SHARE

Преди точно 80 години, на 1 септември 1939 година, нацистка Германия напада Полша, като започва най-голямата, ужасна и безчовечна война, която човешката история познава. Втората световна война. Над 70 милиона преки жертви. Невиждани никога от човечеството разрушения. Немислима безчовечност в мащаби, които никое нормално човешкото съзнание не е способно да си представи и разбере. Като непряка последица издигане на желязна завеса между Източна и Западна Европа за близо 50 години и потъпкване с железните ботуши на руския деспотизъм, преоблечен като съветски комунизъм, на свободата и човешкото достойнство на милиони хора в Източна Европа за десетилетия наред…

Днес, само 80 години след този ужас, който всички филми на ужасите, взети заедно, не са способни да засенчат, все повече изглежда, че трагичната история на тази най-безчовечна война се забравя. Сякаш смразяващите ужаси на Втората световна война никога не са се състояли. Те са някаква досадна подробност. А грижата да помнят тази война имат само някакви много объркани хора, които не искат да живеят спокойно и щастливо, черпейки с пълни шепи това, което днес имаме…

Все повече в Европа, в САЩ, в Русия, в други краища на света нови малки и големи кандидат-хитлеровци стъпка по стъпка говорят и правят едно след друго всички тези неща, които доведоха до избухването на Втората световна война. Които доведоха до всички нейни ужаси. Чувството в нас, осъзнатото разбиране, живото отношение към другия човек, към всеки друг човек, към всички други хора, като към равни по своята ценност, човешко достойнство и права личности все повече го няма. Навсякъде около нас прикрит и открит расизъм. Прикрито и все повече открито отричане и зачеркване на основните права на човека. Повсеместно насаждане на омраза в публичното говорене, издигане в обществото чрез насаждане на омраза. Психопати, добрали се до светлината на прожекторите, в чиито очи блести пламъкът на същата тази лудост, която доведе Адолф Хитлер до безчовечната решимост да хвърли целия свят в пропастта на тотален военен конфликт. Да избива цели категории хора, първо в мазетата на болниците с газове от камиони и дизелови генератори, паркирани до някой прозорец. После в индустриално организирани заводи за смърт на милиони човешки същества… Нови фюрери, които обясняват и решават всичко, като насаждат омраза към цели категории хора, взети на прицел, защото са различни… в случая на малка селско-провинциална и тежко фрустрирана България омразата към роми, бежанци, “джендъри”, насаждана от патриотични герои в носии, които са готови да наказват с химическа кастрация и рязане на глави все едно казват: Добро утро! Лъжеспасители, за които всички са врагове, а „ние сме най-велики и от нас няма по-велики на света“… И тази все по-страшна неспособност на социума да разпознава, да разбира опасността и да се пази от тези нещастни хора, превърнали своите патологии на цялото общество…

Живеем в повратно време и все повече се приближиваме към това да покажем, че не сме научили уроците на Втората световна война. Дали заради онази прословута максима, че нова голяма война избухва, когато последните живи съвременници на последната голяма война си отидат. А днес между нас са последните хора, които помнят дните на Втората световна война. Дали е заради тази унищожителна спирала на консумеризъм, потапяне в отредената ни роля на скудоумни потребители на всичко, което пазарът и маркетингът ни подадат, гъделичкайки най-елементарните ни рефлекси и инстинкти. По най-обикновен или по-софистициран начин. Тази бездушна устременост във всичко и от всичко да се правят пари. Всичко да се измерва в пари. Всичко да е материални интереси. Тази подмяна на същността ни на хора, на човечността, на нематериалните стойности и човешките основи на живота ни, с философията на тотаталния пазар и измерването на човешката личност и нейното значение през това какви пари могат да се направят от, със или чрез един човек, от, със или чрез едни или всички хора, които срещаме по пътя си… измерването на стойността на хората в този живот в пари… това е тотално отрицание и на човешкото и на божественото. И на целия ни път от зората на човечеството до дните, в които ние живеем днес.

Не съм сигурен, че знам защо ни се случва всичко това. Но съм сигурен в едно. Когато стигнем до момент, в който масата хора около нас не могат нито да се сетят какво точно представлява Втората световна война, кога и защо се е случила, какво ни показва… когато масата хора вече страдат от крещяща липса на човечност и елементарна хуманна култура, когато са готови да поставят парите, интересите си и ограничеността си над всичко, а историята на Втората световна война за тях е някаква досадна и ненужна глупост, която ни пречи да си ядем пуканките пред телевизора с поредния сериал, да се кефим на поредния консумеристки продукт, на поредната нова фантастична джаджа на техниката, която са създали… ние бавно, но сигурно се приближиваме точно дотам, откъде рано или късно ще разберем по много болезнен начин, че когато не се помни, историята се повтаря…

Препубликувано от Фейсбук, заглавието е на „Терминал 3“

SHARE
Христо Христев е преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е право в Софийския университет и право на ЕС в Университета в Нанси, Франция. Доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета в Нанси.