Единствената запазена средновековна крепост у нас, “Баба Вида” – Видин, посрещна в края на септември изтъкнати международни и български експерти за конференция, наречена: „Многообразие, пристан, градска среда” Това престижно международно събитие бе своеобразна дискусия, насочена в полза на културното наследство в България, бе организирано от Софийски дискусионен форум с помощта на едноименната фондация и на фондация Интерактивна България.
Софийски дискусионен форум е познат със събития като: “Наследство на тоталитаризма” със специални гости Карел Шварценберг/ Karel Schwarzenberg , монсеньор Томаш Халик носител на престижната награда Темпълтън/ The Templeton Prize www.templetonprize.org и Александър Вондра/ Alexandr Vondra, “Гражданският глас срещу корупцията. „Кой чува?”, с Моника Маковей Monica Macovei, “Аз, градът!”, с Ян Касл/ Jan Kasl, кмет на Прага 1998 – 2002 г., конферентното събитие – дискусия „Живот в истина“ свързана с представянето на световно известното есе на Вацлав Хавел „Властта на безвластните“ преиздадено през 2017 г. по идея на форума, компилирано с оригинален предговор от Михаел Жантовски, директор на Библиотеката на Вацлав Хавел/ Vaclav Havel Library, авторски права от семейството на В. Хавел/ VÁCLAV HAVEL, нов превод, визия и криейтив на екипа на гражданската инициатива, с последвали серия от събития в София и страната и др.
Този път историческа емблема на град Видин – крепостта “Баба Вида” – паметник на културата с национално значение – посрещна дискусия с арх. Даниел Дюше, главен архитект на историческия квартал Льо Маре/ Le Marais – Paris в Париж, гост на събитието е и арх. Елизабет Дюше (ATELIER D’URBANISME ELISABETH BLANC DANIEL DUCHE), арх. Петър Щепанек от Чешка република, директор на чешкия държавен фонд за околната среда и д-р Ричард Kарлтън, Великобритания, преподавател в Университета на Нюкасъл, чиито изследователски интереси се намират в областта на технологията за изработка на керамика и етноархеологията.
Интервюто с арх. Даниел Дюше, Франция, архитект-урбанист, експерт по опазване на исторически градове е специално за ТерминалНО. Той е шеф на ателие по архитектура и урбанизъм в Париж. Член на Националната комисия за защитени сектори в историческите градове на Франция. Член на Международния съвет по паметници на културата и забележителни места (ИКОМОС). Главен архитект на историческия квартал Льо Маре в Париж. Автор на десетки планове за опазване в исторически градове (P.S.M.V., Z.P.P.A.U.P.). Международен експерт в много мисии и експертизи за културно наследство на ЮНЕСКО, ИКОМОС и Френското правителство в чужбина (Бразилия, Китай, България – консултант по опазване на квартала около Женския пазар в София, Латвия, Мароко, Мартиника и др.) Преподавател във висши учебни заведения по управление и опазване на исторически центрове. Водещ на сектора „Градове и територии“ във Висшата школа за специализация по опазване на културното наследство „Пале дьо Шайо“.
С арх. Дюше разговаря Мирослава Петрова – един от създателите на инициативата Софийски дискусионен форум и съмишленик на продължаващата работа гражданската организация
Арх. Дюше, в дискусионния панел, преди Вашата лекция колегите ви представиха различни аспекти на намеса в градската среда, от етични проблеми на опазването – до буквалната роля на всеки един от нас като граждани за облика и характера на средата, в която живеем. Спонтанно се запитах след Вашата лекция, има ли място за емоции в работата на урбаниста?
Аз чувствам, че ние не вършим само работата си като технически лица, а като отдадени и страстни хора. С Елизабет имаме убеждения. Практикуваме професията си с ясно определена етика, морал и емоции. Интересуваме се от хората, които живеят в града, със сигурност повече отколкото от камъните. Камъните и наследството им не са самоцел. Те представляват развиващата се, постоянно променяща се рамка на нашите домове и дейности.
Работим в градовете в екипи с всички специалности (от градската управа и/ или държавните институции) и избрани служители. Ние се вслушваме в тях, преди да предложим намеса (според нашите знания за града и преценката ни).
Нашата работа е по-сложна от защитата и подобряването на архитектурата на наследството. Работим в целия град, с обикновените сгради, местата за живот, работата, оборудване, но също така и незастроените пространства (дворове и частни градини, обществени пространства, улици и площади, както и околния пейзаж и природни райони).
