Завършиха коалиционните преговори в Хърватия и страната ще има нов проевропейски министър-председател. Междувременно турският президент Ердоган се готви за поредната си среща с Путин, а в Черна гора две седмици преди изборите се надига нов политически скандал.
Следващият премиер на Хърватия – Андрей Пленкович
След 23 дни този петък приключиха успешно коалиционните преговори между победителя на парламентарните избори HDZ и център-дясната партия “Мост”. На обща пресконференция лидерите на двете партии – евродепутатът Пленкович от HDZ и Божо Петров от “Мост”, заявиха, че са постигнали съгласие. Андрей Пленкович ще оглави правителството, а Божо Петров ще бъде председател на парламента за следващите две години. Заявката на двамата е, че правителството ще има силен проевропейски профил и няма да се впуска в националистическа реторика за разлика от предишната коалиция между двете партии, която се разпадна от скандали по-рано тази година.
За да се сформира мнозинство в парламента, са нужни 76 от 151 гласа, a коалицията между HDZ и “Мост” има 74 места. За да постигнат абсолютно мнозинство, двете партии ще привлекат подкрепата на още 16 депутати, сред които пет от Хърватската селска партия. Малките партии са се съгласили да не излъчват свои представители в правителството, но коалиционният партньор “Мост” ще има четирима министри в кабинета. Общо подкрепата за правителството ще наброява 90 народни представители от 151-местния парламент.
В понеделник се очаква президентът на Хърватия Колинда Грабар-Китарович да връчи мандат за съставяне на правителство на Пленкович и следващия петък правителството да бъде одобрено от парламента.
Ердоган ще се срещне с Путин
Ескалиращата ситуация в Сирия и обтегнатите отношения между САЩ и Русия имат своето отражение и върху съседа на Сирия – Турция. Миналата седмица САЩ обявиха, че прекратяват преговорите с Русия за мирно разрешаване на конфликта, а Русия започна провеждането на масови тридневни учения, с които страната ще се готви за ядрени, химически и биологически атаки от Запада. Москва също така прекрати споразумението си със САЩ за унищожаване на един от елементите за изграждане на ядрено оръжие – плутоний. Кремъл постави и редица условия за възобновяване на споразумението, между които и че НАТО трябва да изтегли присъствието си в Източна Европа на нивото, на което е било през 2000 г. – преди разширяването на алианса на Изток.
На този фон на 5 октомври президентът на Турция Реджеп Ердоган и руският му колега Владимир Путин проведоха телефонен разговор, за да обсъдят развитието на сирийския конфликт, а на 10 октомври Путин ще отиде на посещение в Истанбул, където ще се срещне с турския държавен глава.
Двамата са обсъдили и енергийните проекти: газопровода “Турски поток” и АЕЦ “Аккую”. Това е трета среща на двамата лидери за последните месеци. На 9 август Ердоган гостува на Путин в Санкт Петербург, а на 3 септември двамата са провели личен разговор по време на срещата на Г-20 в Ханджоу, Китай. Освен сближаване на позициите им за Сирия се очаква след срещата Путин и Ердоган да дадат по-конкретна информация за строежа на „Турски поток“.
Междувременно през изминалата седмица имаше няколко атентата на територията на страната. В четвъртък имаше експлозия на сирийско-турската граница, при която са загинали 25 души. ДАЕШ пое отговорност за атентата и се смята, че той е бил насочен срещу бунтовниците срещу режима на Асад, които заедно с турските сили изпълняват операцията „Щитът на Ефрат“ в Сирия.
В същия ден се състоя и втори атентат в Инстанбул, за който властите смятят, че е виновна Работническа партия на Кюрдистан – ПКК. Взривът се е състоял в квартал Йенибосна от европейската част на Истанбул и по данни на полицията 10 души са ранени, но само един е с опасност за живота. В отговор властите арестуваха шестима членове на ПКК.
