SHARE

Продължаваме с поредицата материали, посветени на „Ерата Цацаров“ преди избора на нов главен прокурор. Първият голям публичен скандал с активното участие на Сотир Цацаров безспорно е “аферата Костинброд”.

Да припомним фактите.

В деня за размисъл преди изборите за народни представители през 2013 година започва операция, ръководена от (тогава) и.д. градски прокурор Роман Василев (година по-късно оказал се с огромен влог в КТБ) и под надзора лично на главния прокурор. Цели се разкриване и задържане на лица, отпечатали и подготвили за експедиция “фалшиви бюлетини” в печатницата на фирма “Мултипринт” в Костинброд, спечелила обществената поръчка за отпечатване на бюлетините за изборите. По-късно се оказа, че прокуратурата се е задействала по сигнал, подаден ден по-рано от сегашния обмудсман, а тогава – “острие” на БСП – Мая Манолова. Още през нощта започва полицейска операция с преобладаващото участие на жандармерията, за да се внуши от архитектите на аферата, че нямат доверие на полицията, която вероятно съучаства във фалшификациите. Към обяд в сценария се включва и лично директорът на ТВ7, в която потънаха стотици милиони от КТБ на тандема Цветан Василев – Делян Пеевски, Николай Бареков, с пряко предаване на TV7. „Журналистът“, станал по-късно евродепутат, успешно реализира първото в света подобно брутално упражнение по масова обществена дезинформация с цел манипулиране на изборни резултати.

Бареков сипе лъжи и измислици в продължение на часове. Нагнетява напрежение с преки внушения, че вероятно Бойко Борисов и Цветан Цветанов няма да го оставят жив, но че въпреки това ще продължава да изпълнява дълга си да търси истината и да уведомява обществото за фалшифициране на изборите. Бареков очевидно ползва вътрешна информация от разследването. Твърди, че има задържани длъжностни лица и един от тях е главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков (сега министър на транспорта). Обвиненията са основно към президента Плевнелиев, чието първо служебно правителство с премиер Марин Райков „се е провалило в единствената си задача“ – организацията на изборите.

Докато Бареков се вихри в пряк ефир, главният прокурор удобно мълчи.

„Всички медии звъняха на пожар и с основание търсеха официална информация от нас“, спомня си Ивет Добромирова, говорител на премиера Райков и служебното правителство в този момент. „Помолих и президентът, и премиерът да се свържат с Цацаров, за да го помолят учтиво да благоволи да информира официално обществеността каква акция провежда, по чий сигнал и какво очаква. В деня за размисъл никой друг нямаше право да говори освен него, за да не опорочи ситуацията с политически контекст. Каквато е била всъщност целта на организаторите на този плот, както стана ясно.“

Цацаров не предприема нищо, за да предотврати открита политическа агитация в деня за размисъл. Ще мълчи и когато всички политически сили дават извънредни пресконференции и така на практика също нарушават предизборното мълчание. БСП и ДПС обвиняват открито ГЕРБ, че са искали да фалшифицират изборите и служебното правителство, че ги е подпомогнало, ГЕРБ повтарят опорките по отношение на обвиненията срещу служебното правителство за това.

Официалното прессъобщение от Прокуратурата на Република България идва едва в края на деня – в 17:30. След като Цацаров удобно е осигурил на Бареков терен да се развихри, доволно подплатен с информация от прокуратурата, което той прави постоянно в ефир, и която се оказва лъжа. Така например главният секретар на МС Росен Желязков съвсем не е задържан, както крещи развълнувано от ефира на ТВ7 „журналистът“, цитирайки прокуратурата, но дали това става ясно от тяхното прессъобщение? Не. То е така написано, че на практика потвърждава манипулацията, като „разкрива“, че се провежда операция за предотвратяване на подготвено манипулиране на изборните резултати и че е образувана праверка по чл. 282 от Наказателния кодекс. В тази разпоредба се предвижда наказание за длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици. Съобщението удобно изпуска същественото – „проверката е срещу неизвестен извършител“. Без това уточнение у медиите, които транслират информацията до обществеността – настръхнала в очакване на най-важната информация, лесно оставя впечатлението, че наистина работата е толкова голяма, че даже вече има задържан висш служител на МС.

„Умишлено задържах реакцията на премиера до излизането на официалното съобщение на прокуратурата“ , спомня си Добромирова. „Така от името на министър-председателя изрично уточнихме, че задържани служители на МС няма. Натискът за това премиерът и президентът да дадат брифинги беше огромен и от всички посоки. Това би било катастрофално – на този етап. Ние вече знаехме, че става въпрос за грандиозна манипулация, най-голямата изборна измама, но ни липсваха детайлите от цялата картина и най-вече – въпросите бяха повече от отговорите. В допълнение – двете най-високи политически институции щяха да попаднат в капана на политическата ситуация и да нарушат те – волно или неволно, деня за размисъл. И двете институции реагираха с писмени изявление, а първите им коментари дойдоха в деня на изборите, когато и двамата по един или друг начин казаха, че става въпрос за намеса на външни сили в нашите избори.“

Два дни след изборите Цацаров прави и големия си “удар” – предавана на живо пресконференция с видеоматериали с т.нар. “доказателства” – открити в склад на печатницата готови за “експедиране” бюлетини. На живо дори се прави т.нар. следствен експеримент. Това шоу, чийто режисьор е главният прокурор заедно с доверения му човек – зам. главния прокурор Борислав Сарафов – на практика за първи път грубо нарушава принципа за неразкриване на подробности по висящо разследване. Това нарушение се превърна в запазена марка на “ерата Цацаров”. По-късно ще се повтаря винаги в разследванията от особена важност. Примерите са с разследването на КТБ, делото “Иванчева” и мн. др.

