SHARE

Покорно и най-сърдечно благодаря на всички сънародници, които ме отрупаха с комплименти, искрени пожелания и чувства! На всички, които разбраха и оцениха решението ми да скътам нашия трикольор в джоба на сакото си – до сърцето ми. То бе символ на гордост – България и Българското!

А откровено и с отворено разбиране приемам критика и коментари на тези, които не се съгласиха с действията ми, и също онези, които се съмняват в „истините и фактите“ около мен – имат пълното право и нека. И поради това, моля (ако е възможно), обръщайки се към всички журналисти, а и сънародници: нека оставим политика, „интерпретации“ и минало там, където им е мястото – при политиците, новелистите и в миналото.

Моето дело е: актьор творец, баща и съпруг. Аз не разбирам от политика… Аз разбирам и вярвам в мечти и вдъхновение. Аз желая и се стремя да давам кураж и предизвиквам дръзновение у младите, следващи свой път и мечти. Да ги уверявам и им доказвам моето верую: цел, дисциплина, труд и коректност с чувство за отговорност и постоянство. И тогаз успехът е неизбежен, независимо от нивото, на което е постигнат – той е успех. „Капка по капка, вир става!“

Нека се ценим и приемаме като хора, каквито сме, и се стремим да бъдем в най и с най-доброто, а не „кои“ сме и „къде“ сме – светът е на всички… Аз съм просто човек като всеки друг – с нищо по-разлечен, освен с талант в определена сфера, над който чисто и добросъвестно работя, без претенции. То почти никой не ме знаеше допреди вчера, а си работя успешно с години…

Наградите не бива да са цел, те са респективно резултат от свършената работа. Оценяването на таланта с постиженията му е благодарение на тази свършена работа, а не на персоналното „кой си“, „какъв си бил“, „какво си правил“ в личния си, частен живот.

Ние всички сме хора със своите грешки, слабости и страхове. С „претупани“ понякога действия и сконфузени или непремислени начинания. И какво от това? Та нали така се учим, растем, разбираме, променяме и коригираме? Нали така творим, създаваме и пробваме? Та не е ли в това смисълът на живеене и успяване? И един ден, независимо от минало, да погледнем рожбата в чистите й/му очи и имаме смелостта, а и доблестта да им кажем как, какво и защо – искрено, та дори и гузно понякога. За да станат по-добри, по-успешни и по човеци от нас. И това за мен е веруюто.

Благодаря ви, че ме изслушахте!

От личния профил във Фейсбук на Димитър Маринов

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.