На 7 септември 1978 г. Георги Марков е отровен с „българския чадър“ в Лондон. Умира няколко дни по-късно. Атаката е извършена от две служби – Държавна сигурност и КГБ.
Уредът за изстрелването на отровната сачма – „българският чадър“ – и самата отрова са осигурени от КГБ, а изстрелването е извършено от агент на Първо главно управление на ДС.
Атентатът е извършен на рождения ден на Тодор Живков и най-вероятната версия е именно критиката на Марков и в частност четените по радио „Свободна Европа” „Задочни репортажи за България” 11 радиопредавания, озаглавени „Срещи с Живков”, продължили до началото на 1978 г.
40 години по-късно, на 4 март 2018 г. – бе извършено друго, поредно покушение на руските служби. Този път наместо КГБ, в него участие взима военното разузнаване на Руската федерация – ГРУ.
Жертвата – отново враг на режима – руският шпионин Сергей Скрипал, който руските агенти неуспешно се опитват да отровят заедно с дъщеря му Юлия в Солзбъри, Великобритания.
Още същия месец британският премиер Тереза Мей предостави доказателства, че зад атаката стои Русия, която е използвала специфичното нервнопаралиптично вещество „Новичок“.
В знак на съпричастност над 20 страни изгониха руски дипломати, но сред тях не бе България.
Българският премиер, стоящ редом до коалиционните си партньори, повтори руската опорна точка, че не са предоставени достатъчно доказателства за вината на Русия.
Британия даде всички шансове на Русия да обясни случилото се и да предостави достъп на международно разследване до хранилищата за химическо оръжие. Русия отказа.
Британия е предоставила и допълнителна информация на съюзническите служби.
Мълчание от българското правителство. Явно са му трябвали още доказателства.
Месец по-късно бяха оповестени и данните на независимото разследване на Международната организация за забрана на химическите оръжия – OPCW потвърди заключенията на британските власти, че става дума за химическото оръжие „Новичок“, произвеждано в контролирани количества единствено от Кремъл.
Мълчание от българското правителство. Явно са му трябвали още доказателства.
На 5 септември британската прокуратура повдигна обвинения на двама агенти на руското военно разузнаване ГРУ. Бе оповестен видеоматериал от обществените камери в Британия CCTV, от който се вижда как двамата агенти пристигат в Лондон от летището, отиват до дома на сем. Скрипал в Солзбъри и след това се връщат обратно на летище „Хийтроу“ да отпътуват за Москва.
Също така бе откито изхвърленото оръжие, съхранявано в бутилка за парфюм, която заради немарливото отношение на агентите доведе до смъртта на невинната, нямаща нищо общо с Русия и служби, британка Даун Стърджес, която просто е поразена от изхвърленото оръжие.
Българското правителство продължава да мълчи.
Правителството е безмълвно пред руските служби, които участват в убийството на български писател, дисидент и борец срещу тоталитарния режим.
То е безмълвно пред руските служби, които продължават да сеят смърт и нападат всестранно – от химически атаки, през кибератаки и пропаганда до икономическо влияние – нас, Европа и Запада.
България, под чието председателство на ЕС, бе извършен атентатът над Скрипал и бе убит невинен европейски гражданин, е неспособна да осъди този акт.
България, съюзник на Британия в НАТО, мълчи за поредната атака именно срещу устоите на евроатлантическия свят.
Не е учудващо, че със същото мълчание институциите подминават и днешната годишнина от убийството на Георги Марков. С премиер, който твърди, че Живков е един от двата му университета и президент, чиято основна външнополитическа цел бе да проведе среща с Путин.
Съвсем символично между 5 септември – денят, в който Британия повдигна обвинения на двамата агенти на ГРУ и 7 септември – годишнината от убийството на Марков – бе 6 септември – 133-ата годишнина от Съединението.
Именно Съединението е и повод да помним какво може да постигне българската държава. Тогава, когато всички Велики сили са готови да осъдят деянието, а Русия е твърдо против. В този момент подкрепата за акта идва именно от Британската империя.
Едва ли вчера чухте епископа на Кентъбъри да идва навръх годишнината и да назидава управниците ни, че не сме отдали достатъчно почит на Британия. Не сте, защото не го направи.
Но също няма да чуем нищо от българските държавници за Георги Марков – българския гражданин, писател, дисидент. Защото това не е паметта, която те почитат.
Същата е и причината да не чуем нищо от тях за Сергей Скрипал – защото без почитането на миналото, без разбирането на поуките от историята – настоящето и ценностите няма как да бъдат осъзнати.
А без тях остава единствено апатичното, безсрамно лавиране на дребно. „Балансьорството“, както гордо го наричат управниците ни.
Това „балансьорство“ дори руският диктатор го намира за унизително, както не пропусна да покаже при срещите си с Борисов и Радев.
А на Запад това „балансьорство“ е посрещнато по същия начин, както България почита своите герои и показва солидарност със своите съюзници – с мълчание.
