SHARE

Властите трябва да връщат хора обратно – толкова много са стичащите се тълпи от дошли да покажат солидарност испанци. Там са кралят Фелипе VI, премиерът Мариано Рахой, лидерът на опозицията Педро Санчез, каталунският президент Карл Пуджемон и лидери на 17-те автономни района на страната.

Враждите, споровете, политическите конфликти – всичко това е забравено. В бунтовна Каталуния, която води борба за независимост, се развява испанският флаг. Е, все пак редом с каталунския, но нима не е изумително? 

Стотици хиляди се стекоха по улиците на Барселона в най-голямото шествие от двумилионния протест срещу войната в Ирак от 2003 насам. Кметът на града Ада Колау призова хората да изпълнят улиците до преливане в демонстрация на обединение пред заплахата от терористичния атентат, който погуби 14 души преди седмица.

Шествието се проведе под надслов „Не ме е страх“ , а около 70 000 цветари в града раздаваха червени, бели и жълти рози – цветовете на герба на Барселона. Ада Колау и барселонци бяха подкрепени от кмета на Париж Ан Идалго, на Лондон – Шадик Хан, и други. Известната в страната актриса Роса Мария Сарда прочете стихове от испанския поет Федерико Гарсия Лорка, а Мириам Хатиби, представител на ислямска организация „Ибн Батута“, заяви пред тълпата, че „Не се страхуваме, защото сме наясно, че любовта ще победи омразата“. Традиционната песен  El Cant dels Ocells (Birdsong), символ на репресиите по времето на диктатурата на Франсиско Франко, зазвуча в пълна тишина въпреки многохилядната тълпа:

 

 

„Говорим си много за многообразието, но само думите не стигат“, заявява Колау към края на шествието, цитирана от Guardian. „Трябва да го превърнем в реалност. Подобна атака оставя белег в града, страната и хората. Но едно е да остане отворена рана, а съвсем друго, ако остава единствено белег.

Робърт Масих Нахар, испански сенатор, казва в Туитър: „Отново Барселона подчерта, с главни букви, че НЕ СЕ СТРАХУВА И ТЕРОРЪТ НЕ МОЖЕ ДА НИ СПРЕ!„.

 

 

Така изглеждаше вчера отсечката, където миналата седмица радикален терорист се вряза с ван, убивайки 14 души на една от най-популярните туристически точки в града. 
И, да, каталунци възроптаваха на няколко пъти при появата на краля. Сред море от каталунски флагове обаче репортер на New York Times забелязва Серджио Фернандез, шофьор на камион от региона, който държи испански флаг и не е съгласен с поведението на съгражданите си, защото барселонци са не само каталунци, но и испанци. Потребител в Twitter пък отбелязва, че това е демокрацията – „има известна ирония в това да протестираш срещу репресията на краля, освирквайки свободно самия крал в лицето“, закачливо напомня той. И така, протестите протекоха мирно и почетоха паметта на жертвите, но всъщност посланието зад тях остава друго.

Какво означаваше вчерашният ден? Означава, че една богата на вътрешни конфликти държава, където в региона на атаката – който е и основен икономически двигател – предстои референдум за независимост (който пък самата тя не позволява), успя да зарови томахавката, щом става въпрос за най-висшата ценност – човешкия живот, потъпкването на ценностите, и за един от най-големите морални, етични и политически дебати на нашето време.

Един европейски град, който отказа да мрази индивидуалната личност и да я превръща в удобно огледало към радикалната култура. Един град, който в лицето на терора не пожела да отрича и да заклеймява. Да издига граници и стени, да изпада в радикални крайности или да служи като оръжие на определени политически фракции.

Вчера барселонци показаха какво означава да бъдеш гражданин на Европа и гражданин на света. Пример, който всички ще помним дълго.


Снимки: Reuters

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.