SHARE

от Андерс Ослунд, www.atlanticcouncil.org

Режимът на Владимир Путин е много по-лесен за разбиране, отколкото може да ни се стори отначало. През октомври 1939 г. Уинстън Чърчил заявява в известния си афоризъм, че Русия “е гатанка, обвита в мистерия, вътре в енигма. Но може би има ключ! Този ключ е от руски национален интерес.“ Това беше преди много време. Днес ключът е „другарският“ капитализъм. За Путин всичко се свежда до две неща – власт и богатство.

На Световния икономически форум в Давос през януари 2000 г. американската журналистка Труди Рубин зададе въпрос, станал много популярен, на един от панелите с руснаци по време на конференциите: „Кой е господин Путин?“ Мъдро, никой от участниците не отговори. По време на първия си мандат като президент 2000-2004 г. Путин консолидира властта, като се превърна във всичко за всеки и руската пазарна икономика заработи по-добре от всякога. Очевиден паралел е първият мандат на турския силен човек – Реджеп Тайип Ердоган през 2003-2007. И двамата дегенерираха, след като консолидираха властта си.

Вторият президентски мандат на Путин беше предварителмо планиран с ареста на Михаил Ходорковски, главния собственик и главен изпълнителен директор на нефтената компания „Юкос“ и най-богатия човек в Русия, след като бе арестуван на 25 октомври 2003 г. Последвалата конфискация на „Юкос“ се превърна във война срещу олигарсите, но другите големи бизнесмени мълчаха. Същността на втория мандат на Путин беше държавният капитализъм. Путин не се интересуваше от ефективността, социалните ценности или рентабилността на държавните компании. Той искаше контрол чрез лоялни за него хора на ръководни позиции, които прехвърлиха излишъците в компаниите към него и приятелите му. Съответно пазарната стойност на „Газпром“ потъна от пика си от 369 млрд. щ. долара през май 2008 г. до едва 60 млрд. щ. долара сега. Главният изпълнителен директор Алексей Милер, който струва на компанията 310 милиарда щ. долара, остава начело, което от своя страна показва, че Путин няма нищо против.

По време на третия неофициален мандат на Путин Дмитрий Медведев беше официално президент. Тогава Путин заложи всичко, избирайки да развива истински „другарски“ капитализъм. Приятелите му се отдадоха на ограбване на активи на държавни компании в огромни мащаби, главно на „Газпром“. Четиримата основни „другари“ са дългогодишни приятели на Путин от Санкт Петербург. Братята Аркадий и Борис Ротенберг печелят пари от изграждането на тръбопроводи за „Газпром“ и пътища за руската държава без търгове. Генадий Тимченко също изгражда газопроводи, но също така произвежда газ, ползвайки благоприятни лицензии. Юрий Ковалчук, изпълнителен директор на Банка „Россия“, отговаря за кражбата на финансови и медийни активи от „Газпром“ и контролира двадесет телевизионни канала. През март 2014 г. САЩ санкционираха всичките четирима и техните компании, докато Европейският съюз не санкционира Борис Ротенберг и Тимченко, защото те вече бяха придобили финландско гражданство през 90-те години.

След като Путин възобнови президентството си през 2012 г., неговото управление най-добре се описва като „ръчно управление“, както обичат да казват руснаците. Путин прави каквото си иска, без много-много да обръща внимание на последствията, с едно важно изключение. По време на руската финансова катастрофа от август 1998 г. Путин научи, че финансовите кризи са политически дестабилизиращи и трябва да се избягват на всяка цена. Затова той се грижи за финансовата стабилност. Русия поддържа огромни валутни и златни резерви, балансирани бюджети, минимален публичен дълг, ниска инфлация и малка безработица.

В противовес на това Путин може да се грижи по-малко за стандарта на живот или икономическия растеж. Официално разполагаемите доходи в Русия са намалели с 13% от 2014-2018 г., но преди да бъде преразгледана статистиката, спадът е бил дори 17% и продължава. След десетилетие на 7% ръст на година Русия има среден икономически растеж от едва 1% на година от 2009 г. насам.

Ключов въпрос е колко богатство е натрупал Путин. Иронията е, че след като подкопаха всички права на собственост в Русия, Путин и неговите „другари“ са принудени да изпират плячката си в офшорни зони. Ако биха загубили властта си в Русия, те също биха загубили и всичките си активи там.

Общото руско частно богатство в чужбина се оценява на 800 млрд. щ. долара. Моята оценка е, че след като кръгът на Путин успя напълно да организира грабежите си около 2006 г., те са успели да извлекат 15-25 милиарда щатски долара годишно, достигайки общо $ 195-325 милиарда, голям дял от руското частно офшорно богатство. Предполагайки, че половината от това богатство принадлежи на Путин, неговото собствено нетно богатство възлиза на 100-160 млрд. щ. долара. Разбира се, Путин и неговите „другари“ не могат да се радват на богатството си. Става въпрос само за власт. Ако не са най-богатите, те се страхуват, че ще загубят властта си.

„Другарският“ капитализъм на Путин осъжда Русия на икономика, близка до стагнация, докато стои на власт. Нито една политическа или икономическа реформа не стои на дневен ред, тъй като реформата би подкопала политическата му власт. Вместо това Путин се нуждае от чуждестранни приключения, като войните в Грузия, Украйна и Сирия, за да обедини народа около знамето.

Най-добрата защита на Запада срещу авторитарния и клептократичен режим на Путин е прозрачността, която осветява това анонимно богатство, което вероятно се държи предимно в Съединените щати и Обединеното кралство, двете страни с добра правова държава, които позволяват на анонимни компании в широки мащаби и имат дълбоки финансови пазари.

Андерс Ослунд е старши научен сътрудник в Атлантическия съвет и автор на новата книга „Руският другарски капитализъм: Пътят от пазарна икономика към клептокрация“ (Yale UP) (Russia’s Crony Capitalism: The Path from Market Economy to Kleptocracy).

Заглавието е на „Терминал 3“

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.