„Русия все повече опознава определени политически партии в Европа. И не само Русия протяга ръка към Европа – някои европейски политически партии отиват при тях.“ Така започва докладът на Европейския съвет за външна политика за проруските и антизападни настроения, чието заключение е, че българската партия „Атака“ е най-проруски настроената на континента, а в първите 30 проруски партии присъстват още 5 политически партии, което нарежда България на първо място по проруски сентименти.
„Нещата трябва да се наричат с истинските им имена“, казва докладът, казва старши сътрудникът, изготвил доклада – Гюстав Гресел, експерт в областта на Източна Европа и Русия. „Антизападните елементи, експлоатирани от Кремъл, съществуват не само по ръбовете на европейската политика, напротив – те достигат до сърцето на вече установени партии.“
Проучването обхваща 252 партии, които са представени в 28-те парламенти и Европейския парламент и разглежда доколко идеологията на Русия се споделя от тях.
Политическите партии, които имат най-силни антизападни възгледи са крайнодесните, „антисистемни“ или дори фашистки партии. Като първа сред тях е посочена българската „Атака“, френският Национален фронт, Партия за независимост на Обединеното кралство (UKIP на Найджъл Фараж) и други. На последно място сред първите 30 е Гръцката комунистическа партия. Тези партии са срещу Европейския съюз, отхвърлят свободната търговия и глобализацията, стоят в опозиция на политическия и социалния либерализъм и възприемат миграцията от нехристиянски общности като заплаха. Тук място намират и няколко „леви“ партии, сред които и БСП. В първите 30 са още три български партии – „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ), Патриотичен фронт и Движение „Презареди България“.
Партиите в тази група подкрепят близки връзки на съответната им страна и Русия стоят в опозиция на санкциите срещу Русия или имат контакти с партии в руския режим. Искат да сложат края на „НАТО/ЕС-центристкия“ режим с цел фаворизиране на система, която би била благоприятна за руските интереси. Различни медии са показали наяве руските заеми за френския Национален фронт, като „съществуват подозрения за финансови връзки между Русия и много други партии, въпреки че за такива не са намерени доказателства“, казва докладът.
„В пет държави – Австрия, България, Гърция, Унгария и Словакия – партийната система се накланя към антизападни позиции по всичките 12 параграфа. Това е индикатор, че антизападните идеологии са дълбоко вкоренени в политическата система. „Антисистемните“ опозиционни партии – асоциирани с антизападната доктрина в повечето европейски страни, са дори още по-радикални.“ С оглед на това БСП, за която се подчертава, че е спечелила президентските избори миналата година, е посочена като най-антизападната системна партия в Европа. Унгария изразява най-голямо несъгласие с реда, установен в ЕС. Според изследването и представените източници икономическата и политическата близост на правителството на Орбан с Кремъл е добре документирано и пряко свързано с позициите на управляващата партия.
„В България влиянието на бежанската криза е видимо. Подкрепа за продължаването на управлението на Башар ал-Асад като начин за изход от войната в Сирия е проблем, който разделя България от останалата част на ЕС. Други модели на антизападна реторика включват страх на местно ниво от упадък и влошаване, желанието за по-добри връзки с Русия, опозиция на санкциите и скептизизъм относно трансатлантическите отношения. Въпреки това подкрепата за ЕС все още е относително силна. Обширните връзки на Русия с множество български политически и социални актьори и опити за влияние над страната са подробно документирани. Решението на България да откаже на Русия достъп до въздушното пространство за операциите в Сирия през 2015 г. показва гледището в България, че солидарността с НАТО идва на първо място. Но проруският лагер в страната тежко критикува подобни усилия.“
Белгия, Естония, Германия, Малта, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания, Словения и Великобритания са посочени като стабилни и устойчиви на руско влияние, което не означава, че при тях също не съществуват антизападни настроения или течения. Като най-интересна индивидуална тема в проучването е посочен дебатът относно секуларизма – страхът от загубването на християнските корени на Европа. Осем държави, сред които и България, имат парламентарни системи, които подкрепят идеята, че загубата на християнска идентичност е голяма заплаха. По този въпрос се наблюдава корелация с традиционното разделение ляво-дясно, като по-скоро консервативните партии са склонни да се страхуват от ерозия на християнските ценности. По всички други въпроси политическите ценности не са решаващ фактор. Този страх няма директна връзка с проруските настроения, като се среща и в прозападни партии.
За Кремъл този наратив е добър шанс за разпространяване на пропаганда, тъй като Москва твърди, че е последна крепост на християнството – „третият Рим“. Кремъл изобразява офанзивата в Сирия като обща битка срещу тероризма, превръщайки Путин в защитник на християнските ценности. Така западните държави се изобразяват от пропагандата като улесняващи нахлуването на антихристиянски сили.
В заключение изследването казва, че „идеологиите често са по-мощен фактор от парите“ като средство за манипулация и прокарване на политики. „Въпреки победата на Еманюел Макрон във френските президентски избори антизападният бунт все още не е приключил. Доказателства за руска намеса, влияние, финансиране, подкрепа или култивиране на връзки с антизападни партии също няма да избледнее. Това не означава, че Русия умишлено създава възможности за смущаване на европейската политика. По-скоро тези възможности ще се предоставят на Русия за ползване според ситуацията и тактическите условия в определения момент. Русия не е причинител на скорошния идеологически бунт в Европа, но ще получи най-големи облаги от него“, завършва докладът.
Целия доклад може да прочетете тук (английски).
Снимка: официален сайт на присъединената от Русия през 2014 г. Република Крим
