SHARE

Разследването на специалния прокурор Робърт Мълър завърши с подробен обзор на намесата на Русия в президентските избори през 2016 г. Мълър заключи, че между кампанията на Тръмп и операциите на Кремъл не е имало конспирация, но описа множество връзки и контакти между двете страни – включително таен проект за изграждане на Trump Tower в Москва, от който кандидатът Тръмп е щял да получи огромни финансови облаги без почти никакви инвестиции, и факта, че мениджърът на кампанията му е свеждал информация на агент на руските служби.

И макар в тези контакти да няма престъпление, то опитът им те да бъдат прикрити и разследването да не достигне до тях е друга тема. Вторият том на доклада на Мълър представя именно тези опити, за които не може да бъде повдигнато обвинение на Тръмп, тъй като той все още е президент, но може да бъде стартирана процедура по импийчмънт. Въпреки това, след като освободи Белия дом, Доналд Тръмп може да го очакват обвинения.

За това пишат федералните прокурори от Ню Йорк и Чикаго Мими Рока и Ренато Мариоти в The Daily Beast:

Докладът на специалния прокурор Робърт Мълър е 448 страници, изпълнен с шокиращи детайли, възбудили неспирни дискусии, откакто бе публикуван миналата седмица. 

Но едно нещо изглежда безспорно от камбанарията ни на бивши федерални прокурори, виждайки доказателствата в доклада: ако Доналд Тръмп днес не бе президент, той щеше да е обвинен в няколко акта на възпрепятстване на правосъдието. И обвинението щеше да е сериозно, ако не и по-сериозно от повечето, които сме повдигали в Ню Йорк и Чикаго съответно. 

Политиката на Департамента по правосъдие не позволява обвиняването на президент, докато изпълнява длъжността си, но забраната не важи, след като напусне Белия дом. Дори докладът на Мълър отбелязва, че една от причините за разследването е да съхрани доказателствата за в бъдеще, макар Тръмп да не може да бъде обвинен сега. И Мълър е събрал впечатляващ набор от доказателства, които ясно показват, че от 2017 до 2019 г. Тръмп е извършвал безпорни деяния, целящи да прекратят или ограничат обхвата на разследването срещу него и семейството му. 

С толкова много материал подръка е добре да се съсредоточим в четирите области, в които множеството свидетелства се потвърждават едно друго и деянията са неоспорими, защото са извършени “посред бял ден”, а умисълът и връзката в контекста на едно наказателно производство са ясни: (1) опитите на Тръмп да уволни Мълър, (2) нарежданията на Тръмп да се фалшифицират доказателства, (3) опитите на Тръмп да ограничи обхвата на разследването на Мълър и то да не засегне самия него и (4) опитите на Тръмп да се опита да възпре свидетели от това да сътрудничат на разследващите. 

Макар тези случаи да имат някакво сходство с мафиотски и други случаи на възпрепятстване на правосъдието, по които сме работили и виждали като федерални прокурори, поведението е още по-шокиращо и сериозно предвид факта, че Тръмп е президент на САЩ. 

Поемане на контрол

Навярно най-изумителното поведение – което ще бъде централно за всяко обвинение, са непрестанните опити на Тръмп да уволни Мълър. Въпреки че правният секретар на Белия дом Дон Маган неколкократно го предупреждава, че тези му действия ще имат правни последици, Тръмп му нарежда неколкократно да уволни Мълър или да съчини измислен конфликт на интереси като предтекст за уволнението му. И когато тези деяния стават публично достояние, Тръмп прави “неколкократни опити Маган да отрече историята” – т.е. да излъже, дотолкова че иска Маган да напише писмо “за архива”, в което да отрече, че Тръмп му е нареждал да уволни Мълър (Маган отказва да изпълни заповедта и заплашва с оставката си). 

Друг основен момент в едно дело за възпрепятстване на правосъдието срещу Тръмп ще бъдат множеството му опити да ограничи обхвата на разследването на специалния прокурор. Тръмп прави това по два основни начина. 

На първо място, с непрестанните си опити да накара тогавашния главен прокурор Джеф Сешънс да се октаже от отвода си и да поеме контрола над разследването и да гарантира, че то не засяга Тръмп. Президентът заявява, че иска главен прокурор, който ще го “пази” и няколко пъти настоява Сешънс да направи това. Когато това се проваля, Тръмп нарежда на тогавашния началник-кабинет на Белия дом – Райнс Прибъс, да уволни Сешънс и Прибъс отказва. 

На второ място, след като Маган казва на президента, че той не може да обсъжда със Сешънс разследването, Тръмп решава да използва някой извън Белия дом. Тръмп казва на  бившия мениджър на кампанията си Кори Люиндауски (който не заема публична длъжност) да предаде на Сешънс, че той трябва от своя страна да каже на Мълър да ограничи обхвата на разследването само до бъдещи избори. Люиндауски се опитва, но не успява да се свърже със Сешънс и след повторна среща с Тръмп, Люиндауски предава задачата на друг служител на Белия дом – Рик Деърборн, който не изпълнява заръчаното му. 

Цялото това поведение – опита за контрол и ограничаване на разследването, използвайки позицията на властимащ – напомня за поведение, което сме виждали да води до обвиненията на много държавници и хора на влиятелни позиции. 

