SHARE

Вторник, осми ноември. Денят на изборите. Улиците на Манхатън са забързани. Както винаги, местното население показва легендарното си пренебрежение към исторически моменти. И все пак нещо се усеща във въздуха: хората носят значки „гласувах“, разменят по някоя дума и, общо взето, изглеждат спокойни. Фондовите пазари оптимистично вървят нагоре, вярвайки, че американският електорат е успял да преодолее провокацията и все пак ще направи разумния избор.

Няколко часа по-късно CNN започва да предава частични резултати – щат по щат, процент по процент. Клинтън води след преброяване на половината бюлетини в ключовата Флорида. Вижда се лека преднина и в други два от ключовите за крайния резултат щати – Охайо и Пенсилвания. От екрана ни призовават да внимаваме в дейталите – показват малък окръг, където Обама е спечелил със 72%, а Клинтън – само с 67. Обясняват, че в Северна Каролина са гласували далеч по-малко афроамериканци (типичен електорат на демократите), отколкото преди четири години. Във въздуха лек- полека се намества усещането за вече гледан филм – „Брекзит плюс плюс“ – както го нарече Тръмп. В един момент разбираме, че в следващите няколко часа ще гледаме как тъканта на XXI век се разкъсва пред очите ни – щат по щат и процент по процент. Брекзит плюс плюс. Пред очите ни един опитен политик със смислена и умерена програма ще загуби от един тежък демагог, който само с бегли обещания за „величие“ и разчупване на всички табута на американската политика ще застане начело на най-могъщата армия на света.

Нещо повече, Републиканската партия ще запази пълен контрол върху двете камари на Конгреса, ще може да назначи следващите върховни съдии и вероятно да върне държавата назад с няколко десетилетия в социално отношение.

Фондовите пазари вече изобщо не са толкова оптимистични – мексиканското песо губи 10% от стойността си; индексът Dow Jones губи 4. Числата на екрана все още показват различни сценарии, при които Клинтън печели, но анализът на микроданните показва, че Доналд Тръмп ще спечели една от най-невероятните битки в историята на изборите – огромна част от гласоподавателите му не са били регистрирани от предварителните проучвания.

В два и половина през нощта CNN обявява, че Хилъри Клинтън е признала поражението си. Губи ключови щати. Популярният вот е съвсем изравнен, а впоследствие дори Хилъри го спечели, но той няма значение. Светът е в шок, по-голям от Брекзит. Социалните мрежи са в шок: нали живеем в най-свободния, най-свързания век от всички? Как стана така, че „народът“ въстана и реши да ни отнеме най-скъпото – здравия разум? Как един човек без програма, без морал, неспособен да сдържа нервите си или да говори свързано, спечели?

И в случая на Брекзит, и при американските избори победи желанието на работническата класа за мъст срещу системата. То идва както от факта, че работническата класа на Запад загуби доста от глобализацията, така и от нежеланието на политическия елит да я включи в каквито и да било сметки. За последните 30 години глобализираният елит беше толкова самодоволен, че не само настоя да задържи голяма част от новосъздадените блага изцяло за себе си, но и каза на „народа“ в прав текст, че неговите виждания и тегоби са глупави и невалидни. Че самият „народ“ е глупав и невалиден. В нишата на тази генерална подмяна се настаниха токсичните фалшиви медии, с всичките си конспиративни теории. Обществата на Запад, а и в България, се разделиха на групи, които не си говорят и не знаят нищо една за друга. Вероятно някаква част от „народа“ знае чудесно, че гласът за Тръмп и за Брекзит е ирационален; че индустриалните производства няма да се върнат в Америка; че въпреки всичко животът за необразованите ще става все по-труден.

И двата вота ще имат тежки, може би необратими икономически последици. Световната сигурност е силно застрашена – Брекзит подрони устоите на Европейския съюз, изборът на Тръмп – тези на НАТО. Източна Европа ще пострада ужасно.

Какъв е пътят напред? Ако Брекзит е индикатор за това, което се случва, половината от населението, което гласува против лудостта, ще бъде осмивано и пренебрегвано (както бяха осмивани и „умните и красивите“ в България). В социален план – новата републиканска администрация ще се захване с радикална отмяна на социалния прогрес от XXI век. В Америка ще стане по-трудно да си гей, мюсюлманин, неомъжена жена…

Какво може да направят 50-те процента от населението, които бяха отритнати от Брекзит и избора на Тръмп? Може да се свият в своята онлайн черупка, омерзени и уплашени от бунта на „народа“, и така да влошат още повече положението. А може и да започнат да градят мостове към собствените си сънародници.

SHARE
Доктор по математика от Станфордския университет.