SHARE

През последните години Африка влиза основно в хрониките за поредната порция бежанци, които се опитват да стигнат европейския бряг със съмнителни лодки от Либия. Затова не е случайно, а и донякъде е основателно, че гледаме с дълбоко подозрение на Черния континент. Който през десетилетията, откакто премина колониалното управление, беше извор и на преврати, граждански войни, растящи дългове и корупция.

Малко встрани остават промените грубо от 90-те години насам, когато броят на диктаторите на континента намаля рязко, икономиката на водещите държави расте с нелоши темпове, а разделението на властите на някои места функционира успешно. Прясното потвърждение на това е решението на Върховния съд на Кения да отмени заради нарушения президентските избори, в които настоящият държавен глава Ухуру Кенията беше първоначално обявен за победител.

Според мен Африка се движи някъде с 30-ина години изоставане от Азия, като през последните години редица държави в региона отбелязват значителен растеж. Икономики като тези на Кот д‘Ивоар и Етиопия растат с по десетина процента годишно от доста време насам. Вярно, от много ниска база. Нигерия, Кения и други вече настигат най-бедните европейски страни като Молдова и Украйна. Руанда се възстановява впечатляващо след геноцида през 1994 година и след забраната на найлоновите торбички е екологичният шампион на Африка. Само в тази малка държава 1 милион човека са излезли от бедността за последните 20 години. 

Проблемите наистина са сериозни. Демографията може би е най-тревожният, като все още в някои региони средното семейство е съставено от по 5-6 деца. Оттам идват и опасенията (съвсем резонни), че Африка ще ни залее с имигранти, без това да промени демографското положение на континента.

Наред с това обаче виждаме цели сектори от икономиката, които практически тръгват от „гола поляна“. Най-интересните от тях са телекомуникациите и енергетиката заради отсъствието в по-голямата част от континента на далекопроводи и телефонни кабели. Телекомите в Африка не са просто компании за мобилни телефони. Те също така извършват и парични преводи. Чрез тях хората от средната класа от големите мегаполиси изпращат пари на семействата си в провинцията. Няма как това да стане през банка – много хора извън столиците нито имат банкови сметки, нито дебитни или кредитни карти. Но пък всички притежават телефони, тоест са клиенти на телекомите.

Много интересно е и развитието на енергетиката. Много често в едно село в Уганда, Буркина Фасо или Кения има няколко конкуриращи се магазина за продажба на фотоволтаични панели. Доколкото те са почти единственият начин за електрификация в малките населени места, развитието на соларните системи в Африка сигурно е с рекордни темпове. И то не големите паркове като в България, а наистина панели за семейни или индустриални нужди. Там това е дори по-важно за околната среда, отколкото у нас, защото алтернативата са дизеловите агрегати. Инвестициите във ВЕИ в Африка за 2015 година са за над 12 милиарда долара. Така че може да се обзаложим, че някои африкански страни ще са сред първите, които ще преминат на 100% възобновяема енергия преди 2050 година.

Не липсват и големите инфраструктурни проекти. Магистралата Момбаса-Лагос, която трябва да пресича континента в посока изток-запад, все още е далечен мираж. Обаче китайските инвестици помагат например за отваряне на метро в Адис Абеба или за жп връзката Момбаса-Найроби, която трябва да продължи до Уганда и нататък. Инвестициите на Китай досега са за 26 млрд. долара, а плановете – за 60 милиарда. Основните сектори – транспорт, добивна индустрия и енергетика. Като хората на континента приемат вложенията на новите си приятели като много добра новина.

Какво можем да направим ние, за да приемаме Африка като източник на перспективи, а не на главоболия? Може би да установим сериозни търговски контакти, така че да инвестираме, продаваме и печелим на континента. Малкият български бизнес го прави в някаква степен. От пътуванията ми досега съм имал възможността да се убедя, че в супермаркетите в Гана се продават български енергийни и газирани напитки и вина, по пазарите в Того има нашенски натурални сокове. Хубаво е да си припомним и в какво сме били известни на пазара преди десетилетия. Бих искал отново да видим български компании да строят пътища и мостове. И без това покрай еврофондовете някои наши фирми от инфраструктурния отрасъл натрупаха достатъчно ноу-хау. За по-големи сделки вероятно е добре да отворим търговски представителства поне в основните държави в Африка.

Вероятно обаче най-важното за установяването на стабилни контакти е да започнем да каним активно африкански студенти в България. Нещо, с което ни биваше преди десетилетия. Това е и начинът да селектираме в достатъчно добра степен имигрантите, които неминуемо ще се опитват да остават и у нас. Не казвам, че трябва да посрещаме с отворени обятия безчет африканци, но внимателно подбрани отличници в ключови професии като инженери, доктори или специалисти по международна търговия винаги са по-добър вариант от случайна извадка от дошли с лодки хора. Най-добре, разбира се, е обучените у нас висшисти да се завърнат в родината си и с получените знания и контакти да помагат и на себе си и на нас, като засилват отношенията помежду ни. Та образованието е страшно ефективен механизъм за зараждане на бизнес, търговия и партньорства, така че от промотирането на нашите университети бихме имали страхотна полза.

И така – нека търсим възможностите, които може да ни предостави Африка, вместо да се страхуваме от нея. Нека веднъж да подходим държавнически и да погледнем с оптимизъм в бъдещето, вместо типично по български да мрънкаме. Защото каквото повикаш, това ще ти дойде, а перспективите са уникални.

Снимки: Владислав Панев/Личен архив

SHARE
Съпредседател на ПП "Зелените"