Една позната история от Сърбия за неудобни карикатуристи в удобни медии
В края миналата седмица един от националните сръбски ежедневници – “Политика”, уволни своя карикатурист Душан Петричич. Според изявления на карикатуриста, предава EU Inside, причината е отказът му по-рядко да публикува карикатури, осмиващи сръбския министър-председател Александър Вучич.
От правителството отричат да са се намесвали в редакционната политика на вестника и дори твърдят, че карикатурите “носят точки на премиера”. В прессъобщението на кабинета на сръбския премиер дори се казва, че според тях в. “Политика” трябва отново да започне да публикува карикатурите на Петричич. Медията така и прави и заявява, че ще върне Петричич на работа.
Друга новина от западната ни съседка е, че в четвъртък сръбските власти върнаха обратно от границата с Унгария 300 бежанци, които искали да продължат по пътя си към Западна Европа.
Седмица на несгоди за гръцкия премиер Алексис Ципрас
През изминалата седмица гръцкият премиер Ципрас посрещна критики по всички фронтове, пише “Екатимерини”.
В понеделник гръцките органи на реда използваха сълзотворен газ при протест, организиран от пенсионери, заради новите съкращения в социалния бюджет. Демонстранти са се опитали да преобърнат полицейски автобус и това довело до употребата на сълзотворен газ от страна на полицията.
След като научава за случилото се, Ципрас, който преди година навярно би оглавил социалния протест, е забранил на полицията използването на сълзотворен газ при демонстрации на работници и пенсионери. Това от своя страна повдигнало недоволство сред полицаите, които питат какво трябва да правят следващия път, когато протестиращи се опитват да пробият тяхната линия и преобърнат полицейски автобус.
В сряда премиерът Алексис Ципрас, избран с обещанието да премахне вероучението от училищата, се срещна с представители на Гръцката православна църква и се съгласи да поднови преговорите за учебната програма след критики от страна на духовенството, че правителството иска да отпадне религиозната дисциплина.
В петък гръцката авиокомпания „Олимпик Еър“ е отменила 10 вътрешни полета и други 10 в събота заради продължаващата стачка на служителите на гръцкия орган за гражданска авиация срещу предложените съкращения в бюджета от правителството.
Една положителна новина от кабинета е, че в страната започва провеждането на програма за обучението на 1,5 хил. деца бежанци предвид началото на учебната година в страната.
Местни избори и затишие (преди буря) в Босна и Херцеговина
Тази седмица в Босна е сравнително тихо, особено след драма около проведения в автономната област Република Сръбска референдум на 25 септември, на който бе признат 9 януари като Ден на Република Сръбска. Допитването предизвика множество съмнения дали Република Сръбска няма да се отдели от федерацията и има основателни съмнения за начина, по който бяха проведени изборите след победата с 99,8%.
През изминалата седмица се проведоха местни избори в Босна и Херцеговина, на които националните партии са затвърдили властта си, а лидерът на Република Сръбска Милорад Додик е постигнал убедителна победа в областта – като партията му SNSD (Алианс на независимите социалдемократи) е увеличила кметовете си от 19 на 30 в Република Сръбска.
В останалата част на страната управляващата босненската партия SDA – Партия за демократическо действие – е затвърдила първенството си, но с малко по-слаб резултат, отколкото на изборите през 2012 г. – 33 кметски места. Хърватският демократичен съюз е спечелил 16 кметски кресла, докато Социалдемократическата партия – 8.
Предизборни скандали в Черна гора
Две седмици преди парламентарните избори в Черна гора вътрешният министър Горан Данилович отказа да утвърди избирателните списъци в страната, защото според него в тях има много мъртви души и фалшиви регистрации. Данилович е представител на партията “в опозиция, но с минисър” – „Демос“, и се смята, че действията са му политически ход за набиране на избиратели.
Това ползва и прокремълската партия в страната – Демократичен фронт, която иска Черна гора да не става член на НАТО (страната ще бъде приета през 2017 г.). От проруската партия обявиха, че ако изборите са нечестни, то те биха опитали да свалят правителството със сила. Изявленията на Данилович могат да послужат за повод Демократичният фронт да не признае резултатите от изборите.