Човешкото измерение и социалната тежест са много силни. Ние съхраняваме наследството, докато работим по адаптацията му и неговата трансформация. Ние определяме правилата и екипите колеги, след това започваме работа. Тя е сложна и задава реални въпроси и понякога ни поставя пред труден избор. Това е работа на съмишлие и споделяне, убеждаване и подкрепа от обществото и службите на държавата. Изборите понякога са трудни, но трябва да ги приемем и да ги доведем до изпълнение.
Човек трябва да се научи да доминира над собствените си емоции и желания, и ако има чувството че се отрича от себе си и не е в състояние да предаде своя начин на мислене, то той трябва да си тръгне. Правили сме това много пъти в кариерата си и наистина понякога е болезнено (морално и финансово). Но за нас тази етика е преди всичко.
Можем да кажем, че проектирането на градска среда носи цялата отговорност за съвремието ни в доста широк човешки аспект, но и изпраща съобщение на генерациите след нас. Къде за Вас тогава е границата на допустимия компромис при съхраняване на наследеното от нас и динамичното му вписване в условията на един съвременен град?
По отношение на културното наследство опазването често е основният въпрос (но не е единственият въпрос). Планирането, предвидено от града или инвеститора, не винаги е адаптирано към конкретната сграда. Съобразяването често води до унищожаване (вътре, а понякога и някои външни елементи) и не винаги е допустимо. Ако не намерим интелигентни решения, за да запазим автентичното, трябва да откажем проекта на това място.
За по-скромното, обикновено наследство (мнозинство сгради) важното е запазването на духа на мястото. Отнасяйте се с респект към вече съществуващото. Трябва да приемем, рамкираме и напътстваме трансформациите на средата. Градът не трябва да е замръзнал в минало време, а да е обитаван, жив. Градът е настоящ, динамичен, гледащ към бъдещето.
Проектът трябва да се адаптира към съществуващите обеми, материали, ноу-хау. Трябва да се намесим, когато е необходимо, със скромност, спазвайки следите от различни епохи.
Също така винаги трябва да предлагаме обратими решения и да не променяме духа на мястото. От всеки зависи да вземе позиция и да си постави етични ясни граници.
У нас въпросът КОЙ е синоним на задкулисието. Предполагам Франция в много по-голяма степен е преодоляла непочтените практики, свързани с културните ценности. Системата ли го гарантира и как архитектите у вас устояват на простия стремеж на инвеститора – поръчител?
Във Франция, по отношение на културното наследство, процентът на нечестните практики е много слаб. Защо?:
Защото имаме добре написани закони по тези теми. Защото в тази област се прилагат тези закони. Защото имаме в регионите и отделите държавни служби (децентрализирани служби под отговорността на префекта, назначени от правителството), които контролират. Те могат да сезират съда за нарушенията и престъпленията, извършени от частни лица или администрацията.
Защото избраните длъжностни лица, участващи в процесите, носят лична отговорност пред съдилищата.
Тъй като асоциациите за защита на патримониума (ONG) са бдителни и често внасят жалби и директно атакуват по съдебен ред управата и инвеститорите нарушители. (които извършват незаконно действие).
Защото Министерството на културата е създало във всеки регион орган (избрани длъжностни лица, държавни служители, НПО, професионалисти), който разглежда нарушенията или разминаванията с административните служби. Този орган има легитимността да предоставя, отказва или иска санкции (по съдебен ред например).
В случай на неспазване на правилата, които са наложени върху наследството, може да се предприеме иск. Съдът решава и може да наложи тежки финансови санкции, при вида на реконструкцията на автентичната сграда или когато тя е била променена или съборена. В краен случай (това е много рядко) всеки гражданин (включително на изборна длъжност) може да бъде осъден на лишаване от свобода.
Франция не е по-добродетелна от другите страни. Тя е просто по – организирана за осигуряване на контрол над процесите, за наказване на нарушителите. Франция има система на добро приложение на своите закони. Това не важи за всички сектори, но в областта на наследството работи добре. Трябва да признаем, че имаме повече от век опит в тази област и френското общество е силно чувствително по темата.
Да си представим, че и ние сме решили въпросите и имаме и заинтересовано, чувствително към града общество, със самочувствие, адекватна законодателна рамка, разумна политическа воля и отлично местно самоуправление. Кои са елементите – съвкупност на качеството на съвременния град и културния му пейзаж?
За да се намерят решения, наистина най-вече е необходимо да се повиши чувствителността на жителите и те да бъдат включени в процесът. Трябва да развием знания, да правим изложби, публикации, телевизионни и радио предавания в най-гледано време. Трябва да образоваме, да предаваме, да се убеждаваме, че това е важно за всеки. Трудно е, дълго е, но е много пристрастяващо.
