инт. Летището Виена. Кафене.
Силен глас зад мен.
тел. разговор 1:
Защото му даваш пари! Не му давай, бе! (повтаря се 7 пъти)
тел. разговор 2:
Глей са, накратко, щото съм извън Европа (?!) В Украйна съм, там некво представяне на ново българско кино (!?) Тая вечер се връщам, да. След два дни съм с Валери Симеонов в Босна, да ги опрайме там. И в понеделник съм в делегацията на президента в… (нечленоразделно). Ела после при мен да видиме, да пиеме кафенце, чайче, квото там пиеш… Еее, може и шотландско…
(б. а. – тук вече се обръщам. Захапал огромен кренвирш. Курпулентни телеса, розова риза, розова вратовръзка, характерно изражение, издадена челюст, чело 2 пръста. Оказва се по – далеч от мен, отколкото чуваемостта предполага)
тел. разг. 3:
Слушай са – ако не ходиш на лекции, спирам ти парите! Тая вечер си легаш, утре на лекции, аз ти плащам да ходиш на лекции. (повтаря се 3 пъти)
(Засичам този субект няколко пъти до излитане на самолета за София. Чува се от километри. Вече е събрал и компания. Пие швепс от кутийка. Преди да се качи, я смачква и оставя на рафта за чекиране. Правим му забележка.)
– Няма кошчета – отговаря арогантно – и продължава на руски…
(б. а. – Спестявам ви кратката схватка след това.)
инт. Коридор на самолета
Същият субект:
-Аз знам 6 езика, бе! Ама като ходим на официални делегации, им говорим на български! Унижавам ги така!…
#тевиуправляват #каквосбъркахме
За кратката случка сподели номинираят за „Оскар“ режисьор Тео Ушев на профила си във facebook. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.
Шарж: Теодор Ушев
