В комуникацията съществува едно нещо, което се нарича country branding. Най-просто казано, това е начинът, по който една държава изглежда в очите на своите и на чуждите граждани. Начинът, по който се позиционира чрез най-добрите си постижения в дадени сектори.
Ето така се позиционира България в областта на книгоиздаването и литературата по време на най-големия книжен панаир в света – този във Франкфурт.
А сега вижте в тази галерия как се позиционират страните с най-близко географско разположение до България:
Ситуацията е проста – стартиралият на 19 октомври панаир във Франкфурт е търговско изложение, на което присъстват издатели от цял свят, за да търгуват с права на книги. Англоезичните държави имат предимството на най-големия пазар и, общо взето, часовете им за срещи са резервирани още преди месеци. За държави като България – с труден език, от който преводачи буквално липсват, с малък пазар и разпознаваеми по света автори, броящи се на пръстите на едната ръка – остава трудната задача да се брандират добре, за да може в някакъв момент през следващата година тенденцията да се обърне. И като погледнете горния колаж, явно някои страни го правят.
Не и България. Павилионът на страната ни изглежда като скалъпен с подръчни материали 2 часа преди началото на панаира. Реално това наистина се е случило – някои (да, някои, не всички) издателства са получили писмо от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) през Асоциация „Българска книга“ за това, че агенцията дава възможност частично да покрие разходите им за изложението. Изходящо клеймо – 29 септември, дата на пращане към издателствата – 4 октомври, срок за кандидатстване – 10 октомври.
Нали прочетохте – 4 работни дни за реакция и краен срок 7 работни дни преди началото на панаира. За събитие, което обикновено се планира година напред.
Ще се върна накратко към country branding-а и ще обърна внимание, че той на теория не се прави насилствено от заинтересовани граждански групи, а е плод на целенасочена държавна политика. У нас такава държавна политика очевидно има, особено в областта на книгоиздаването, и тя води страната ни към дъното.
Въпрос 1:
Празните грозни стелажи (не мога да го нарека щанд, още по-малко павилион, съжалявам) позиционират България като:
А) Важна културна дестинация;
Б) Държава от третия ешелон на литературата;
В) При Бай Тошо беше по-добре.
Въпроси други:
А) Кой е отговорен за това недоразумение?
Б) Прави ли са ИАНМСП да обвиняват АБК или за пореден път институциите си измиват ръцете със самите издатели?
В) Доволни ли са издателите от начина, по който собствената им асоциация е придвижила процеса?
Г) Къде е Министерството на културата в цялата ситуация?
Д) Има ли смисъл страната ни да се излага по подобен начин?
Е) Няма ли в някакъв момент представянето на страната ни да започне да се подготвя професионално?
Ж) Трябва ли да се радваме, че не е било още по зле – като при Ангелкова например?
Разбира се, отговори не очаквам.
O, между другото, изписването на страната ни с малка буква в заглавието не е грешка. Точно така изглежда нейният country branding във Франкфурт в момента.
