SHARE

В нощта на 9 ноември 1989 г. в Берлин се случва едно от най-знаковите събития на XX в.: започва събарянето на Берлинската стена – символът на тоталитаризма и разделена Европа. Тогава Ангела Меркел, учен в Института за физикохимия на Източна Германия, пропуска първите часове на паметното събитие, вместо това тя отива на сауна.

“От дни атмосферата беше нажежена, мислех си, че нещо ще се случи, и чух анонса по телевизията, че границите ще бъдат отворени”, казва Меркел години след случилото се. “Но беше четвъртък, а четвъртък бе моят ден за сауна и точно там отидох – в същата висока комунистическа сграда, в която винаги ходех.” След сауната Меркел отива със своя приятелка да пие бира и чак след това двете се запътват към Берлинската стена.

Прецених, че ако преградите веднъж се отворят, едва ли биха ги затворили отново, така че реших да изчакам.” Тогава Меркел е била 35-годишен учен с един развод зад гърба си. Днес, 26 години по-късно, тя има същата любов към политическите зрелища – ако падането на Берлинската стена не е успяло да я трогне, то това няма да постигнат и днешните глобални премеждия.

Меркел е заобиколена от кризи, заплахи и врагове. Като започнем от напускането на Британия на ЕС и гръцката финансова криза, преминем към критикуваната ѝ имигрантска политика и надигащия се популизъм в Европа и стигнем до нарастващата заплаха от Русия и Турция – Меркел е на мушката на всички. Но по същия начин както през 1989 г. тя решава, че дневният ѝ ритъм е по-важен от заобикалящите спектакли. Докато нейните откровени опоненти или пък обикновените популисти предвещават края на света заради политиката ѝ, нейното послание е просто:

“Ние можем да се справим”

С тези думи точно преди година, на 31 август 2015 г., тя предприема една от най-решителните стъпки на своето управление – отваря вратите на Германия за имигрантите от Близкия изток. Противно на останалите европейски лидери, но в синхрон с ескпертите, които казват, че имиграцията има огромни икономически ползи, особено за един застаряващ континент. Така държавата, която само преди 70 години е била символ на ксенофобията и расизма, се превръща в най-отворената нация. Над един милион имигранти идват в Германия за последната година.

С този си акт тя не просто промени имиджа на Германия, но нанесе удар в сърцето на пропагандата. Какво ще стане, ако се окаже, че бежанците не представляват истинска заплаха? Ако страхът се окаже фикция?

“Просто е грешно да се твърди, че тероризмът е дошъл само с бежанците”, заявява тя в интервю днес, на годишната от своята Willkommenskultur към имигрантите. “Той вече бе тук под всевъзможни форми с множество потенциални нападатели, които сме следели.” Точно година след като Меркел заявява “ние можем да се справим”, днес тя говори за немското издание Sueddeutsche Zeitung, в което заявява, че не отстъпва от решението си, но осъзнава някои грешни стъпки по пътя. “Има политически въпроси, които можеш да предвидиш, но не и наистина да убедиш хората в този момент. В Германия ние игнорирахме проблема за твърде дълго и блокирахме нуждата от намиране на паневропейско решение”, категорична е както винаги Ангела Меркел.

Тази ѝ позиция е заплаха за популистите от единия до другия край на Европа и заради това започнаха и непрестанните предвещания за падението на Меркел. При всеки спад на нейното одобрение с няколко пункта се обявява, че тя е политически труп. В началото на тази година по време на немските избори за федерални провинции медиите масово започнаха да твърдят, че Меркел и ХДС са загубили изборите, а крайнодясната „Алтернатива за Германия“ е новият фактор в немската политика. Тези изводи при внимателен преглед на резултатите се оказаха силно преувеличени. В две от трите федерални провинции, които гласуваха, партията на Меркел получи почти идентичен резултат с този на предходните избори. В други случаи руските медии започнаха да разпространяват неверни истории като случая “Лиса” за непълнолетно момиче, което е било изнасилено от трима бежанци.

Меркел обаче никога няма да спечели наградата за най-добро зрелище. Това просто не е нейната битка. Тя добре знае и че крайнодясната реторика единствено легитимира екстремистките партии. Затова и не залита по популизма и не е променила политиката си към имигрантите.

Действията ѝ са красноречиви. До ден днешен тя не е отстъпила от санкциите срещу Русия, въпреки че за това са настоявали дори и членове на собственото ѝ правителство като въшния министър Щайнмайер. Той от своя страна очевидно води кампанията си за президент.

Днес заради своята външна политика и силна немска икономика Ангела е смятана за лидер на Европейския съюз, най-силната жена в света и “канцлер на свободния свят”, както я нарича сп. Time, когато я обявява за човек на 2015 г. Но критиката към нея е дали тя е способна да поеме тази отговорност. Меркел е обичайният заподозрян за всеки провал на Европейския съюз – от това, че Гърция е в дългова криза, до това, че британците взеха решение да напуснат ЕС.

Днес Европа е в криза. Причините за тази криза са известни от години – липсата на интеграция и единни решения. Когато миналата година се провали идеята за квотен режим за приемане на имигрантите в ЕС, сметка не се търсеше от Виктор Орбан и останалите противници на идеята. Всички пръсти бяха насочени към de facto лидера на ЕС.

Днес, когато се провеждат предварителните преговори за бъдещето на ЕС, за първи път виждаме Меркел да поема инициативата като лидера, с когото останалите се срещат. Досега тя стоеше рамо до рамо с френския президент Оланд, британския премиер Камерън или италианския премиер Ренци. В други случаи тя оставаше на европейските комисари да бъдат говорители на обединена Европа. Една от шегите по време на мандата на Жозе-Мануел Барозу като председател на ЕК е, че когато е трябвало да вземе решение, първата му работа е била да звънне в Берлин и в Париж… но винаги първо в Берлин.

С времето обаче на Меркел се наложи да заема все по-централна и по-централна роля. След анексирането на Крим от страна на Русия през 2014 г. тя заедно с Оланд поведе преговорите за постигането на Минското споразумение между Украйна и Русия. Година по-късно, по време на гръцката драма с Алексис Ципрас, който отказваше да подпише сделката с кредиторите, на Меркел ѝ се наложи еднолично да отстоява позициите на ЕС. После британският премиер Дейвид Камерън гледаше към нея за предоговарянето на отношенията на Британия с ЕС, а след референдума новият премиер Тереза Мей проведе своята първа визита по повод Brexit в Берлин.

Меркел влиза в голямата политика през 1991 г., когато първият канцлер на обединена Германия Хелмут Кол я прави министър на жените и младежта. Той я нарича Mädchen (моето момиче) и през годините ѝ помага да се издига в политиката и придобива популярност. През 1999 г. Кол е замесен в корупционни скандали, загубил е изборите от социалиста Герхард Шрьодер, но отказва да се оттегли от престола като лидер на ХДС. Всички в партията осъзнават, че той е в тежест, но никой не смее да се изправи срещу него. Тогава “неговото момиче” поема този кръст и му заявява открито, че е време той да си подаде оставката. Оттам следва вълна в нейна подкрепа, която впоследствие я издига и за лидер на партията. 

Днес Европа повече от всякога се нуждае от момичето, което не спестява нищо на никого и умее да води принципно и уверено.