Днес комунистите отдават почит на хора, които са изпитвали удоволствие от насилието, които съсипват красивата ни страна и нанасят непоправими щети на българския народ.
На 9 септември 1944 г. е извършен преврат, и то от професионалния превратадажия Кимон Георгиев, организирал превратите през 1923 и 1934 г.
В резултат в България се настанява просъветска власт, която ще издигне паметници на войници, наричани „освободители“, които не са изстреляли и един куршум срещу нашественици на българската земя, а и които сами се обявяват за окупатори в смисъла на международното право.
България влиза ефективно във войната с нацистка Германия и макар да дава над 30 000 убити и ранени, не й се признава статут на съвоюваща страна.
„Народният съд“, установен от новата власт, избива официално над 3000 души, а десетки хиляди лежат по затвори и трудови лагери, тъй като са се осмелили да се противопоставят на новата власт. Според различни оценки броят на убитите и безследно изчезналите в периода 1944-1947 г. е между 20 000 и 40 000 души.
Страната ни поема по пътя на безмилостна насилствена индустриализация и национализация. Последствията от избрания тогава насилствено път са видими и до днес.
В България тоталитарната идеология на Българската комунистическа партия привежда в действие основните принципи на тоталитарните държави и е отговорна за следните исторически факти, систематизирани от журналиста Христо Христов и сайта Държавна сигурност.com:
- Превратът на 9 септември 1944 г. и окупацията на България от Червената армия.
- Масовите убийства (безследно изчезнали), наброяващи до петдесет хиляди души непосредствено след тази дата.
- Всички процеси на „Народния съд” в страната.
- „Чистките“ в администрацията, армията, училищата, университетите и всички църкви в България.
- Създаване на системата за наказателните лагери по съветски образец, наречени „трудово-възпитателни общежития“, затворени чак през 1962 г.
- Създаването и функционирането на репресивния апарат на БКП в лицето на Държавна сигурност както в страната, така и в чужбина (включително „мокрите поръчки“ и убийството на Георги Марков).
- Ликвидирането на опозиционните партии.
- Сливането на Българската комунистическа партия с държавата и тоталитарният характер на управлението.
- Създаване на казионни младежки комунистически и профсъюзни организации.
- Националното предателство с насилствената македонизация на Пиринския край.
- Отнемане на частната собственост върху индустрията, банковото дело и търговията.
- Принудителната колективизация на земята и селското стопанство и създаването на ТКЗС по съветски модел.
- Въоръжената съпротива срещу режима – възникване, дейност и разгромяването на горянското движение.
- Изнасянето и по-късното продаване на златния резерв на България, възлизащ на 23 тона злато, на Съветския съюз.
- Трите фалита на Народна република България (описани като „дългови кризи“).
- Националното предателство с предложението за България да се присъедини като 16-а република на Съветския съюз (1963 и 1973 г.).
- Асимилационната политика на БКП към мюсюлманските малцинства в България, чиято кулминация е т.нар. възродителен процес срещу турците.
- Тотална цензура върху всички политически, културни и индивидуални изяви.
- Социалното инженерство на нацията чрез образованието.
- Превръщането на цялата ни икономика в икономика на дефицита.
- Превръщането на българското общество в кастова структура чрез създаването на привилегиите на управляващата комунистическа номенклатура с институцията на “активните борци против фашизма и капитализма“.
- Контрол над свободното време и създаване на изкуствени нови „социалистически ритуали“.
- Закрепостяването на населението в страната чрез т.нар. жителство и забраната за пътуване в чужбина.
- Екологичните престъпления срещу българската нация и престъпното информационно затъмнение на населението след аварията в съветската АЕЦ „Чернобил“ (1986).
- Дисидентите в България и преследванията срещу тях.
- Незаконното прочистване на досиетата на тоталитарните комунистически служби тайно от обществото и политическата опозиция след 10 ноември 1989 г.
