ДАНС и прокуратурата в България не разследват качествено потенциални финансови престъпления в България, свързани с пране на пари от политици. Две трети от сигналите на банките у нас до ДАНС за съмнителни транзакции се отнасят до местни политици, но впоследствие по тези случаи не се стига до правораздаване.
Това става ясно от доклада на Европейската комисия, която в сряда представи редовния си преглед на икономическите политики на 27-те страни членки по линия на т. нар. Европейски семестър. За първи път в него е отделена подробна и изключително критична глава за прането на пари. Подробностите ни разказва „Медиапул„.
Преди дни ДАНС вдигна накрак половината държава – хиляди фирми, неправителствени организации, политически партии, фондации, спортни клубове, адвокати, че дори училищата и детските градини, да подават в агенцията планове за обучение на служителите си срещу прането на пари. Неподаването на декларациите в срок рискуваше сериозни глоби. На този фон Еврокомисията алармира, че самите служби и правораздавателните органи, които трябва да се борят срещу прането на пари, всъщност си затварят очите, когато става дума за политици.
„Потенциални финансови престъпления не се разследват качествено – констатира Европейската комисия. – 2/3 от съмнителните транзакции, докладвани от финансовите институции в дирекция „Финансово разузнаване“ (в ДАНС – бел. ред.), включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия“, се изтъква в документа.
Според ЕК няма значим напредък до момента в изследването на пречките, които спъват подобни разследвания и превръщането им в годни доказателства на прокуратурата.
Брюксел прави силно критичен преглед на системата за борба срещу прането на пари у нас, която продължава да има съществени слабости, въпреки че е била подложена на своеобразен мониторинг по проблема от международния комитет Moneyval между 2013 г. и 2017 г. Към края на 2017 г. слабостите не са били преодолени, но страната е извадена от проверката през юли 2018 г., след като е приела промени в закона.
България все още не е финализирала и не е нотифицирала основния инструмент за борбата с прането на пари и финансирането на тероризма – National Risk Assessment, отбелязва ЕК. И подчертава, че специално трябва да се адресира проблемът с корупцията, която е основната предпоставка за прането на пари. „Властите трябва да покажат устойчива тенденция към ефективно разследване и внасяне в съда на достатъчно случаи на корупция по високо равнище, включително по отношение на политици“, посочва ЕК.
Според последния доклад на финансовото разузнаване в ДАНС, който е за 2017 г., службата е получила 3066 съобщения за съмнителни операции, като 80% от тях са от банки. В резултат агенцията е образувала 1283 оперативни преписки, а 738 са класирани за „информационно-аналитични цели“. 760 информации били насочени към други служби – от тях 468 към други дирекции в ДАНС, 281 към МВР и само 11 към прокуратурата.
През 2017 г. са спрени общо 19 операции на стойност 1 923 468 евро.
В доклада на ДАНС за 2017 г. няма данни за съмнителни преводи на политици или други лица на висши държавни длъжности.
В предишни документи на финансовото разузнаване се посочва, че много често преките участници в съмнителните операции са подставени лица и рядко може да се стигне до организаторите на схемите.
