Журналистът на британската BBC Рут Александър е посетила „най-бързо топящата се нация“ и нейните села. Историята на „изоставените“, тези, които през сълзи посрещат новия свят, в който селото вече го няма, а българските политици единствено се интересуват от това на кого да забранят да стъпва в страната, а не как да привличат млада кръв.
Прогнозата е, че България ще има най-бързо топящото се население в света. От 1990 г. насам тя вече загуби една пета от населението си. Но какво означава това за тези, които остават?
Дълбоко в страната, в западната провинция Перник направих рядко откритие.
И това не е традиционната бродирана носия на Стоян Евтимов, която го отличава. А фактът, че той е на 30 и нещо и живее на село. „Всичките ми приятели, с които израснах тук, си отидоха отдавна“, казва той.
Като много млади българи те се местят в градовете, за да си търсят работа.
Стоян се смята за късметлия, че си е намерил работа в планинското село Пещера, където води група, пееща народни песни и организира годишен музикален фестивал в опит да възроди традиционната сватбена музика и оживи селото.
Дори така обаче той осъзнава, че не може да продължава със селския живот вечно.
„Невъзможно е да откриеш някого, с когото да се ожениш в селото или в околните села, просто защото няма млади хора. Единственият ми шанс е в града“, споделя той.
„Ще ми бъде много тъжно и трудно да напусна селото, но ще трябва да го направя в някакъв момент.“
Българските села губят хора от десетилетия.
Когато комунистите взимат властта след Втората световна война, те донасят със себе си колективното земеделие и много земеделски работници се пренасят във фабриките.
След като комунизмът пада през 1989 г. и ТКЗС-тата се разпадат, тенденцията за отлив от селото към града се увеличава.
А мнозина не спират дотук и тръгват да си търсят работа в странство.
През 1989 г. почти 9 милиона души живеят в България. Сега те са малко над 7 милиона. До 2050 се очаква бройката да спадне до 5,5 милиона. До края на века е възможно да е наполовина от настоящето положение.
Изселването допринася и за друг фактор за топящото се население – тъй като много млади хора напускат страната, е ниска раждаемостта.
Последният път, в който се е родило бебе в селото, си спомня бакалката Стефка – чиито двама синове са отишли в града, – е бил преди десетилетие. Малкото момиче и майка ѝ сега живеят в Кипър, допълва тя.
Повечето хора, които Стефка обслужва, са над 60 години. Рафтовете са оскъдни откъм стока, защото няма много клиенти и тя се притеснява, че ще трябва да затвори магазина.
По-високо в планината, селските бакалници вече са затворили, както и училищата и транспортните услуги.
„Селото наброяваше почти 600 души“, казва 70-годишният Боян от Калотинци. „Сега сме 13. Едни са по гробищата, другите по градовете.“
Във село Смиров дол Станка Петрова – Баба Станка за онези, които я познават – седи под дървото на един от планинските завои и чака доставчиците да обслужат района ѝ.
„Родена съм в това село и помня, когато то наистина бе пълно с народ. Бе толкова весело и приветливо място. Млади, стари“, казва тя, обяснявайки, че в момента стои на мястото, където хората обикновено се чакали за срещи и танцували хора.
„Сега няма никой в селото и, разбира се, никой не може да стори това“, казва тя.
„На улицата например, от която съм аз, в миналото имаше сума ти народ по къщите. Сега само аз живея там.“
Самотна ли е? „Разбира се, че съм самотна. Много е трудно“, казва тя през сълзи.
Хората от Калотинци и околните села си купуват храна от мобилния магазин, който ги посещава три пъти в седмицата.
Услугата е предоставена от семейството на средна възраст Атанас и Лили Борисови. Техният минибус без отличителни знаци е добре снабден с всичко от хляб и кисело мляко до цигари и бира и дори лекарства. За 10 години никога не са пропускали да дойдат дори когато през зимата планинските пътища са покрити със сняг.
„Защото са малко хора с всички сме приятели и се опитваме да им помогнем с каквото можем“, казва Лили.
Очевидно е, че се харесват на хората, които обслужват, но Лили казва, че броят клиенти и печалбата им се топят. В бизнес и човешки контекст мобилният магазин е олицетворение на опасностите от намаляващото население на България.
„Почваме да се притесняваме, като не видим някого на обичайното място, на което се срещаме – коментира Лили, – особено през зимата. Веднъж намерих един човек мъртъв.“
Правителството представи серия от мерки за справяне с депопулацията чрез увеличение на раждаемостта – помощ при проблеми със забременяването, детски надбавки и кредитни отстъпки и подкрепа.
Държавата също окуражава етническите българи, които живеят в чужбина, да се върнат в страната, но никого другиго.
„България не се нуждае от необразовани бежанци“, заявява вицепремиерът Валери Симеонов, лидер на „Обединени патриоти“, антиимигрантска група, част от управляващата коалиция. Нито българското общество ще приеме образовани и опитни имигранти, твърди г-н Симеонов.
„Те имат различна култура, различна религия, дори различни дневни навици“, казва той. „И благодаря на Бога, че България досега е една от най-добре отбраняваните страни от европейския мигрантски поток.“
Г-н Симеонов говори за телената мрежа, която България постави по 260 km (160 мили) граница с Турция, за да обезкуражи имигрантите да се опитват да влязат в страната.
Според данните на Европейската комисия България е приела само около 50 от мигрантите, които са дошли в Европа от Северна Африка и Близкия изток от 2015 до юли 2017 г.
Ясно е, че българското правителство не вижда имиграцията като потенциално решение на топящото се българско население.
Въпреки че правителството е пълно с идеи как да насърчи раждането на бебета, то в провинцията усещането е, че политиците говорят, но не действат.
Преди да си тръгна от планината, се засякох отново с Боян, човека от Калотинци, което от село с 600 души е останало с 13.
„Изоставени сме – казва той. – Изоставени от всички – от управниците до Господа.“
„Политиците нищо няма да направят за нас. Те се интересуват само от собствените си интереси. Не ги е грижа за хората – особено за старите хора по селата. Тях и за младите не ги е грижа, защото младите са навън.“
„Та на политиците не им пука изобщо, че българската държава изчезва.“
Снимки: Ruth Alexander/BBC