За всичко това (материални, нематериални, естествени, етнологични, обекти на наследството…) е от изключителна важност работата на неправителствените организации. Тяхната роля е да осъществят връзката между държавните служби, държавните служители, избраните специалисти, инвеститорите и професионалистите по наследство (знания, разпоредби, проекти). Ролята на НПО е от повече от съществено значение. Именно този основен момент не бива да пропускате. Гражданските организации убеждават обществото, информират го и осигуряват силен контрол.
При успех един жизнен и динамичен град също така инвестира публични пари (държава, региони, градове). При нас това е възможно, защото всеки гражданин плаща високи данъци. Общността подкрепя много действия. Помощта на частни лица или общности в областта на наследството също е силен лост. Също така акумулираме и други действия и други методи на финансиране като жилища, оборудване, различни механизми като „сърцето на града“, помощни средства за търговско развитие, заетост и др. Изпълнението се контролира. Ако то е лошо направено, предвидената финансова помощ не се предоставя.
Нашата работа е да определим начините на интервенция. Тоест, да приемем да трансформираме наследствените елементи (автентични), за да приспособяваме места към нашия начин на живот (повече светлина, повече комфорт, по-устойчиво развитие и пестене на енергия). Това е въпрос на доза, чувствителност на всеки, професионална етика. Смисълът е в това да се признае и да се приемат вечните еволюции на наследството. Не замразяваме града или сградата. Запазваме, докато създаваме нов слой.
В последните няколко години у нас в столицата София са на разположение за обновяване на града ни доста сериозни европейски фондове. Ако питате гражданското общество, в много голяма част от постигнатите резултати провалът е сериозен. По време на форума във Видин коментирахме с колеги, дали пък този изключителен древен град не е облагодетелстван именно, защото не се е развивал “добре” в несигурните времена досега. Какво мислите? Виждате ли бъдещето му? Един професионалист от Вашия ранг няма как да не е разпознал добрите предпоставки. Какво да не пропускаме?
Като европейски гражданин имам естествена солидарност за финансирането на страните и работата с наследството (повече по отношение и в полза на жителите, отколкото на туристите…).
Като европейски гражданин, също така съм изненадан, притеснен от някои резултати и цените на някои операции. Средствата, ангажирани, благодарение на нашите данъци, са огромни. Резултатите понякога могат да повдигнат въпроси (естество на проектите, изпълнение, материали, липса на ремонт и поддръжка, унищожаване на природни обекти, ……).
Не говоря по-специално за София, а за това, което видях и в Пловдив и на други места.
Вярно е, че човек има чувството, че Видин няма полза от точно такава “помощ”. Това е беден регион, град, много засегнат от обезлюдяване и безработица. Това е град, който обаче има много активи. Това е град, който се нуждае от привлекателни проекти, за български и чуждестранни посетители и най-вече се нуждае от финансова помощ за своя летящ старт.
Мисля също, че няма достатъчно бдителност, контрол, участие на гражданското общество. Наследството и проектите са нематериални теми за мнозинството от хората. Трябва повече да включваме гражданите, това е ролята на гражданските организации, както казахме а не на професионалистите по наследство. Те имат други битки да водят, повече технически и как най-вече да предадат знанията си.
Ако разчитаме от една страна на професионалисти по наследство, които искат да защитят всичко и да замразят всичко, а от друга страна на лицата, вземащи решения, които искат да постигнат своето, без да вземат предвид контекста, попадаме в улица без изход. В ситуация като тази в динамичните решения, би трябвало да участват жителите. От гражданските организации зависи да ги включат. Те са тези, които трябва да обяснят необходимостта от развитие на знанието и предаването му. А ние, като специалисти, трябва да можем да предложим конкретни действия и да имаме отговорност за тях.
Не винаги можем да останем без да бъдем критикувани, но си носим и отговорността за убедителността на предложенията, които правим.
Лицата, които вземат решения и професионалистите, ще се присъединят към вас, ако преценят, че познавате историята и едновременно изграждате бъдещето. От вас зависи да изработите бъдещата си история за наследството. Професионалистите са само щафети, помощници, които да ви дадат аргументи.
Европа може да ви помогне, но не може да приложи политиката за наследство на вашата страна. Това би било намеса (това е недопустимо) и не на място. Въпреки общия културен фон, ние сме мозайка от различни и допълващи се народи.
