SHARE

Отношението на държавата към родителите с деца с увреждания премина от неглижиране към остър цинизъм от всички страни – от онези, които следва да подкрепят онеправданите като президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, който днес заяви „Престанете да разхождате тези нещастни деца по улиците! Засрамете се, засрамете се!“, до онези, които трябва да служат на всички нас като вицепремиера Симеонов, който най-безцеремонно включи майките на деца с увреждания в също толкова скандалния си коментар за държавните разхищения: „На майките не им е работа колко струва самолетният билет на зам.-министърката.”

По този повод публикуваме фейсбук коментара на Шенай-Сесил Димитрова във фейсбук преди днешните събития и обясняващ всъщност какви са изискванията на хората, грижещи се за онези, които най-силно се нуждаят от нечия грижа: 

Само аз ли имам чувството, че сте се предали? Ще се опитам да ви обясня какво се случва в момента. Работи се за три закона, Закон са хората с увреждания, Закон за социалните услуги и Закон за Личната помощ. Нека за момент да оставим настрана личната помощ. В Закона за хората с увреждания ще бъдат регламентирани.

1. Индивидуална оценка на потребностите, но не вие да обикаляте като гламави, а мултидисциплинарен екип да я извърши у вас, както е по белите държави.

2. За вас и децата ви няма да отговаря Агенция за социално подпомагане, а Агенция за хора с увреждания, която ще има нужния статут и правомощия.

3 . В този закон ще бъде заложен личен бюджет в зависимост от нуждите ви и ще бъде осигурен ресурс за компенсиране на тези нужди.

Казват, че за отделен Закон за лична помощ няма пари, но има пари за отделна глава в Закон за хората с увреждания, където да е регламентирано правото на лична помощ. Тук ние питаме каква е разликата в нужния финансов и човешки ресурс, ако мислят да удовлетворят потребностите на всички.
Всички организации, имащи финансови интереси се изправиха срещу нас и точно сега, ако загубим инерция, жалко за годините ни борба. Момичетата по работните групи са изтощени, но не се отказват. Вече седмици излизат в ранни зори и се прибират по тъмно. Зарязали са децата си без терапии и грижи, правят го и за ВАС.

Моля ви, не губете хъс, на финална права сме и имаме нужда от вас. Децата ни, близките ни нямат време да чакат още 50 години промяна – или я постигаме сега, или ги обричаме. Днес е важен ден, отделете го за палатките, още малко да издържим!

Отидете да подкрепите безсрочния палатков лагер пред Народното събрание „Системата ни убива“!

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.