Някои коментатори отбелязват, че Тръмп е “спасен” от факта, че подчинените му не изпълняват заповедите – като Маган. Това не е така. Дори неуспешните опити за възпрепятстване на правосъдието, като гореописаните, са престъпни, защото престъпно е намерението, а не самото изпълнение. Повечето престъплници просто не получават толкова много възможности да се опитват да възпрепятстват. 

Заплашване на свидетели

Втори състав в евентуално обвинение на Тръмп е опита за влияние и заплашване на свидетели. Тръмп се опитва да повлияе на решенията както на Майкъл Коен, така и на Пол Манафорт да сътрудничат на разследващите (Манафорт започна да сътрудничи на специалния прокурор, но след това споразумението бе разтрогнато заради лъжливи показания. Коен сътрудничи на Мълър, но отказва да го стори с Източния окръг на Ню Йорк (където се води разследване за възможни финансови престъпления от страна на Тръмп – бел.пр.). Част от заплахите са извършени “посред бял ден” с туитове и публични изказвания, други чрез лични съобщения, предадени през адвокати. 

Тръмп използва мафиотски тактики, за да накара бившия си адвокат Коен да не свидетелства. Например публично, и не само, той призовава Коен да не се “обръща”, обещавайки на адвоката му, че той ще бъде защитен, стига да не се “развърже”. След като офисът на Коен бе претърсен от ФБР миналия април, Тръмп му казва да “бъде силен” и адвокатите на Тръмп се свързват с Коен за възможно помилване.

 Един от адвокатите пише на Коен: “Спи спокойно тази нощ, имаш приятели нависоко.” Друг адвокат го уверява, че “шефът пази гърба ти” и благодари на Коен, че е дал фалшиви показания на медиите. След като става ясно, че Коен е започнал да сътрудничи, Тръмп преминава в атака, като се опитва да спре сътрудничеството му с прокуратурата – нарича го “плъх” и заплашва, че ще изобличи семейството му като престъпници. 

По същия начин Тръмп намеква на мениджъра на кампанията си – Манафорт, че е възможно да бъде помилван, ако продължи да не си сътрудничи с разследващите. Тръмп на няколко пъти казва, че помилване е възможно, но той не иска Манафорт да се “обръща” и да си сътрудничи. По време на процеса срещу Манафорт Тръмп на няколко пъти публично атакува прокурорите, което може да повлияе на журито. 

Това са тактики, които сме виждали и са водили до успешни присъди срещу мафиотски босове, наркобосове и гангстери.

Разбира се, това не са единствените деяния, описани в доклада на Мълър като възпрепятстващи правосъдието. Прокурорите биха обсъдили каква да им е стратегията и дали да повдигат обвинения за други деяния като заповедта към директора на ФБР Коми да “остави Флин да му се размине” или уволнението на същия директор. Макар тези деяния да са по-голямо предизвикателство откъм доказаване на умисъла, те също могат да бъдат включени в обвинението и ще увеличат шансовете на представянето пред журито. Дори да не бъдат отделни обвинения – те също са силни доводи, доказващи престъпния умисъл на президента и прокурорите ще се борят тези свидетелства да бъдат допуснати от съда за сведение на журито. 

Ще бъдат допуснати и собствените думи на президента, като тези изречени, когато научава за назначаването на специалния прокурор: “Това е краят на президентството ми. Пре*бан съм.”

Това, че [новоназначеният от Тръмп главен прокурор] Бар не вярва, че гореизложеното деяние трябва да доведе до прокурорско обвинение, просто не е така. Принципите за обвинение на Департамента по правосъдие гласят, че прокурорът трябва да повдига обвинения “ако той или тя вярва, че извършеното деяние представлява престъпление и допустимите в съда доказателства навярно ще бъдат достатъчни за получаване и поддържане на осъдителна присъда”.

Да видиш тези факти и да кажеш, че прокурор не може да получи осъдителна присъда, е противно на логиката и личния ни опит. Във Washington Post запознат с мисленето на Бар източник обяви, че главният прокурор вярва, че ще има “трудности”, защото “възпрепятстването зависи от множество хора по веригата, правещи нещо” като напр. Люиндауски да предаде съобщение на Сешънс, който да приеме заръката и да действа от своя страна. Това източникът определя като “тънка нишка”. Но, разбира се, престъпните кроежи често включват “тънки нишки”, защото подбудителят иска да се отдалечи от деянието, знаейки, че извършеното е противозаконно. Всъщност често тези нишки служат като косвено доказателство за умисъла на подсъдимия. 

Разбира се, този случай – като много други – няма да бъде лесен. Той съдържа много предизвикателства – правни и практически. Но наказателното производство срещу Доналд Тръмп, обикновен гражданин,  е нещо, което всеки федерален прокурор – без значение неговите политически убеждения – може да направи с достойнство. Като федерални прокурори на нас ни бе казвано усърдно да преследваме възпрепятстването на правосъдието, защото ако то остане ненаказано, цялата правосъдна система е застрашена.  

Днес единственото, което стои между Тръмп и съдебната зала, е президентската му служба. 

Заглавна карикатура: Chappatté/New York Times

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.