Този прийом разби принципа на невиновност до доказване на противното, пазен от закона с мълчанието на прокуратурата до излагането на всички събрани факти и данни в съда. Така в „ерата Цацаров“ всички са виновни до доказване на противното, защото прокуратурата от висотата на своята институция го заявява.

„Най-голямото доказателство, което бе показано на тази пресконференция, бяха палета с бюлетини, на които имаше имена на градове от страната и – забележете – от чужбина“, разказва Добромирова. „Цацаров и Сарафов твърдяха, че с коли с двойни дъна е щяло тези бюлетини да бъдат извозени до съответните градове в деня на изборите, за да подменят бюлетините от изборите. Един от многото въпроси е, а бюлетините до Австралия и САЩ със самолети с двойни дъна ли трябваше да заминат ден преди изборите и кога щяха да стигнат?“, пита тя. „Фактът, че това са и резервни бюлетини, които по закон е задължително да бъдат отпечатани, за да бъдат експедирини до дадени секции, с полицейски конвой при поискване по съответна строга процедура, когато някъде не стигнат, защото имаше много такива случаи, бе разкрит от един телевизионен репортаж на bTV същата вечер. Но за главния прокурор това остана непостижимо достижение. Важна беше масовата истерия, която той удобно подклаждаше.“

Постепенно обаче гръмките думи, изречени от Цацаров и Сарафов по време на пресконференцията, бързо ще отзвучат. Ще бъде повдигнато обвинение само на Росен Желязков за неупражнен контрол върху негови подчинени, които трябвало да следят отпечатването на бюлетините за парламентарните избори от 2013 г. Това следвало от сключения договор между администрацията на Министерския съвет и „Мултипринт“. Той не бил изпълнил служебните си задължения в тази връзка. Толкова остана от първоначалните твърдения за “нарушаване на политическите права на гражданите”, за “предотвратен държавен преврат” и други подобни инсинуации. На всичкото отгоре Росен Желязков беше оправдан още на първа инстанция – Софийски градски съд. А прокуратурата дори не протестира оправдателната присъда…

Всъщност обаче “аферата Костинброд” изпълни перфектно целите, за които бе замислена. На първо място, операцията повлия решително на колебаещите се и насади внушения, които отказаха мнозина да подадат гласа си за ГЕРБ. Никога няма да можем да разберем какви биха били изборните резултати, ако го нямаше “Костинброд”, но вероятно има известна истина в думите на премиера Борисов, че това представлява “недопустима намеса на държавното обвинение в изборите, отнела на партията 5-6% от изборния резултат”. Между другото, Борисов бързо ще забрави за тези свои думи и никога повече няма да си позволи да критикува публично Цацаров. Това е поуката му от “аферата Костинброд”. Разривът с главния прокурор, продължил повече от година, ще му коства много. Ще загуби властта, ще го разследват, ще го заплашват с килия и т.н. Тази намеса в крайна сметка беше достатъчна, за да се сглоби след изборите правителство на БСП и ДПС, подкрепяно от “златния пръст” на лидера на партия “Атака”. Участието на прокуратурата и лично на Цацаров в тази подривна операция ги направи неофициален “коалиционен партньор” в правителството на Пламен Орешарски.

Ефектът на “аферата Костинброд” беше и в полза на пропутинското лоби в българската политика. Веднага след съставянето на правителството на Орешарски започнаха преговорите за “Южен поток” с шефа на “Газпром” Алексей Милер. Последният беше най-често приеманият от премиера чуждестранен гост, въпреки че въобще не отговаря на йерархичния ранг на ръководителя на изпълнителната власт в Република България. Нов тласък придоби и другият голям енергиен проект на Русия в България – АЕЦ “Белене”. Неслучайно специалисти по национална сигурност нарекоха “аферата Костинброд” първата успешно проведена в света хибридна операция на руските служби за подкопаване на честността на изборите в чужда държава. По-късно ще последват други – изборът на Тръмп в САЩ, референдумът за Брекзит и др. Но Костинброд беше началото.

Опитното зайче за всички “активни мероприятия” сме ние

Прокуратурата успя и в друго. Тя показа на всички политици, че може да опъва чадър над едни политици, а тези, които не играят в един отбор с нея – да тормози. Вносителят на сигнала – Мая Манолова – дори не беше разпитана в делото срещу Росен Желязков. Същото се отнася и за Николай Бареков. Сведенията за това откъде те са знаели, за да реагират, очевидно не са били от важност за прокуратурата в хода на това грандиозно разследване. За сметка на това в хода разследването бяха разпитани двама премиери – Борисов и Марин Райков.

SHARE