SHARE

Вече повече от седмица се опитваме да приемем мисълта, че Кристиан Таков не е сред нас физически. Неговата мъдрост обаче продължаава да е жива, а текстовете му ще бъдат актуални още дълго време. Затова ще публикуваме някои от най-запомнящите се публикации на Кристиан, посветни на важни негови каузи – върховенство на закона, съдебна реформа, работеща демокрация, свобода. Нещата, на които той учеше своите студенти и за които мечтаеше със своите приятели.  

Ежедневните протести оттук насетне са безсмислени. Защото след първото претръпване сегашните властници ще развият синдрома „Орешарски“ – настъпване на доживотно безсрамие.

Тъй като обаче изборите няма да са утре, не можем да губим време в жалби, клетви и резигнация. Съдебната реформа нито е умряла, нито следва да се смята за отложена за след нови избори.

Затова смятам, че трябва да се работи за следното (списъкът е отворен):

1) Настояване, че нестаналите конституционни промени са безпредметни – този парламент е негоден за тях. Те могат само да се припомнят редовно, за да не забравя мнозинството позора си.

2) Безкомпромисно и постоянно искане следващата част от реформата да се приеме от парламента – тази, подготвена в измененията на Закона за съдебната власт. Тя е не по-малко важна от конституционните промени. При това – да се иска внасяне и гласуване на онези текстове на ЗСВ (Закона за съдебната власт – бел. ред.), които са подготвени от екипа на Христо Иванов, а не на поредните фалшификати.

3) Интегриране на прокурорите в исканията за реформа. В момента Сотир Цацаров опитва да ги противопостави на съда, като ги капсулира като „застрашена общност“.

4) Максимално отваряне на съсловните съдийски организации (Съюза на съдиите в България, Висшия адвокатски съвет, Асоциацията на прокурорите) към всички юристи, не само към активните им членове с искания и идеи за реформа.

5) Приемане на подготвените вече изменения на юридическото образование от Министерския съвет.

6) Преодоляване на фактическия монопол на прокуратурата върху обвинението чрез промени в НК, НПК, ЗСВ и свързани с тях други актове.

7) Грижливо опазване от цялата реформаторски настроена общност на Лозан Панов, Христо Иванов и на всеки колега, застанал зад реформата от неизбежни медийни, прокурорски атаки и вероятни безчинства на изпълнителната власт.

8 ) Привличане на широк кръг НПО, неформални общности и отделни личности извън юридическите среди за обясняване и популяризиране на трудно разбираемата от неюристи реформа.

9) Част сме от ЕС и можем не само като (засега блокирали) държавни институции, а и като общество да искаме от ЕС подкрепа за възцаряването на европейската ценност върховенство на правото.

10) Да се държи под постоянно внимание Конституционният съд, защото оттам могат да се предприемат неочаквани атаки срещу реформата.

Всичко това гражданското общество може да постигне чрез най-разнообразни форми на натиск, контрол и санкциониране на тези, които не го зачитат.

Властниците нямат никакво формално оправдание, че бездействат, защото нямали достатъчно мнозинство – всичко, което искаме от тях, може да се постигне с обикновено мнозинство в парламента и с актове на правителството.

15 декември 2015 г., www.christiantakoff.com