радев при руския владетел се отправя изненадващо и Борисов – дали този път проектът ще е успешен остава под въпрос, но едно е сигурно – развитието на енергийна независимост и бъдещите източници на енергия не са на дневен ред за никого от управляващите.
