5 съвсем сериозни и 5 съвсем алтернативни предложения към бъдещия министър на образованието:
1. Ако няма училищна библиотека, да не се учи литература. Вместо това да се учи кино. За улеснение всички важни книги да бъдат филмирани и да се качват в „Замунда“.
Алтернативно, да се закрият абсолютно всички училищни, читалищни, университетски, градски, регионални и национални библиотеки, на 24 май книгите да бъдат изгорени на клади и от пепелта да възкръсне национална онлайн библиотека (като приложение за телефон и таблет).
2. За да няма спорове, да отпаднат едновременно абсолютно всички задължителни произведения от програмата. След това учениците сами да си определят какво да четат. Или с гласуване по фейсбук, или с втори сезон на „Голямото четене“.
Алтернативно, нови произведения да бъдат включвани само ако проф. дфн Никола Георгиев напише критически студии за тях. В краен случай – проф. дфн Валери Стефанов.
3. Литературата да продължи да се изучава хронологично, само че в обратен ред – от най-нови към най-класически класици.
Алтернативно, да се учи само старобългарска книжнина. По едно произведение на година, така че да може да му се отдели достатъчно време за анализ и възприемане. В първи клас – За буквите от Черноризец Храбър, във втори – Шестоднев от Йоан Екзарх, в трети – Беседа против богомилите и т.н. От първи до седми клас – текстовете се изучават и анализират на съвременен език, а в гимназиалния цикъл – в оригинал на старобългарски. В XII клас в профилите по литература, в края на годината, ако остане време за това, учителите да имат свободата да преподават и История славянобългарска.
4. По предложение на МОН Народното събрание да приеме Закон за литературния канон. В преходните и заключителни разпоредби да се забранят печатането, разпространението и четенето на книги извън канона за срок от три поколения, за да може канонът наистина да се утвърди и осмисли.
Алтернативно, канонът да бъде утвърден и осветен веднъж и завинаги от Всеакадемичен литературно-критически събор, свикан по спешност в зала 1 на НДК. (Литературният канон е безалтернативен, литература без канон не може и няма как да съществува.)
5. И последно – всеки с мнение по темата първо да си признае колко от задължителните книги въобще е успял да прочете, докато е бил в училище, и колко от тях – с удоволствие. (Относимо е към всякакви възрасти – с няколко козметични промени през годините, програмата по литература си е все същата десетилетия наред.) Журналистите, които отразяват поредния скандал с махането на Ботев и Левски от програмата, пък задължително да отбелязват и колко и какви книги са прочели в промеждутъка между преходното и настоящото вайкане по въпроса.
Алтернативно, да не се пипа нищо. И без това учениците вече са намразили четенето. Или още по-лошо – отдавна е спряло да им пука.
Автор: Александър Шпатов
Александър Шпатов е сред водещите съвременни български автори, един от създателите на „читАлнЯта“. На 22 април от 16:00 часа в Литературен клуб „Перото“ той ще се включи в организираната от Националния център за книгата дискусия „Задължителната учебна литература“.
Снимка: БНТ
