Двадесет и пет Нобелови лауреати по икономика осъдиха антиевропейската и протекционистка политика на националистическия кандидат на френските избори Марин льо Пен във в. Le Monde седмица преди първия тур на президентските изборите.
Някои сред нас, лауреати на Нобеловата награда за икономика, бяха цитирани от кандидатите в президентските избори, най-вече от Марин льо Пен и нейния екип, в подкрепа на политическата им програма относно Европа.
Подписалите това писмо имат различни възгледи върху сложни въпроси, каквито са валутният съюз и политиката на финансови стимули. Въпреки това мненията ни съвпадат, що се отнася до заклеймяването на това използване на икономическата мисъл в президентската надпревара във Франция.
– Европейските структури са важни не само с цел запазване на мира на континента, но също така и за икономическия прогрес на държавите членки и тяхната политическа сила в света.
– Промените, предложени от антиевропейските програми, биха дестабилизирали Франция и поставили под въпрос съдействието между европейските страни, които днес осигуряват политическа и икономическа стабилност в Европа.
– Изолационистките и протекционистки политики и конкурентните девалвации, водени в ущърб на други държави, са опасни способи в опит за растеж. Те включват репресивни мерки и търговски войни. В крайна сметка те ще се окажат и в ущърб на Франция и на нейните търговски партньори.
– Когато бъдат добре интегрирани в пазара на труда, мигрантите могат да се окажат икономическа полза за приемащата страна. Много от най-проспериращите държави в света знаят как да приемат и интегрират емигранти.
– Има огромна разлика между това да избереш да не се присъединиш към еврото на първо място и това да се откажеш от него, след като веднъж си го приел.
– Трябва да подновим ангажиментите си за социалната справедливост и да гарантираме и развием справедливостта и защитата в синхрон с традиционните френски ценности – свобода, равенство и братство. Но ние можем и трябва да достигнем до тази обществена закрила без икономически протекционизъм.
– Тъй като Европа и светът се изправят лице в лице с безпрецедентни изпитания, имаме нужда от повече солидарност, не обратното. Проблемите са прекалено сериозни, за да бъдат поверени на политици, които ни разделят.
Ангъс Дийтън (Princeton, получил „Нобел“ през 2015 г.), Питър Даймънд (Massachusetts Institute of Technology, 2010), Роберт Енгел (université de New York, 2003), Юджин Фама (Chicago, 2013), Ларс Хансен (Chicago, 2013), Оливър Харт (Harvard, 2016), Бенг Холстрьом (MIT, 2016), Даниел Канеман (Princeton, 2002), Фин Кидланд (Carnegie-Mellon, 2004), Ерик Маскин (Harvard, 2007), Даниел Макфаден (Berkeley, 2000), Джеймс Мирлес (Cambridge, 1996), Роберт Мъндел (Columbia, 1999), Роджър Майерсон (Chicago, 2007), Едмънд Фелпс (Columbia, 2005), Крис Писаридес (London School of Economics, 2010), Алвин Рот (Stanford, 2012), Амарта Сен (Harvard, 1998), Уилям Шарп (Stanford, 1990), Робърт Шилър (Yale, 2013), Кристофър Симс (Princeton, 2011), Робърт Солоу(Columbia, 1987), Mайкъл Спенс (Stanford, 2001), Джозеф Стиглиц (Columbia, 2001), Жан Тирол (Toulouse School of Economics, 2014).
Снимка: REUTERS/Christian Hartmann
