Александр Настенко е украински алпинист, участник в експедицията на Шиша Пангма, която, уви, се оказа последна за Боян Петров. Той, китайката Луо Жинг и няколко шерпи са единствените, които успяха да стигнат до Централния връх (8012 м) през този сезон. Никой не се качи до Главния (8027 м) поради високата лавинна опасност и цялостно лошите условия. Препубликуваме текста на Simmitsweb, в който те разказват спомените си от спасителната операция и Боян.
Алекс беше така добър да разкаже пред Summitsweb своите впечатления от Боян Петров и хода на експедицията. В този разказ няма да откриете разкриване на грандиозна мистерия или някаква сензационна новина, не търсете нещо изключително и приемете, че също може да има фактологически грешки. Макар и да е бил там, Алекс не е част от спасителните екипи. Това е разказ от първо лице и пречупен през мирогледа на автора. Смятаме, че е важно да я публикуваме, защото е преди всичко още един спомен за скъпия ни Боян. Предаваме думите на Александр почти без редакция:
“Боян Петров! Запознахме се с Боян на границата между Непал и Китай. По-точно той се запозна с нас. Просто дойде и каза “Аз се казвам Боян, не говоря добре руски”. Всъщност той говореше руски доста добре и още в първите минути това момче от България успя благодарение на простия си, но конкретен стил на общуване да ни предразположи към себе си. Струваше ми се, че е някой стар приятел, с когото отдавна не сме се виждали, а сега случайно се срещаме и имаме много за наваксване. Границата преминахме заедно, обсъждайки тибетските пейзажи, споделяхме впечатления. И двамата бяхме за първи път в Тибет. От китайския базов лагер нагоре той тръгна първи, веднага след яковете с багажа. Винаги гледаше да е първи.
Когато пристигнахме в базовия лагер (на 5700 м), с радост установихме, че палатките ни са една до друга. Той дойде с усмивка и каза “Трудно ще е изкачването, щом преходът само от базовия лагер до предния базов е 17 км!” (под Шиша Пангма има два базови лагера – Базов лагер на 5100 и Преден базов лагер на 5700, от който започва същинското изкачване – бел. прев.). В актива си той имаше вече 10 осемхилядника и беше запленен от планината. Планираше да изкачи всички 14 върха над 8000 м. След Шиша Пангма той трябваше да отиде на Еверест и имаше вече пермит. През лятото възнамеряваше да отиде с приятели на Хан Тенгри и Победа в Тян Шан, а през септември да изкачи и Чо Ою.
Общуването с него даваше впечатление, че постоянно мисли за тази своя мечта, дори докато си говорехме за нещо, от време на време той се замисляше, сякаш обисля маршрут или планира следващия си ход. Работоспособността му пък беше поразителна, работеше най-много от всички. Нямаше ден, в който да не ходи нагоре. Ако времето не позволяваше излизане по-високо, той отиваше на хълма до лагера (6100 м) веднъж или два пъти на ден за по-добра аклиматизация. Бързаше, искаше до 15 май да успее и на Еверест.
За последен път видях Боян на 29 април. Слизах от аклиматизационно изкачване, а той вървеше нагоре. Каза, че планира атака на 2 май. Както обикновено – първи. Планината там е много дива – няма нито въжета, нито някакъв очевиден маршрут. Помня, как той се радваше, че е намерил минаване от първи до втори лагер и после до трети. Много време обмисляше по кой маршрут да тръгне към върха, а после каза “Отивам на трети лагер, а там по състоянието на склоновете ще преценя”. По маршрута той се движеше много бързо, “машина”, а не човек. При изкачване не носеше нищо излишно, само най-необходимото, за него основното беше Планината. Минимално количество калории, минимални дрехи, за кратко време и т.н. Пожелахме си успех и хубаво време и той пое нагоре, а ние към базовия лагер.
В базов лагер Сергей Бершов ми предаде сателитния телефон на Боян, каза че Боян ми го е оставил, знаейки, че имам спешни служебни задачи.
След двудневна почивка аз и трима шерпи тръгнахме нагоре на 2 май. На 3-ти бяхме в лагер 2 (6700 м). Времето беше неустойчиво – вятър, сняг… На 4 май шерпите се качиха в лагер 3 (7400 м), за да дооставят оборудване. Върнаха се вечерта с лоши новини. Бяха намерили палатката на Боян на 7400 м, наполовина засипана със сняг, а в нея имало спален чувал. Времето съвсем се развали – силен вятър и снеговалеж. Шерпите бяха оставили горе кислород, маска и регулатор, в случай че Боян се върне и има нужда. И следващата вечер останахме в лагер 2 с включен фенер през цялата нощ, ако Боян е започнал да се спуска в тъмното и му трябва ориентир. До сутринта не се беше появил, взехме решение да слизаме, а времето окончателно се развали.
Боян се изкачваше соло, без въже и осигуровка, а маршрутът изобилстваше от пукнатини, ледопади, твърд лед и миксирани участъци. Трагедията се е случила на 3 май, иначе той би се върнал в палатката на 7400.
През следващите 7 дни времето беше лошо, не позволяваше да излезем нагоре, отново валеше сняг и духаше много силно. Успяхме да тръгнем на 11 май, на 13-и бяхме в лагер 3. Палатката на Боян вече не беше там, силните пориви я бяха отнесли по склона. Намерих само негова тениска, аптечка и малко храна.
През нощта на 14 май тръгнахме в атака, вятърът отново беше много силен. Изкачихме се на Централния връх, но траверсът към Основния беше твърде опасен – отново започна да вали, покри ни облак. Дълбочината на снега беше до метър и половина. Главният връх е само стотина метра напред, но височината все пак е над 8000 м. Заради лавинната опасност и високия риск беше прието решение да не се траверсира по ръба. Следи от Боян не видяхме нито на качване, нито на слизане.
С издирването на Боян се занимаваха китайските спасители, които обхождаха лагер 2 на 6700 м. Бяха привлечени армия, полиция, администрацията на Тибет. Три непалски хеликоптера (всъщност са били 2, третият е чакал на границата – бел. прев.) облитаха около Шиша Пангма на различна височина, но и това търсене не даде резултат.
Няколко пъти шерпите предлагаха на Боян да тръгнат заедно и да ходят в свръзка. Той винаги отказваше. Искаше да се качи сам, тръгна пръв и имаше нагласата, че ще “вземе” планината, но за огромно съжаление тя взе него…
Ние, участниците от украинска страна – Сергей Бершов и аз, Александър Настенко, скърбим за този храбър Човек с огромна душа и изразяваме своите съболезнования на неговото семейство и българския народ.
